Определение № 929 от 12.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 929 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500775 по описа за 2023 година Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Юробанк България“ АД / предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/, представлявано от П.Д., Д.Ш ,А.Я. – изп. директори и членове на УС и П.В. – прокурист, действащо чрез пълномощника си адв. С. З., САК против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 681/ 01.02.2023г., постановено по ч.гр.д.№500/ 2023г. на ПРС – ХІV гр.с. в частта, в която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника М. В. А. от гр.Пловдив за сумата 1071,54 лв, представляваща мораторна лихва за периода 18.04.2022г. до 03.01.2023г., както и за разноски за ДТ над сумата 477,21 лв и над 1747,82 лв - за адв.възнаграждение. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на заявлението по чл.417 ГПК на жалбоподателя и в тази му част.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Със Заявление за издаване на ЗНИ по чл.417 от ГПК жалбоподателят е поискал издаване на заповед за изпълнение за общата сума от 24 931,87 лв, от които за главница 22405,20 лв за непогасени вноски от 18.04.2022г. до 03.01.2023г., възнаградителна лихва в размер на 1 455,13 лв за периода 1

18.04.2022г до 18.04.2023г., мораторна лихва в размер на 1071,54 лв за периода 18.04.2022г. до 03.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението до изплащането на вземането., вземания претендирани по ДПК № FL1198525 от 18.06.2021г. Тези вземания са удостоверени с документ по чл.417, т.2 ГПК - Извлечение от счетоводни книги, длъжникът е изпаднал в забава на датата 18.04.2022г. с 8 непогасени вноски за главница и 8 непогасени вноски за лихви, като кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем на 08.11.2022г. от датата на връчване на уведомлението за това. В Извлечението по чл.417, т.2 ГПК претендираната възнаградителна лихва е посочена за периода 18.04.2022г. – 08.11.2022г., а мораторната лихва – за периода 18.04.2022г. – 03.01.2023г.

С Разпореждане от 17.01.2023г. заповедният съд е указал на заявителя да посочи конкретните лихвени проценти, прилагани при изчисляването на претендираната възнаградителна лихва и как е формиран размерът й, да посочи конкретните лихвени проценти, прилагани при изчисляването на мораторната лихва за периода, както и върху какви суми е изчислявана мораторната лихва – главница или върху главницата и възнаградителната лихва.

С Молба от 31.01.2023г. заявителят е посочил прилаганите конкретно лихвени проценти при изчисляване на претендираната възнаградителна лихва , както и конкретните лихвени проценти при изчисляване на мораторната лихва за периода: от 18.06. до 17.01.2021г. – 0,0000 %, 18.10.2021г – 17.08.2022г. – 18,9500%, 18.08.2022г. – 18.09.2022г. – 22,4500% , 19.09.2022г. -31.12.2022г. – 23,9500% и 01.01.2023г – 23.01.2023г – 25,3700%., както и , че претендираната мораторна лихва е изчислена върху главницата и възнаградителната лихва.

Въз основа на така заявеното първоначално с последващото уточнение относно размера на лихвените проценти и базата, на която се начислява мораторната лихва и претендираната със заявлението законна лихва, заповедният съд правилно е констатирал, че кредиторът наред със законната лихва върху просрочените задължения начислява и обезщетение в размера на договорения лихвен процент върху главницата, с което и въззивният съд намира, че фактически е приложена клаузата за възнаградителната лихва по чл.9 от договора и фактически двата лихвени процента са приложени заедно.

2

С оглед на това е направен обоснования правен извод за наличие на обоснована вероятност за неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1, т.5 ЗЗП поради създаване на задължение за потребителя да заплати необосновано високо обезщетение, вкл. поради заобикаляне на забраната по чл.33, ал.2 ЗПК за съответствие с изискването за добросъвестност и водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца / доставчика и потребителя – чл.143, ал.1 ЗЗП.

В тази част относно претендираната мораторна лихва именно е постановен отказ от заповедния съд за присъждането й с издаване на ЗНИ, който е обоснован и правилен след преценка и от въззивния съд относно претендираната мораторна лихва с фактическо прилагане на лихвени проценти по договорената с процесния ДПК лихвени проценти за възнаградителната лихва, което води до скрито оскъпяване на кредита. Тази именно част е предмет на обжалване с частната жалба, която по изложените съображения се явява неоснователна, като в останалата част без законната лихва, заявлението по чл. 417 ГПК е уважено. С частната жалба се прави довод, че мораторната лихва е всъщност договорна лихва за забава и се дължи от кредитополучателя на основание чл.8 от Договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, въпреки, че страните са уговорили тя да бъде в размера на законната лихва, която обаче не я прави законна по своя вид и което е съответно на ТР №4/ 2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, доколкото се удостоверява в документ по чл.417, т.2 ГПК. Доводът е неоснователен. От една страна клаузата на чл.8 от процесния договор за ПК № FL1198525 от 18.06.2021г. / л.22/ е неотносима към договореното между страните относно вида и размера на лихвите по кредита, доколкото урежда броя и падежа на погасителните вноски и начина на тяхното заплащане. Що се касае до чл.9 от същия договор е видно , че клаузата за обезщетението за забава е уредено общо като начисляемо „ върху просрочените суми“ в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от МС. А проверката относно наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност от наличието на такава в договора за потребителски кредит е в пряко приложение на Закона с оглед изискването на императивната разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 ГПК в тази насока, поради което не следва да се приеме, че преценката на заповедния съд е в нарушение на посочената тълкувателна практика, вкл. относно вземания, удостоверени в документа по чл.417, т.2 3

ГПК, които следва да се основават на клаузи от представения ДПК.

По така изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваният акт на заповедния съд като правилен и обоснован следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 681/ 01.02.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 500/ 2023г. на ПРС – ХІV гр. с. в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4