Решение № 108 от 13.05.2025, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Сливница, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова в присъствието на прокурора Д. В. Х. като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20241890100471 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.4 ЗОДОВ.

Oбразувано e по искова молба от В. А. А. срещу Софийски районен съд и Софийски градски съд, с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото, по което ищецът е бил страна гр. д. № 33653/2014 г на СРС и гр. д. № 6664/2020 г. по описа на СГС, в разумен срок, с обща продължителност от 8 г., 9 м. и 29 дни, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 5453.72 лева– претърпени имуществени вреди от същото нарушение, изразяващо се в начислена и заплатена лихва за забава, от които 4808.10 лева за периода 07.08.2014 г. до 02.10.2019 г., 398.09 лева за периода 24.10.2020 г. до 26.02.2021 г. и 247.53 лева за периода 15.05.2021 г. до 09.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2024 г. до окончателното плащане, в условията на евентуалност сума в размер на 5392.91 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от цялостното забавяне на производството – начислена и платена лихва за забава за период от 2096 дни от 23.07.2017 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.04.2023 г. /датата на плащане на сумата/ до окончателното плащане на сумата. При наличие на разделна отговорност претендира обезщетение за имуществени вреди от СРС сума в размер 4808.10 лева за периода 07.08.2014 г. до 02.10.2019 г., а от СГС сума в размер на 398.09 лева за периода 24.10.2020 г. до 26.02.2021 г. и 247.53 лева за периода 15.05.2021 г. до 09.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.03.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В исковата молба и в допълнителните молби към нея се излагат твърдения, че ищецът е бил страна – ответник по гр.д. № 33653/2014 г на СРС, предявен от Д.Д., за претърпени от 1 последния неимуществени и имуществени вреди от ПТП, причинено от В. А. на дата 20.06.2009 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на ПТП-то до окончателното плащане на сумите. Твърди се, че посоченото гражданско дело е образувано на 20.06.2009 г., с постъпване на исковата молба в съда. На 03.07.2014 г. съдът е постановил разпореждане по реда на чл.131 ГПК, получено от В. А. на 10.07.2014 г. На 07.08.2014 г. В. А., като ответник е депозирал отговор на исковата молба. Едва на 02.10.2019 г. – 5 години, 1 месец и 25 дни, след датата на депозиране на ОИМ, съдът е изготвил проект на доклад, произнесъл се е по исканията на страните и е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 11.11.2019 г. Пред СРС са проведени три о.с.з. – на 11.11.2019 г., на 03.02.2020 г. и на 15.06.2020 г., като в последното съдебно заседание ищецът направил изменение на размера на иска като го увеличил на 30000 лева, което обусловило родова подсъдност на делото пред СГС. С протоколно определение СРС прекратил производството пред себе си и го изпратил по компетентност на СГС. Така производството пред СРС, от образуване на делото до изпращането му на СГС, е продължило 6 г. и 18 дни, като в периода от 07.08.2014 г. до 02.10.2019 г. не са извършвани никакви съдопроизводствени действия от сезирания съд.

След изпращане на делото в СГС е образувано гр.д. № 6664/2020 г. Проведено е едно о.с.з. на 24.09.2020 г. и делото е обявено за решаване. Съдът се е произнесъл с решение на 26.02.2021 г., тоест 4 м. и 2 дни след изтичане на едномесечния срок за това. С молба на ищеца е поискано поправка на ОФГ в решението на СГС, по която съдът се е произнесъл 2 м. и 25 дни след срока за това. Решението на СГС е обжалвано пред САС, къде производството е продължило 10 м. и 21 дни. Решението на САС е обжалвано пред ВКС, където производството е продължило 5 м. и 17 дни. Твърди се, че общият срок от образуването на гражданското дело до приключването му във всички съдебни инстанции е продължило 8 г., 9 м. и 29 дни, който срок надхвърля разумния срок за разглеждане и решаване на гражданско дело. Счита, че забавата се дължи единствено на бездействието на СРС и СГС, с което е нарушено защитеното право на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В резултат от това за него са произтекли вреди – неимуществени, които ищецът оценява на 10 000 лева, изразяващи в претърпени от него болки и страдания, несигурност, притеснени и безпокойство за развитието на делото, страх от евентуалния изход на делото, с ясното разбиране, че с всеки ден сумата нараства, заради начисляваните лихви. Забавянето на производството е накърнило доверието му в съда и справедливостта и създало усещане у него, че е жертва на обстоятелствата и неспособен да защити правата си.

Наред с това са му причинени и имуществени вреди в размер на 5453.72 лева, изразяващи се в заплатена от ищеца законна лихва върху уваженото обезщетение за неимуществени вреди в периода на неоснователното забавяне на делото. За периода 07.08.2014 г. до 02.10.2019 г., в който СРС не е извършвал никакви съдопроизводствени действия – лихвата за забава, заплатена от В. А. върху присъдената в негова тежест главница от 9186 лева е 4808.10 лева, за периода 24.09.2020 г. до 26.02.2021 г., в който период делото пред СГС е обявено за решаване и е решено – заплатената лихва за забава е 398.09 лева, а за периода 15.05.2021 г. до 19.08.2021 г., период в който СГС се е произнасял по молба за отстраняване на ОФГ, лихвата за забава заплатена от В. А. е 247.53 лева. Счита, че за така причинените му неимуществени и имуществени вреди двамата ответници отговарят солидарно, доколкото бездействието на двата органи на съдебната власт са допринесли за настъпването на вредите на ищеца. Преди предявяване на настоящите искове ищецът се е обърнал към Министерството на правосъдието за определяне на обезщетение за нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на дело, по което е страна в разумен срок. От министерството на правосъдието, след извършена проверка от Инспектората към ВСС, е констатирано, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото, по което е страна, в разумен срок, като му е определено обезщетение в размер на 3100 лева, с чиито размер ищецът не е съгласен, поради което предявява настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от СРС, с който оспорва иска по основание и размер. Счита, че не е допуснато нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото, по което е бил страна в разумен срок. Счита, че дори и да е допуснато такова нарушение, не се установява да са настъпили вреди за ищеца.

