Решение № 180 от 11.09.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Варна, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. М.

Членове:

Анета Н. Братанова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000247 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК по приета за разглеждане въззивна жалба срещу решение №130 от 19.03.2026 г. по електронно дело № 20253100900359 (ТД 359/2025 г.) на Окръжен съд – Варна, в ЧАСТ което е бил отхвърлен предявения от въззивника Р. С. Х. срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, подпомаган от привлечено застраховано лице С. Д.

Ф., иск за присъждане на горница над 16361.34 евро(равняващи се на 32000лв) до поискания справедлив размер от 81806.70 евро(равняващи се на 160000лв.) като пълно обезщетение за понесени неимуществени вреди от син, пострадал от загубата на негова майка, причинена от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист със съответно искана законна лихва и са разпределени разноските.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение №368/30.06.2026, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивникът ищец Р. С. Х., чрез адвокат Ж. М., излага оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част, при противоречиво интерпретиране на събраните по делото доказателства, като основните доводи на страната са свързани с подценяване на обстоятелствата относно характера на изградената приживе връзка между майката и сина и установеното значително влошаване на емоционалното състояние но пострадалия. Позовава се и на Директива 2012/29/ЕС (ползваща се с примат над националното законодателство) и разясненията дадени в ТР № 1/2016 1 година на ОСНГТК, на ВКС, третиращи самото наличие на хармонична, характерна за българския бит и изпълнена с обич връзка между майка и дете, като достатъчно основание за пораждане на право на справедливо обезщетение за понесените болки и страдания. Отделно се сочат оплаквания относно възприето процентно съотношение на размер на принос на пострадалата, чието поведение не е противоправно само поР. употреба на алкохол от пешеходец и принципно не обуславя самото увреждане.

Евентуално, дори да има някакъв принос на пострадалата, то той не следва да се равнява по тежест на деянието на водача, наказан с присъда за престъпно причиняване на смърт.

По същество, преупълномощен адвокат, със същите доводи поддържа искането за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на основателно претендирано обезщетение в пълния размер, евентуално с отчитане на значително по-нисък обем на съпричинявянето на пешеходката.

По подробно в писмени бележки, представителят на въззивника отново коментира събраните в първата инстанция гласни доказателства и заключението на комплексна експертиза, като обосновава изключително силна и надхвърляща тР.ционна за обществото ни интензитет връзка между сина и починалата майка, както и значително по-тежък от обичайния негативен ефект от загубата й, както и несъвместимо с присъдата на виновната за произшествието застрахована, отчитане на поведението на пострадалата като по-значимо за причиняването на вредите.

Въззиваемият ответник ЗД "БУЛ ИНС"АД, чрез преупълномощен адв. С., в писмен отговор оспорва оплакванията и излага становище за правилно и съответно на събраните по делото доказателства и критериите, въведени в съдебната практика, остойностяване на неимуществените вреди при решаване на спора. Обосновава насрещно доводи по приложението на чл.

52 ЗЗД и оспорения принос на пострадалото лице, като сочи, че пешеходката е предприела пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място, без да пропусне движещите се превозни средства в състояние на тежко опиване (с концентрация 2.3 промила), което е нарушило възможностите за адекватна преценка на опасността и е довело до реализиране на риска. Счита, че намаляването на признатото съпричиняване под 60 % при такова поведение не би съответствало на установените факти и правилото по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Представителят на въззиваемия не е пледирал пред съда, но в писмени бележки(постъпили през ЕПЕП с удостоверен час на подаване след насроченото заседание) се поддържа бланкетно искане за потвърждаване на обжалвана отхвърлителна част от съдебния акт за неоснователно претендирана горница на застрахователното плащане.

Привлеченото като помагач на въззиваемия ответник трето лице С.

Д. Ф. не е изразила становище в срока за отговор, не заявила и становище по съществото на спора.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство, като са конкретизирали разходите си в списъци по чл. 80 ГПК (л. 40 и 49). От името на въззивника е заявено бланкетно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като също такова възражение е формулирал и въззиваемия в писмената молба, достигнала до 2 съда след проведеното заседание.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНА ЧАСТ на отхвърлена част от предявена пряка претенция на лице, увредено от смърт на пострадал при ПТП пешеходец, срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществените щети.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди, остойностени до 160 000 лв., претендирано по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от настъпване на покрития риск(причиняване на смърт на пешеходец). Ползващ се от застраховката увреден син е основал претенция на твърдения за негативно засягане на психо-емоционалната му сфера в резултат на загубата на С С – негова майка, починала в резултат на тежки увреждания, получени при удар от застрахован водач на автомобил на 02.08.2020г. на пътно платно на „Аспарухов мост“ в посока от център към кв. Аспарухово на гр. Варна.

В отговора си по исковата молба застрахователят е оспорил обстоятелствата, определящи завишен паричен еквивалент за понесените страдания, като е заявил изрично и евентуално възражение за съпричиняване, поР. допуснато от пострадалата като пешеходец нарушение на задължение за безопасно движение по пътно платно и/или внезапно пресичане на необозначено място без уверяване за липса на опасност, като така е създала основната опасност на пътя. Позовал се е и на състоянието на тежко алкохолно опиване, в което пешеходката се е придвижвала по пътното съоръжение, което е ограничавало значително възможностите й за преценка на пътна обстановка и реакция при опасност. Оспорен е и начален момент на акцесорната претенция за лихва и е заявено възражение за погасяване на акцесорното вземане с тригодишна давност.

