Определение № 4985 от 03.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4985 гр. София, 03.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002101685 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. К. Д. срещу въззивно решение № 327 от 17.12.2024 год., постановено по в. гр. дело № 476/2024 год. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което, като е потвърдено решение № 491 от 10.06.2024 год., постановено по гр. дело № 1026/2022 год. по описа на Районен съд – Добрич, е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор за продажба на недвижими имоти за полагани грижи и срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между С. И. Н., като прехвърлител – чийто наследник по закон се явява Л. И. К. /ищцата/, и В. К. Д., който договор е обективиран в нотариален акт № , том , per. № , дело № 32 от 21.12.2015 год. на нотариус П. М., с район на действие Районен съд – Добрич, вписан в Служба по вписванията – гр. Д. с вх. рег. № 12237 от 21.12.2015 год. под акт № , том , дело № 5347/2015 год.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.

281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че изводът на въззивния съд, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по процесния договор е неправилен. Събраните по 1 делото доказателства – показанията на свидетелката Г. К., електронните съобщения за времето от 26.06.2020 год. до 03.07.2020 год. от прехвърлителя до приобретателката, документа за изплатени от последната парични средства – по искане на прехвърлителя, обуславяли различен извод. Неправилно не били кредитирани показанията на сочената свидетелка и същото вещо лице било възложено изготвянето на повторна съдебнотехническа експертиза. По делото било доказано, че в продължение на девет години приобретателката била изпълнявала задълженията си по договора. Въззивният съд допуснал нарушение, като отказал да приеме като доказателство платежния документ – записът за преведената от ответницата до посоченото от прехвърлителя трето лице – В. Д. С. допълнителна парична помощ. Нормата на чл. 178, ал. 2 ГПК задължавала съда да оценява доказателствената сила на документа, с оглед всички обстоятелства по делото, а в конкретния случай платежният документ бил резултат от разменените съобщения и доказвал тяхната автентичност. Видно било от съдържанието на процесния договор, че били налице две сделки: първата – срещу вече получена и одобрена престация и втората – срещу договорена за в бъдеще престация.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси, уточнени, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК:

1/ Следва ли въззивният съд, като съд по същество на спора, да събере доказателства и да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото по възраженията на ответника: а/ правопрепятстващо възражение на жалбоподателя за значението на договореността за престирана издръжка и гледане за минало време и б/ правопогасяващо възражение за престирано и прието от прехвърлителя изпълнение през целия период на действие на договора, а при условие на евентуалност, в хипотезата на период на неизпълнение – за незначителност и липса на виновно бездействие?

2/ Нарушава ли съдът задължението по чл. 267 ГПК и представлява ли непълнота на доклада, когато предмет на иска за разваляне е договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане за минало време и бъдещи издръжка и гледане и съдът не е взел становище и не е разпределил доказателствената тежест по въпросите за съотношението между престираното и прието изпълнение за издръжка и гледане за минало време и бъдещо време? Представлява ли непълнота на доклада на съда игнорирането на тази договореност и нарушава ли правото на защита на ответницата – приобретател, защото относими към въпроса значимо или незначимо е изпълнението на грижи и издръжка за минало време са както характера на договора, който е комутативен /окончателен, защото договореността обективира извършена и приета размяна на престациите – правото на собственост върху недвижимия имот и издръжка и гледане за минало време, престирани от приобретателката и приети от 2 прехвърлителя?

3/ Приложимо ли е правилото на чл. 192 ГПК в производството за оспорване на електронен документ? Допустимо ли е при установена фактическа невъзможност за представяне на електронния носител, на който е прието електронно съобщение, да се задължи другата страна да представи електронния носител, от който са изпратени съобщенията по електронен път?

4/ Нарушава ли съдът правото на защита на страната, когато след допускане на повторна експертиза отхвърля възражението срещу назначаването на експерта, изготвил първоначалната експертиза и замяната му с друго вещо лице?

5/ Представлява ли нарушение на правото на защита на жалбоподателката отказът на съда да приеме като доказателство по делото документ на чужд език, след възражение от другата страна за липсата на превод? Следва ли съдът да предостави възможност на страната да представи документа с превод? Допустимо ли е назначаване на експертиза за превод на документа?

6/ Какво е значението на договореността за прехвърляне на недвижим имот срещу престирана издръжка и гледане за минало време и бъдещи издръжка и гледане?

7/ Допустимо ли е разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за минало време и за бъдещи издръжка и гледане?

8/ При доказани воля и съгласие на прехвърлителя за изменение на вида на престацията – от задължение за издръжка и гледане само в задължение за издръжка, представлява ли неизпълнение забавата на престациите за определен период от време или забавата се санира с приемането и одобрението на престираното изпълнение?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че въпросите по т. 1, 2 и 6 са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в изложението, а въпросите по т. 3, т. 4, 5, 6, 7 и 8 са от значение за точното прилагане на закона.

Ответницата по касационната жалба Л. И. К. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните доказателства по делото, че ищцата Л. И. К. е единствен законен наследник /сестра/ на С. И. Н., починал на 01.12.2020 год. На 21.12.2015 год. бил сключен договор – в нотариална форма, с който, като си запазил правото на ползване, С. И. Н. прехвърлил на В. К. Д. собствените си идеални части от недвижими имоти, а именно: кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта на гр. Д. и / ид.ч. от едноетажно, а по скица двуетажно жилище, сграда с идентификатор по кадастралната карта на гр. Д., ведно със съответните идеални части 3 от изба. Прехвърлянето било извършено за „грижите, които купувачът /В. К. Д./ е полагал за продавача /С. И. Н./ до този този момент и срещу задължението на купувача да поеме гледането и издръжката на продавача, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водел до сега, докато е жив и да полага грижи за него, като му предостави храна, облекло, лекарства, както и всички грижи и средства, които са необходими за воденето на нормален живот“.

