Решение № 345 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500111 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 5453 от 08.10.2024 г. по гр.д. № 2531по описа за 2023 г. на СГС, ГО, I-21 състав се: Отхвърля предявените от М. К. П. и М. Т. П. срещу К.

М. Д., главни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 2 и 3 и, ал. 2 предл. 2, 4 и 5 ЗЗД, за обявяване за нищожен поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, липса на съгласие, отсъствие на правно валидна воля, липса на основание и привидност, на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 46 от 24.04.2018 г. том I-А рег. № 6264 дело № 41/2018 г. на нотариус Р. Б., вписан в Службата по вписванията гр. София с вх. рег. № 25223 от 24.02.2018 г. акт № 115 том LVI дело № 17838, с който Т. М. П. прехвърля на К. М. Д. следния свой собствен недвижим имот: апартамент - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** гр. София по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобР. със заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изп.

1 директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *** район "***" ул. "***" , бл.*, вх.*, ет.*, ап. **, брой нива на обекта 1, със застроена площ 91, 20 кв. м, предназначение - жилище, апартамент, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно с прилежащите му части: избено помещение № 5, заедно с 1, 083% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, който обект представлява апартамент № 15 в жилищна сграда - блок № *, вх.*, на *** етаж, м. "***" ул. " ***" гр. ***, състоящ се от три стаи, трапезария, бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 91, 20 кв. м, заедно с избено помещение № 5, заедно с 1, 083% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, срещу задължението на К. М. Д. да поеме пожизнено гледането и издръжката на Т. М. П. (средства за обичайни разходи отопление, храна, телефон, лечение и други), като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто той е водил до сключване на договора.

Разваля на основание чл. 87, ал. 3 вр., ал. 1 ЗЗД договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 46 от 24.04.2018 г. том I-А рег. № 6264 дело № 41/2018 г. на нотариус Р. Б., вписан в Службата по вписванията гр. София с вх. рег. № 25223 от 24.02.2018 г. акт № 115 том LVI дело № 17838, с който Т. М. П.прехвърля на К. М. Д. следния свой собствен недвижим имот: апартамент - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** гр. София по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобР. със заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *** район "***" ул. "***" бл.*, вх.*, ет.*, ап. **, брой нива на обекта 1, със застроена площ 91, 20 кв. м, предназначение - жилище, апартамент, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно с прилежащите му части: избено помещение № 5, заедно с 1, 083% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, който обект представлява апартамент № 15 в жилищна сграда - блок № *, вх.*, на *** етаж, м. "***" ул. "***" гр. ***, състоящ се от три стаи, трапезария, бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 91, 20 кв. м, заедно с 1, 083% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, срещу задължението на К. М. Д. да поеме пожизнено гледането и издръжката на Т. М. П. (средства за обичайни разходи - отопление, храна, телефон, лечение и други), като му осигури спокоен и нормален живот, 2 какъвто той е водил до сключване на договора, поради неизпълнение от страна на ответницата К. М. Д..

Постъпила е въззивна жалба първоинстаницонното производство. от К.

М.

Д., ответник в

Решението се обжалва в частта, в която е уважен иска по чл.87, а.3 ЗЗД.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанионното решение в обжалваната му част. Твърди се, че решението не съответства на огромната по обем съдебна практика по въпроса за съдържанието и спецификата на задължението за гледане и издръжка. Сочи, че по начина по който задължението е уговорено, изпълнението му се определя от действителните нужди на прехвърлителя- жизнени, битови, здравословни и др. Това налагало съдът да извърши съпоставка между поетото задължение за грижа и издръжка и конкретните нужди на прехвърлителя като се съобрази възрастта му, физическото и здравословно състояние през целия срок на задължението. Неизпълнение щяло да е налице, когато грижата на задълженото лице не съответства на необходимото, в този смисъл било приетото в решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр.д.№ 1534 по описа за 2009 г. на ВКС, 4-то ГО и решение № 50169 от 02.12.2022 г. по гр.д.№ 2939 по описа за 2021 г. на ВКС, 3-то ГО и др. В конкретния случай първоинстанционният съд не бил обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства. От последните се установявало, че прехвърлителя към датата на подписване на договора е имал здравословни проблеми, найзначимият от който била претърпяната операция през 2015 г. на подбедрицата, след която до голяма степен било затруднено неговото самостоятелно придвижване. Това наложило обгрижване от страна на въззивницата/ответник или от нейната дъщеря. Това се потвърждавало от показанията на свидетелите д-р Д. Г. и Л. Д.. От показанията на свидетелката Д. се установявало, че инициативата за сключване на договора била на прехвърлителя Т. М. П. с оглед оказваната му от ответницата и дъщеря й помощ. Твърди се, че грижите продължили да бъдат полагани за прехвърлителя и след сключването на договора за издръжка и гледане. Първоинстанционният съд не бил съобразил здравословното състояние на прехвърлителя и конкретно затрудненията при придвижването му. При съобразяване с показанията на свидетеля д-р Г., с 3 когото ответницата и дъщеря й се консултирали след като Т. П. бил намерен паднал и в безпомощно състояние, се установявало, че прехвърлителя е настанен в дом по препоръка на д-р Г. – личен лекар на П. с оглед необходимостта от полагане на специални грижи. Съдът бил пропуснал да отбележи, че П. бил настанен именно в дома, в който било препоръчано от д-р Г.. Това настаняване било необходимо и полезно с оглед здравословното състояние на прехвърлителя. В показанията си свидетелят Г. сочел, че е впечатлен от предлаганите услуги в дома в гр.Симитли. Съдът бил пропуснал факта, че жилището, където е следвало П. да бъде обгрижван се намира на 6ти етаж, което затруднявало прехвърлителя с оглед затрудненията, които същият имал при придвижването. От показанията на свидетелката Л. Д. се установявало, че решението за преместването на П. в дома не било взето еднолично от ответницата/въззивник, а и от самия П.. Това означавало, че той бил съгласен с това и бил приел такова изпълнение. В тази хипотеза съдебната практика, така например решение № 20 от 13.03.2019 г. по гр.д.№ 2298 по описа за 2018 г. на ВКС, 4-то ГО, приемала, че възраженията за неизпълнение са неоснователни. Прехвърлителят П. живял в дома в гр.Симитли в продължение на 3 месеца, без да пожелае да бъде преместен. В този период средствата за специалните грижи в дома били поети от ответницата, за което били представени доказателства. През време на престоя П. бил посещаван от ответницата и дъщеря й като последната следяла и състоянието на П. чрез интернет. Това означавало полагане на реална грижа в изпълнение на поетото задължение по договора за издръжка и гледане. Следвало да се вземе предвид и, че договора за настаняване бил срочен – за 1 година, т.е. това настаняване било временно. Следвало да се вземе предвид, че П. се чувствал добре в дома.

Твърди се, че договорът бил прекратен преждевременно поради агресивното поведение на ищцата М. П. към персонала на дома.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение в частта, в която е уважен иска по чл.87, ал.3 ЗЗД и да постанови друго, с което претенцията да бъде отхвърлена.Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищците – М. К. П. и М. Т.

П., пред първата съдебна инстанция, в който се излагат доводи за нейната неоснователност и правилност на така постановеното решение в частта му по иска по чл.87 ЗЗД. Считат, че при обсъждането на доказателствата не са допуснати сочените процесуални нарушения. В случая, ако се приемели 4 разсъжденията на въззивницата относно обема на задължението на преобретателката, то договорът следвало да бъде озаглавен „за даР.е“, а не за издръжка и гледане. Първата сделка била безвъзмездна, а втората- не.

Изпълнението на задълженията по алеаторния договор следвало да бъде ежедневно, непрекъснато и преустановяването му дори и за един кратък период от време водело до неизправност на длъжника, предвид неделимостта по периоди на задължението за издръжка и гледане; в този смисъл била и съдебната практика. Сочат, че по делото били събрани доказателства относно недоброто здравословно, битово и жизнено състояние на прехвърлителя П., както преди извършването на сделката, така и в краткия четиримесечен период след нея до настъпването на неговата смърт. В случая, макар и неизчерпателно, страните били уговорили достатъчно подробно задължението за гледане и издръжка – „средства за обичайни разходи, отоплението, храна, телефон, лечение и други, и изобщо каквото е необходимо за да му осигури спокоен и нормален живот, какъвто той е водил досега“. Това означавало, че ответницата дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, в който смисъл била съдебната практика. Сочат, че задължението не могло да бъде изпълнявано в уговорения обем, тъй като прехвърлителя бил изпратен в дом за възрастни хора в отдалечено от дома на последния, населено място.

Това настаняване, обаче, не освобождавало длъжника от задължение за полагане на дължимите грижи. Чрез изпращането на прехвърлителя в този дом, въззивницата се била отървала с чиста съвест от ангажиментите си по договора за издръжка и гледане. Сочат, че задължението за издръжка било парично и това задължение не било изпълнявано- по делото не били ангажирани доказателства в този смисъл. Считат, че заплащането на услугите в двата хосписа не се приравнява на изпълнение на парично задължение по заплащане на издръжка. Липсвали и доказателства, че Т. П. се е съгласил да бъде изпратен в дом за възрастни хора. Съмнително било, доколкото П. при неговото здравословно състояние е могъл да се противопостави на това настаняване. Твърдят, че съгласието на П. да бъде настанен в дом, противно на соченото от въззивницата, не се подкрепяло от показанията на свидетеля д-р Г.; показанията не били в сочения смисъл. Съветът от страна на д-р Г. бил даден от съжаление към ответницата. Последната към момента на сключване на договора била 80 годишна. Когато гледането и издръжката в натура не можели да бъдат изпълнявани, длъжникът имал възможност да трансформира 5 задължението за издръжка и гледане в паричен еквивалент и да го изпълнява чрез заплащане на съответната сума по установения ред. Ако такава трансформация не била предложена, то длъжникът изпадал в забава. Сочат, че по делото не било доказано пълно и главно, че ответницата е покрила изпълнението на задълженията по договора. На прехвърлителя не била оказана адекватна медицинска помощ, каквато и не можела да бъде предоставена в дома за възрастни хора. Кредиторът бил починал в резултат на заболяванията му и напредналата му възраст в съвкупност, които изисквали трайно и специализирано болнично лечение, а не старчески дом.Необходимото лечение не било оказано, а осигуряването на такова било изрично включено в задълженията на ответницата К. М. Д.. Частичното изпълнение по договорните задължения се окачествявало като липса на изпълнение; в този смисъл била и съдебната практика. Затова правилен бил извода на СГС, че са налице основанията за разваляне на договора за издръжка и гледане. Разноски се претендират.