Решение № 87 от 05.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Бургас, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Б.Х. УЗУНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20252120203998 по описа за 2025 година

Делото е висящо пред РС Бургас за втори път след като с решение на Административен съд Бургас е отменено Решение по НАХД № 1545/2025г. на РС Бургас и делото е върнато от Административен съд Бургас за ново разглеждане от друг състав на РС Бургас.

Производството по делото е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН, образувано по жалба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба № 8504454144, издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш, прави се възражение за изтекла давност. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. По делото е постъпило становище, с което се поддържа жалбата и се моли да се отмени ЕФ.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт С. оспорва жалбата и поддържа електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По същество съдът намира, че е издаден електронен фиш на жалбоподателя „***“ ЕООД за това, че на 22.02.2021г. в 11:34 часа в общ. Бургас, по път А-1, км. 357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено нарушение, като за пътно превозно средство /ППС/ лек автомобил „***“ с рег. № ***, не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на превозното средство. Нарушението било установено с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 357+949. От справка се установява, че ползвател на ППС е дружеството жалбоподател, който е санкциониран с ЕФ за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6, вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 от ЗДвП е 1 наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства като жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице и в предвидения за това срок, като следва да се посочи, че е основателно възражението за изтекла погасителна давност.

С тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в потежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес (чл. 11 от ЗАНН), следва че нормите на давността уредени в НК намират съответно приложение и в административнонаказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.

В цитираното постановление се приема, че субсидиарно приложение намира института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Трайно установено положение е, че погасителната давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице.

Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК.

Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК.

Съобразявайки се с приетите постановки с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд следва да се отчете, че действително чл. 34 от ЗАНН не урежда хипотеза, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК относно абсолютната давност.

Тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Предвид посоченото за административнонаказателното производство е приложима абсолютната давност от 4 години и 6 месеца и в случая предвид, че се касае за ЕФ, то след установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен абсолютният срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който в случая за нарушение от 22.02.2021г. е изтекъл на 22.08.2025г. (арг. Решение № 10289 от 13.12.2024 г. по к. адм. н. д. № 1824 / 2024 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас; Решение № 144 от 30.01.2025 г. по к. адм. н. д. № 586 / 2024 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил; Решение № 1918 от 12.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 1702 / 2019 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас; Решение № 9056 от 13.11.2024 г. по к. адм. н. д. № 1478 / 2024 г. на XXVI състав на Административен съд – Бургас и мн.др.).

По тези съображения издаденият електронен фиш следва да бъде отменен, тъй като е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за реализиране на административно2 наказателна отговорност.

Съдът дължи произнасяне по разноските.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалвания електронен фиш, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е платил в брой сумата от 400 лева за адвокатска защита, като същата сума се претендира за присъждане. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) е предвидено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая на жалбоподателя е била наложена „имуществена санкция“ в размер на 300 лева, като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при интерес до 1000 лева е 400 лева. Именно в такъв размер е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, макар и по делото да се проведени повече от едно заседания, поради което се явява основателна. Същата не е прекомерна и е съответна на фактическата и правна сложност на делото. Стойността се превалутира по курс 1,95583 евро и се явява 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента), в който размер следва да се присъди на жалбоподателя.

Така мотивиран, Бургаският районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504454144, издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП, на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 400 (четиристотин) лв., превалутирани 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента), представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3