Прехвърлителят С. И. Н. бил в недобро физическо и здравословно състояние. През есента на 2012 год. пострадал от изгаряне при инцидент на работното си място, а впоследствие получил и инсулт. Бил освидетелстван като инвалид на 100 %, после намалено на 95 %, със сериозно наднормено тегло, трудно подвижен. Живеел сам в имота в гр. Д., идеални части от който бил прехвърлил на ответницата с атакувания договор. От м. септември 2016 год. в ежедневието си прехвърлителят бил подпомаган от асистенти по договори за предоставяне на социални услуги от Община – Д..

Асистентите осъществявали помощта всеки работен ден по два, после по четири, по шест часа. Асистентите помагали за поддържането на личната хигиена на прехвърлителя и на жилището му, пазарували хранителни продукти, лекарства и друго необходимо, ходели да плащат битовите сметки, съпровождали прехвърлителя при необходимост да излезе /с инвалидна количка/. Прехвърлителят имал пенсия, получавал и парична социална помощ, но по делото нямало сигурни данни за техните размери. Получаването на пенсията и социалните помощи за прехвърлителя било ангажимент на асистентите му, свидетелката М. В. В., последният асистент, имала пълномощно за извършване и на редица други действия от името и за сметка на прехвърлителя. Плащането на сметките и пазаруването се извършвало със средства на прехвърлителя. Храна прехвърлителят получавал като социална услуга по проект или от църквата, също храна му носели приятели, понякога и свидетелката М. В. В.

Преди сключването на договора и след това ответницата работела извън страната и не се е прибирала често и за дълго време в гр. Д. За случилото се между нея и прехвърлителя преди сключването на договора ответницата било представила декларация от 21.12.2015 год. на прехвърлителя с нотариална заверка на подписа му. С нея той заявявал, че за времето от 08.01.2013 год. до 21.12.2015 год. бил получил от В.

К. Д. общо сумата 6 023 лв., която използвал за издръжката си, за лечение, за погасяване на кредитни задължения и на своите и на сестра си задължения за данъци и такси за имота им в гр. Д., ул. “С. М.“. Поради това и, защото В. К. Д. му помагала, той й прехвърлил идеалните си части от имота в гр. Д., ул. “С. М.“ № .

Въззивният съд е посочил, че за годините след сключване на договора до смъртта на прехвърлителя ответницата е ангажирала свидетелката Г. Д. К.. От нейните показания и от представеното извлечение от разплащателната сметка на свидетелката за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2020 год. се установява, че след сключването на договора със С. И. Н. ответницата В. К. Д. извършвала парични преводи по банковата 4 сметка на свидетелката. Преводите не били извършвани всеки месец и били в различен размер. Така, през 2016 год. били извършени само два превода от по 195 лв., през м.октомври, т.е. през 2016 год. ответницата е превела по сметката на свидетелката общо 390 лв. Във всяка следваща година извършените от ответницата парични преводи по сметката на свидетелката били повече и в различни размери. Общо преведените от ответницата по сметката на свидетелката парични суми били повече от 400 лв. на месец за периода от 21.12.2015 год. до 01.12.2020 год. Според изнесеното от нея, свидетелката Г. Д. К. теглела от сметката си парите, които ответницата й изпращала и всеки месец носела на С. И. Н. по 400 лв. от тях. Той й се обаждал по телефона кога да отиде да му ги занесе. Обаждал й се от непознати за нея номера и, ако тя се опитвала да му се обади на тези номера, се оказвало, че е блокирана. Само веднъж, когато отишла при С. И. Н. да му занесе парите, заварила там една жена /момиче/ да му помага за телефона, защото той не разбирал от тези неща. При всички останали посещения свидетелката не заварвала никого при прехвърлителя. Той винаги бил сам, оставял вратата отворена, за да може тя да влезе /трудно му било да се движи/. Понякога свидетелката му давала пари и от себе си, за което ответницата й се карала. Според свидетелката Г. Д. К., С. И. Н. не искал да се знае, че получава пари, за да не му спрат социалните помощи. По тази причина ответницата му пращала парите чрез свидетелката, на която той казвал кога да отиде при него, за да е сам. На запитване от свидетелката защо ответницата му праща пари, С. И. Н. отговарял, че й е длъжник и им е благодарен на двете. Свидетелката изнесла още, че и след смъртта на С. И. Н. ответницата продължила да изпраща по сметката й пари. Тези пари, както и средствата, надхвърлящи предназначените за С. И. Н. по 400 лева на месец преди смъртта му, свидетелката ги държала вкъщи, ответницата ги спестявала и свидетелката й ги давала, когато тя си дойде. Свидетелката Г. Д. К. познавала С. И. Н. от преди много години, били колеги. Два пъти в показанията си била посочила, че той е починал на 01.12.2021 год. и свързва това със смъртта на баща си, починал 12.12.2021 год. Свидетелката била посочила, че съпругът й е братовчед на ответницата.