Решение № 101 от 27.03.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Смолян, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100789 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на И. Н. Б. против „*“ ЕАД и „*“ ЕООД, в която се твърди от ищцата, че на 24.01.2023г. между нея, като кредитополучател и „*" ЕАД, като кредитор е сключен Договор * за потребителски кредит тип „*", в изпълнение на който ответникът й е предоставил заем в размер на 6 000,00 /шест хиляди/ лева. От приложеното към исковата молба заверено копие от Договор за потребителски кредит е видно, че договореният лихвен процент по кредита възлиза на 36 %, а годишния процент на разходите /ГПР/ възлиза на 42,64 %. Кредитополучателят следва да върне предоставената в заем сума на 24 месечни погасителни вноски в размер на 354,28 лева всяка, видно от погасителен план към кредита. Съобразно чл. 1, ал. 2 от договора кредитополучателят се съгласил в петдневен срок от подписване на договора да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор за минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер от 1500 лева, одобрено от кредитодател дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от * ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки.

В изпълнение на тази договорна клауза на 24.01.2023г. между нея и втория ответник „*" ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство, с който „*" ЕООД е поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента по договор за потребителски кредит тип „*" № * от 24.01.2023г. между клиента и кредитодателя „*" ЕАД.

За оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия били посочени в 1 погасителен план, неразделна част от договора. Видно от чл. 2, ал. 3 от Договора за поръчителство клиентът следва да заплаща възнаграждението за поръчителство по банкова сметка на посредника, която банкова сметка съвпада и с посочената в договора за потребителски кредит сметка на кредитодателя. Видно от погасителния план с включено възнаграждение за обезпечение към договора, възнаграждението за поръчителство възлиза на 277,72 лева месечно, платимо на падежа на съответната месечна погасителна вноска по договора за потребителски кредит или общо 6 665,28 лева.

Твърди се от ищцата, че въпреки че всеки един от посочените два договора формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на гаранция по кредита /без всякаква друга възможна алтернатива/ в 3-дневен срок от датата на сключване на договора за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за издаване на гаранцията, ведно с основното задължение по кредита. По изложените съображения по отношение преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД, както и ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът - кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор между ищцата и „*“ ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т.

7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, 2 комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. ГПР се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не. Като се вземе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на процесните Договор за потребителски кредит и Договор за възлагане на поръчителство, се установява, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК, доколкото сключването на договор за гаранция представлява задължително условие при сключването на процесния договор за потребителски кредит. В действителност в договора формално са предвидени и други възможни обезпечения, които кредитополучателят да предостави в 5-дневен срок от одобреното искане за усвояване на сума в рамките на кредитния лимит по договора, а именно двама поръчители, отговарящи на определени изисквания или безусловна банкова гаранция от опредЕ. от кредитодателя банка.

Така въведените изисквания за предоставяне на обезпечения по кредита обаче на практика са неосъществими за кредитополучателя, доколкото не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция и двама поръчители, които да отговарят на описаните в договора условия. Ето защо обезпечаването на задълженията на кредитополучателя по договора чрез предоставяне на поръчителство от дружество - поръчител е необходимо условие за сключване на договора за кредит, поради което таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор на друго лице - поръчител, е пряко свързана с договора за кредит и се явява част от съдържанието му и всъщност води до скрито оскъпяване на кредита и следва да бъде включено в размера на ГПР. От друга страна посоченият в договора за кредит ГПР не съответства на действително прилагания между страните, с оглед на което е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на 3 приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.

В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД. Уговореното в чл.2 ал.1 от договора задължение за предоставяне на гаранция не поражда права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност. Чрез сключването на този договор за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на гаранция се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на кредитодателя. По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с ПМС. В самия договор за потребителски кредит е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 42,64%, но в същия не е включено възнаграждението за поръчителство, възлизащо на месечната сума от по 277,72 лева, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По отношение на сключения с ответника „*“ ЕООД Договор за възлагане на поръчителство, предвид недействителността на договора за кредит, който обезпечава и във връзка с който е сключен, същият е лишен от основание. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да отговаря солидарно с длъжника за задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми - чл. 146, ал. 1 от ЗЗД. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора - поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като противоречащ на добрите нрави и лишен от основание. С оглед изложеното договорът за възлагане на поръчителство е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която се претендира по него не е включена в ГПР, посочен в договора за кредит като при включване на възнаграждение от договора за поръчителство, действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничение. Договорът за поръчителство противоречи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, 4 чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключеният договор за поръчителство противоречи на закона. От договора за потребителски кредит е видно, че предоставянето на обезпечение е предпоставка за сключването му, а от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за поръчителство е видно, че то се заплаща заедно със съответната погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения в договора за потребителски кредит погасителен план - уговорено е, че дължимото месечно възнаграждение за поръчителството в размер на 277,72 лева следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора за кредит и същото следва да бъде заплатено в полза на посредника. На кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 6000,00 лева, а е уговорено възнаграждение за поръчителство в общ размер от 6 665,28 лева, което е прекомерно и по този начин е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост.