Разпореждане № 3771 от 27.04.2026, Районен съд - Добрич

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр.Добрич

РАЙОНЕН СЪД ДОБРИЧ, XXII СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЯ Г. СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №20263230101896 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК срещу длъжника Р. Л. Н., ЕГН **********, настоящ адрес с. ******, да заплати на кредитора АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. ****** (******), сумите: 335,66 EUR (триста тридесет и пет евро и 66 цента), представляваща - Главница по договор за заем, ведно със законната лихва за период от 15.04.2026г. до окончателното изплащане на вземането, 38,60 EUR (тридесет и осем евро и 60 цента), представляваща Договорна лихва за периода от 11.04.2024г. до 07.03.2025г., 42,57 EUR (четиридесет и два евро и 57 цента), представляваща - Мораторна лихва за периода от 08.03.2025г. до 14.04.2026г. Претендират се и направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 168,73 EUR и държавна такса в размер на 10,86 EUR.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че на 07.03.2024г., между Р. Л. Н. /Заемател/ и Аксес Файнанс ООД, ЕИК ****** (правоприемник на което е Аксес Файнанс АД, ЕИК ******) /Заемодател/ е сключен договор за кредит №******, по силата на който е отпуснат заем в размер на 613.55€, който е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва, представляваща печалба на заемодателя в размер 134.98€, на 12 Месечни погасителни вноски, всяка от която в размер на 62.38€. Сумата е усвоена от Заемателя от офис на Изи пей АД, поради изразено негово изрично искане, за което същият е подписал разписка. На 07.03.2024г. между Р. Л. Н. и Файненшъл България ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция с №******, по силата на който потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на Аксес Файнанс АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на Потребителя пред Аксес Файнанс АД, възникнали съгласно Договор за паричен заем №******. Длъжникът Р. Л. Н. не е изпълнил договорното си задължение да върне заемната сума, съгласно условията на договора за паричен заем, поради което на 11.11.2025г. дружеството-гарант Файненшъл България ЕООД, е извършило плащане по гаранцията за дължимата сума в пълен размер на 401.27€ към Аксес Файнанс АД. След погасяване на задължението в полза на дружеството-гарант се е породило право на регресен иск срещу Р. Л. Н., чието задължение то е изпълнило, респективно от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Заемателя.

Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит №******/07.03.2024г. и договор за предоставяне на гаранция №******/07.03.2024г.

Посочва се още, че на 11.11.2025г. е подписано Приложение №1 към 1

Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020г. на основание чл. 99 от ЗЗД между Файненшъл България ЕООД, ЕИК ******, и Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, ЕИК ******, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД (правоприемник на което е Агенция за контрол на просрочени задължения АД, ЕИК ******, считано от 25.11.2022г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 28.11.2025г. от Файненшъл България ЕООД посредством писмо с обратна разписка.

С Разпореждане №3309/15.04.2026г. съдът е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да отстрани констатираните от съда в мотивите на разпореждането нередовности.

В дадения от съда срок е депозирана молба с вх. №9563/24.04.2026г., с която заявителят уточнява, че претендираната със заявлението главница в размер на 335.66 евро представлява непогасена част от заемната сума – чиста стойност на заема като в същата не са включени суми, представляващи такса за експресно разглеждане на документи или неустойка, като същата е формирана като са взети предвид направените от длъжника плащания към първоначалния кредитор в размер на 577,65 евро. Посочва още, че претендираните суми за главница и договорна лихва са формирани от общия сбор остатък от дължимата главница и договорна лихва по седма вноска с падеж на 08.10.2024г. до дванадесета погасителна вноска с падеж на 07.03.2025г., ведно с мораторна лихва, начислена върху непогасената главница. Датата на последното плащане, извършено от длъжника е на 07.10.2024г. След датата на цесия не са извършвани плащания към „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. По отношение на начина на формиране на ГПР се посочва, че в настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, което е посочено в чл. 4, ал.

1, т. 4 от договора, като посочва, че към момента на сключване на договора за заем не е съществувало законово изискване за включване на възнаграждението по гаранционна сделка в ГПР.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за неоснователно, предвид следите съображения:

Вземанията, предмет на производството, са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т.

1 във вр. чл. 103 и чл. 104 ГПК.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка за наличие на неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна нищожност както на договора за кредит, така и на договора за предоставяне на гаранция в тяхната цялост.

Клаузата в чл. 3 от договора за кредит е вероятно нищожна по чл. 19, ал. 5 ЗПК, защото предвижда скрито допълнително възнаграждение. В тази 2 връзка, съдът приема, че договорът за гаранция е също сключен в изпълнение на неравноправна клауза, а предвиденото възнаграждението е основано на неравноправна клауза по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 15 и т. 19 ЗЗП. Налице хипотезата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК по отношение на договора за гаранция, защото същият цели допълнително възнаграждение за заемателя в нарушение на чл. 19 ЗПК, доколкото се установява от справка в ТР, че управителите на дружеството заемодател и на гаранта са едно и също лице, двете дружества осъществяват дейността си чрез един и същ имейл адрес, т. е. заемодателят и гаранта са свързани лица.

Освен това, уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция в общ размер на 367,09 евро (717,96 лева), като същият в действителност представлява почти 60% от заемната сума. Налага се извод, че с договарянето на възнаграждение в посочения необосновано висок размер, определено отнапред и платимо на кредитора ежемесечно, ведно с вноските по кредита при инак алеаторен характер на сделката, едноличният собственик на капитала на дружеството-поръчител цели да си осигури всъщност плащания във връзка с отпуснатия кредит, значително надвишаващи установените с императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, заобикаляйки последната чрез поредица от отделни сделки с привидно самостоятелен характер.

От така изложеното следва, че е налице обоснована вероятност договорът за предоставяне на поръчителство да е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК и ЗЗП и да е вероятно недействителен по отношение на длъжника, респ. последният да не дължи плащане по него.

При достигане на извод за вероятна нищожност на договор за гаранция №******/07.03.2024г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, то престираните от дружеството към Аксес Файнанс АД, ЕИК ******, суми не почиват на посоченото от заявителя АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД договорно основание, поради което същите не са могли и да бъдат прехвърлени на заявителя с Приложение №1 от 11.11.2025г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020г.

По изложените аргументи, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението следва да бъде отхвърлено в цялост, вкл. по отношение на исканите разноски.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заявление с вх. №8898/17.04.2026г. на заявителя АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. ****** (******), срещу Р. Л. Н., ЕГН **********, настоящ адрес с. ****** – длъжник по Договор за потребителски кредит №******/07.03.2024г., сключен между длъжника и Аксес Файнанс ООД, ЕИК ****** (правоприемник на което е Аксес Файнанс АД, ЕИК ******), обезпечен с Договор за предоставяне на гаранция №******/07.03.2024г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, вземанията по който договор са били прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД на заявителя по силата на Приложение №1 от 11.11.2025г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020г., за сумите, както 3 с л е д в а : 335,66 EUR (триста тридесет и пет евро и 66 цента), представляваща - Главница по договор за заем, ведно със законната лихва за период от 15.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 38,60 EUR (тридесет и осем евро и 60 цента), представляваща - Договорна лихва за периода от 11.04.2024 г. до 07.03.2025 г., 42,57 EUR (четиридесет и две евро и 57 цента), представляваща - Мораторна лихва за периода от 08.03.2025 г. до 14.04.2026 г., както и направените в производството разноски за внесена държавна такса в размер 10,86 EUR и юрисконсултско възнаграждение в размер на 168,73 EUR, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК .

УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Разпореждането в подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Добрич, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя, на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Надя Г. Славова )

4