Решение № 3330 от 15.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3330 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20241110201094 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Г. Ц. М., чрез упълномощения процесуален представител адв. П. К. против наказателно постановление № 23-4332021238/11.09.2023г. на Началник група отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 177, ал.1, т. 3, б“а“ от ЗДвП за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 100 лева.

Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Намира, че атакуваното НП е издадено от орган, който не притежава материална компетентност. Посочва, че материалния закон е бил приложен неправилно, доколкото мястото на твърдяното нарушение не попада в обхвата на републиканската пътна мрежа. Твърди, е описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, доколкото полицейската проверка е била извършена в района на картинг пистата в гр. Бухово, а не на посочената улица водеща към нея. Моли за съдебен акт в тази насока. Алтернативно прави искане за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощения си процесуален представител. Последната поддържа изцяло депозираната жалба и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление по подробно изложените в нея съображения. Претендира разноски, съобразно представения списък.

Въззиваемата страна – Началник група отдел „ПП”- СДВР, редовно призована, не се явява, 1 не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от упълномощен процесуален представител с изложени доводи по същество. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран, тъй като на 30.07.2023г., около 14:15 часа, в гр. Бухово, по ул. „Никола Бонев“ , с посока на движение от ул. „Чемшир“ към картинг пистата е предоставила личния си товарен автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ с рег. № ХХХХ на Т.А.Л., с ЕГН:

**********, която не притежава валидно СУМПС.

Нарушението било констатирано от св. А. А.- на длъжност полицай при 05 РУ-СДВР, който съставил против М. АУАН № 0626531/30.07.2023г., за извършено нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на свидетел – очевидец на нарушението и нарушителя, като бил подписан без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН.

Въз основа на посочения АУАН, било съставено и обжалваното НП наказателно постановление № 23-4332-021238/11.09.2023г. на Началник група отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 177, ал.1, т. 3, б“а“ от ЗДвП за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 100 лева

В съдебно заседание разпитан в качеството на свидетел Антон Л. заявява, че на посочената дата той е управлява процесния автомобил по пътя за картинг пистата в гр. Бухово. След навлизане на територията на картинг пистата предоставил управлението на автомобила на дъщеря си Тони Л.а, като непосредствено след това били извършена полицейската проверка.

Разпитани в качеството на свидетели полицейските служители А. и В. излагат различна фактическа обстановка по отношение на мястото на извършване на полицейската проверка, като А. твърди, че това е станало на картинг пистата, а В., че е било на пътя, в края на града.

Независимо от наличието на връзка между жалбоподателя и св. Л., съдът намира, че следва да кредитира показанията на същия, доколкото те не се явяват изолирани, а се подкрепят от показанията на св. А..

Не така стои въпроса с показанията на св. В., които съдът не кредитира като противоречиви.

Съдът кредитира приобщените по надлежния процесуален ред писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна 2 следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица, които не притежават съответната материална компетентност.

Според разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на упълномощения ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя същото на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от ЗДвП вменява правомощия на съответните служби по глава пета от ЗДвП относно контрол по спазване правилата за движение и изискванията, определени от ЗДвП и издадените въз основа на него нормативни актове. Съгласно чл. 1, ал.

1 от ЗДвП, законът урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. За да бъде осъществен правомерно контрол по спазване правилата за движение и изискванията, определени от ЗДвП от органите по глава пета от ЗДвП е необходимо да бъде установено нарушение, извършено по път, който е отворен за обществено ползване Материалноправното основание, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено се изразява в това, че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин твърдяното място на извършване на нарушението да представлява "път, отворен за обществено ползване". Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДвП отворени за обществено ползване са пътищата, условията за използване на които са еднакви за всички участници в движението.

Същата разпоредба държи сметка, че е възможно някои от пътищата да не бъдат отворени за обществено ползване, поради което вменява задължение на лицата, които ги стопанисват, да ги обозначат по съответния начин. Това разграничение е от значение, тъй като съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДвП компетентността на органите на МВР не обхваща пътищата, които не са отворени за обществено ползване. Съгласно § 6, т. 1 ЗДвП "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата законодателят изрично е приравнил и улиците.

Съгласно § 1 от Закона за Пътищата /ЗП/ "път" е ивицата от земната повърхност, която е 3 специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Член 1, ал. 2 от ЗП изрично изключва от обхвата си улиците в населените места и селищните образования, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища. Съгласно чл. 9, вр. чл. 8 от ЗП пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и правилата, установени със ЗП и ЗДвП, като частните пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията.

Видно от изложеното, посоченото място на извършване на нарушение представлява път по смисъла на ЗДвП и ЗП. При така установената правна характеристика на мястото на извършване на твърдяното нарушение, съдът намира че не се доказва същото да представлява път, който да е отворен за обществено ползване.

Представеното Удостоверение, издадено от кмета на район Кремиковци при СО с изх. № РКР24-ДИ11-34/1/ от 06.02.2024г. възпроизвежда обстоятелства, съгласно които въпросната картинг писта попада в поземлени имоти с трайно преназначение на територията "земеделска" и "горска". От извадка от публичния регистър на АГКК-КАИС се потвърждава, че имот с идентификатор *** е общинска собственост, вид територия "Горска". Същевременно, същата извадката на АГКК КАИС показва очертана писта. Няма доказателства лицето, стопанисващо пътя, да е обозначило по подходящ начин, че пистата не е отворена за обществено ползване, съгласно изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП. Съдът не може да пренебрегне представените писмени доказателства - удостоверение и извадка от публичния регистър на АГКК-КАИС, които установяват статут на имота, явяващ се местоизвършване на нарушението, несъответстващи на "път, отворен за обществено ползване".

След като не е безспорно установено, че въпросната картинг писта представлява път, отворен за обществено ползване, правилото на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не е приложимо.

Съответно контролът за нарушение на същото правило неправомерно е осъществен без необходимите материални компетенции от страна на актосъставителя, според чл. 170, ал. 1 от ЗДвП.

Поради изложеното и издаденото наказателно постановление се явява издадено от некомпетентен орган, поради което следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна, поради което същите следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна и ОПП-СДВР бъде осъдена за заплати на жалбоподателя сумата от 440,00 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-021238/11.09.2023г. на Началник група 4 отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 177, ал.1, т. 3, б“а“ от ЗДвП за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 100 лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати на Г. Ц. М., с ЕГН: ********** сумата от 440,00 лева, представлява сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5