2

Наред с това счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е силно завишено. По отношение на иска за имуществени вреди, счита, че не би следвало да отговаря за тях, доколкото настъпването на същите се дължи на бездействието на ищеца, като задължено лице, да заплати претендираното от него обезщетение в срок. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането за обезщетение за имуществени вреди. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от СГС, с който оспорва иска по основание и размер. Счита, че при разглеждане на посоченото дело пред СГС не е допуснато забавяне на производството, а същото е разгледано в разумен срок.

Счита, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че СГС е един от най- натоварените съдилища в страната, както и факта, че малко преди образуване на делото пред СГС е обявено извънредно положение в страната във връзка с Ковид 19, което е създало пречка делата да се разглеждат в рамките на законоустановените срокове. Оспорва размера на иска.

Моли за отхвърляне на исковете или присъждане на минимално обезщетение и присъждане на разноски.

Прокуратурата на Република България дава становище по същество на делото, като счита, че исковете са неоснователни.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на производството:

Изчерпана е административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, като ищецът преди образуване на настоящото производство е отправил искане за констатиране на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок до Министерството на правосъдието. На база на това искане е образувана проверка от Инспектората към ВСС и е констатирано такова нарушение.

Министерството на правосъдието е определило обезщетение на ищеца за нарушеното му право в размер на 3100 лева, като не е постигнато споразумение (чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ), доколкото ищецът не се е съгласил с определения размер. Горното поражда интереса му да предяви настоящите искове.

По същество:

Предявени са искове с правна квалификация по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, вр. с чл.82, пр.1 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи, че е бил страна по гр.д. № 33653/2014 г на СРС и гр.д. № 6664/2020 г на СГС, които са разгледани и приключени в посочените от него срокове, че е нарушено правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, че в резултат от това за него са настъпили неимуществени и имуществени вреди и размер на вредите.

Ответниците носят насрещно доказване, както и да докажат, наличие на обстоятелства, които изключват отговорността им.

С Определение № 578 от 12.12.2024 г., като безспорно между страните е отделено, че ищецът е бил страна – ответник по гр.д. № 33653/2014 г на СРС, предявен от Д.Д., за претърпени от последния неимуществени и имуществени вреди от ПТП, причинено от В. А. на дата 20.06.2009 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на ПТП-то до окончателното плащане на сумите. Посоченото гражданско дело е образувано на 20.06.2014 г., с постъпване на исковата молба в съда. На 03.07.2014 г. съдът е постановил разпореждане по реда на чл.131 ГПК, получено от В. А. на 10.07.2014 г. На 07.08.2014 г. В. А., като 3 ответник е депозирал отговор на исковата молба. Едва на 02.10.2019 г. – 5 години, 1 месец и 25 дни, след датата на депозиране на ОИМ, съдът е изготвил проект на доклад, произнесъл се е по исканията на страните и е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 11.11.2019 г.

Пред СРС са проведени три о.с.з. – на 11.11.2019 г., на 03.02.2020 г. и на 15.06.2020 г., като в последното съдебно заседание ищецът е направил изменение на размера на иска като го увеличил на 30000 лева, което обусловило родова подсъдност на делото пред СГС. С протоколно определение СРС прекратил производството пред себе си и го изпратил по компетентност на СГС. Така производството пред СРС, от образуване на делото до изпращането му на СГС, е продължило 6 г. и 18 дни, като в периода от 07.08.2014 г. до 02.10.2019 г. не са извършвани никакви съдопроизводствени действия от сезирания съд.

След изпращане на делото в СГС е образувано гр.д. № 6664/2020 г. Проведено е едно о.с.з. на 24.09.2020 г. и делото е обявено за решаване. Съдът се е произнесъл с решение на 26.02.2021 г., тоест 4 м. и 2 дни след изтичане на едномесечния срок за това. С молба на ищеца е поискано поправка на ОФГ в решението на СГС, по която съдът се е произнесъл 2 м. и 25 дни след срока за това. Не се спори, че за периода 07.08.2014 г. до 02.10.2019 г., в който СРС не е извършвал никакви съдопроизводствени действия – лихвата за забава, заплатена от В. А. върху присъдената в негова тежест главница от 9186 лева е 4808.10 лева, за периода 24.09.2020 г. до 26.02.2021 г., в който период делото пред СГС е обявено за решаване и е решено – заплатената лихва за забава е 398.09 лева, а за периода 15.05.2021 г. до 19.08.2021 г., период в който СГС се е произнасял по молба за отстраняване на ОФГ лихвата за забава, заплатена от В. А. е 247.53 лева.