Обезщетението за неимуществени вреди, понесени от опечален син в размер, достигащ обжалваната част е било поискано на 10.01.2025г. (преди предявяване на претенцията в съда). По делото е нямало спор, че към момента на уведомяване на застрахователя разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилиста е било приключено и доколкото застрахователят не е предложил уреждане на претенцията, съдът намира за установен интересът на неудовлетворен от застрахователя, ползващ се от задължителна застраховка, увреден низходящ на пострадалата пешеходка да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви.

Постановеното решение по този спор е допустимо.

Решението не е обжалвано в част, с която е била присъдена сума до размер от 16 361.34 евро(равняващи се на 32 000лв) като остатък след приспадане на съпричиняване от 60 % от справедлив размер 40 903.35 евро (равняващи се на 80 000лв.) на обезщетение за понесен от син страдания от загубената връзка с увредена при ПТП майка, ведно със законна лихва, 3 считано от 09.06.2022г. Въззивният съд зачита стабилното вече установяване както на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП, така и на отговорността на застрахователя за изплащане на това обезщетение, включително с лихвата, покриваща период на непогасено по давност акцесорно вземане(до три години преди сезирането на съда).

Затова и понастоящем тези въпроси не се може да пререшават.

Обжалваната допустима част от съдебното решение визира както приложението на критериите за определяне на справедлив еквивалент на вредите, за които застрахователя носи отговорност в цялост, така и основанието за евентуалната му редукция с принос на пострадалата.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Неоспоримите факти включват наличието на застрахователно правоотношение между въззивното дружество и собственика на л.а. „Тойота“ модел „Хайлендер“ с per. № ХХ ХХХХ ХХ, включващо покритие на риск гражданска отговорност на водача към 02.08.2020 г., както и установени с присъда №32/06.06.2024 г. по НОХД № 531/2024 г. на ВОС обстоятелства по противоправността на деянието на водача и виновността на дееца съгл. чл. 300 ГПК: подсъдимата С. Д. Ф. е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 от ЗДвП, като не е избрала скорост, съответна на пътната обстановка и характера и интензивността на движението, а след възникването на опасността не е намалила своята скорост за да избегне удара и така е причинила по непредпазливост смъртта на пресичаща платното пешеходка

С Р С, а след деянието е избягала от местопроизшествието.

Конкретните обстоятелства на увреждащото събитие допълнително са пояснени в мотивите към актовете на съдебните инстанции и по-конкретно включват следните елементи на механизма на причиняването на травмите, довели до смъртта на пешеходката, въпреки реанимацията й в болнично заведение: застрахованата е предприела пътуването по моста, който е единствената пътна връзка между жилищен квартал Аспарухово и останалата част от град Варна, непосредствено след значително смущение в организацията на движението по него (спряно преминаване и в двете посоки за провеждане на разрешен граждански протест), в тъмна част от денонощието (около 20.45ч.), като в този момент поР. техническа неизправност е липсвало уличното осветление по пътното платно и околните зони(вкл. и на тясната ивица, предназначена за пешеходно преминаване на моста, отграничена с мантинела в дясно от пътното платно на автомобилите). Тези особености на пътната обстановка сочат повишен риск поР. влошената видимост и висока вероятност за използване на съоръжението и от пешеходци(лишени от превози с градския транспорт и в двете посоки). Съответно дължимата грижа за опазване на живота на останалите участници в движението е изисквала от водача да избере скорост, която да осигури своевремено намаляване и спиране при възприемане на опасност в рамките на осветена от фарове му зона. Ф. обаче е преминала по цялото съоръжение на къси светлини, и със скорост, която не е позволявала да спре в опасната зона (установена и като 4 превишаваща разрешената за движение в този участък 50 км/ч, съответна именно на безопасно управление). Въпреки че е осъзнавала, че приближава район с висока вероятност за преминаване на пешеходци („стопаджии“, по протоколирани обяснения на осъдената, противопоставими и на застрахователя, поел риска от личното й поведение), където основната пътна лента в посока Бургас се разклонявала с отбивка към квартала, не е намалила скоростта си и не е наблюдавала околната зона с нужното повишено внимание и именно затова е наказана за нарушение на чл. 20 ал.2 ЗДвП. Същевременно и двете инстанции на наказателния съд са установили липсата на какъвто и да е опит за спиране (няма оставени спирачни следи), както и квалифициращ противоправността допълнителен елемент на съзнателно бягство от отговорност: макар и да е осъзнала настъпил сблъсък с тяло, застрахованата не е преустановила веднага движението си и едва когато се отдалечила, спряла за да се увери, „че няма кръв“ и се прибрала „успокоена“. Затова е била наказана за престъпление по чл. 343, ал. 3 , б. „б“ вр. чл. 343 ал.1 б. „в“ вр. 342, ал. 1 НК.