Решение № 39 от 10.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Пловдив, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20245001000544 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№27698/19.08.2024г. от ЗАД "Д." АД, ЕИК ********* против Решение № 329 от 25.07.2024 г. по гражданско дело № 463/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта му, с която се осъжда “ЗАД Д.“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Г.М. Д.“ №*, да заплати на В. А. В., ЕГН **********, гр. С., бул. "Г.С.Р." №*, вх.*, ет.*, ап.*, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина му В. В.в В., настъпила в резултат на ПТП на 11.11.2020 г. по вина на водача на лек автомобил „БМВ" модел 330Д, рег.№********, за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към деня на произшествието със ЗАД „Д." АД, застр.полица №******************, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, за разликата над сумата от 120 000 лв, до присъдения размер от 200 000 лв, ведно със законната лихва върху посочената разлика, считано от 07.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

1

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната му част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Формулирано е искане, като се вземат предвид приноса в ПТП и увреждането на пострадалия вследствие на собственото му виновно и противоправно поведение, изразяващо се в неизползване на предпазен колан и знание за употребени наркотици от водача на лекия автомобил, да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това да се отхвърли предявеният иск за разликата над 120 000 лв. до пълната присъдена сума от 200 000 лв. Уточнява се, че след постановяване на първоинстанционното решение, застрахователят е заплатил на ищеца доброволно сумата от 120 000 лв., ведно с дължимата законна лихва за забава върху тази сума, за периода от 07.11.2022 до 07.08.2024г., в размер на 26 862,34 лв., за което се представя платежно нареждане.

В законния срок, от ищеца В. А. В. е подаден отговор на жалбата с вх.

№31751/30.09.2024г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Против първоинстанционното решение е подадена и въззивна жалба с вх.№29940/12.09.2024г. от ищеца В. А. В., в частта, му с която искът му е отхвърлен за разликата над сумата от 200 000 лв, до пълния предявен размер от 300 000 лв, ведно със законната лихва върху посочената разлика, считано от 07.11.2022г., до окончателното изплащане. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобрразност на решението в атакуваната част, като си иска същото да бъде отменено в същата, вместо което на ищеца бъде присъден пълният размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 300 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В законния срок, от ответника ЗАД "Д." АД е подаден отговор на жалбата с вх.№33465/14.10.2024г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. С отговора не са направени доказателствени искания.

Отговор с вх.№31752/30.09.2024г. по двете въззивни жалби е постъпил и 2 от ищците А. В.К. и М. Г. К., като от тяхна страна се поддържа жалбата на ищеца и се оспорва жалбата на ответното дружество.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и в аспекта на чл.269, изр.2 ГПК, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в атакуваните части.

Ищецът В. А. В., ЕГН ********** е предявил иск са правна квалификация по чл.432 КЗ, вр. чл.45, ал.1 и чл.52 ЗЗД за осъждане на “ЗАД Д.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.

„Г.М. Д.“ №*, да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина му В. В.в В., настъпила в резултат на ПТП на 11.11.2020 г., по вина на водача на лек автомобил „БМВ" модел 330Д, рег.№********, за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към деня на произшествието със ЗАД „Д." АД, застр.полица №******************, в размер на 300 000 лв.

Няма спор по делото, а и се установява от доказателствата, че ищецът В.

А. В. е баща на починалия при ПТП В. В.в В., ЕГН:**********.

Не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на 11.11.2020 г., на път 111-375, км 29+500- П.-П., е настъпило ПТП с пострадали лица, при което МПС марка БМВ, с рег.№********, напуска пътното платно от дясно и се удря в крайпътно дърво. В тази връзка е образувано досъдебно производство №***/2020г по описа на Сектор РПТ ОДМВР П., за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК, по което е повдигнато обвинение на П.З.М. и е образувано НОХД № 1056/2021 г. по описа на ПОС. С влязла в сила присъда по НОХД № 1056/2021 г. по описа на ПОС, подсъдимият П.З.М. е признат за виновен в това, че на 11.11.2020 г. на път III - 375, км. 29+500 - П. - П., при управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ“ с per. № ******** е нарушил правилата за движение: Чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП: „ На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“, на чл. 20, ал.

1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и с това по непредпазливост е причинил 3 смъртта на повече от едно лице, а именно - на Т.Т.Б. и В. В.в В. и е причинил средна телесна повреда на едно лице, а именно - на Н.Л.Д., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества - тетрахидроканабинол /марихуана, канабис/ и от него е настъпила смърт на повече от едно лице и средна телесна повреда на едно лице, поради което и на основание.чл. 343, ал.4 вр. ал.З, предл.2-ро, буква „а“, предл.2-ро и буква „6“, предл. 1- во, вр. ал.1, буква“б“, предл. 2-ро и буква “в“, вр. чл.342 ал.1 предл.3-то вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода, която присъда е потвърдена от въззивна и касасационна инстанции.

На основание чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда срещу водача на л.а.

БМВ, с рег.№******** П.З.М. е задължителна за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Пред първата инстанция са признати за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП – 11.11.2020 г., е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата на застрахователна полица „ГО” сключена със „ЗАД Д.” АД относно лекия автомобил марка БМВ с рег.№********, което се установява и от приложената ел. справка към исковата молба и констативния протокол. Няма спор и че при ответния застраховател са били образувани преписки във връзка с щета №**********/2021-03, щета №********/2021-04 и щета №**********/2021-05, по заявени претенции от ищеца В. В., както и от другите 2 правоимащи лица, получени от ответното дружество на 07.11.2022 г., по които не е извършено плащане. Предвид това, предявеният иск е допустимо, с оглед разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ.

С оглед липсата на спор, че с ответника е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с л.а. автомобил, управляван от М. при настъпване на ПТП, валидна към датата на същото - 11.11.2020 г., то се налага извод, че ответният застраховател носи отговорност за покриване на причинените от застрахования виновен водач на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на процесното МПС Б М В , с рег.№********, за които застрахования отговарят съгласно българското законодателство, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

4

Поради необжалването на първоинстанционното решение от ответника, в частта, с която искът е уважен до размер от 120 000 лв, ведно със законната лихва от 07.11.2022г, до окончателното изплащане, решението е влязло в сила в тази част. Съответно, между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно правнорелевантните факти по спора, касаещи настъпването на процесното ПТП, виновното му причиняване от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника към датата на ПТП, смъртта на сина на ищеца при същото и претърпени вследствие това неимуществени вреди от ищеца, като баща на починалия. Не са преклудирани от СПН възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, както и относно прекомерността на присъденото на ищеца обезщетение и несъответствието му с принципа за справедливост.

Гореизложеното означава, че предявеният иск е доказан по основание и размер до 120 000 лв, като спорът пред настоящата инстанция се фокусира около неговия размер над тази сума, до пълния предявен размер от 300 000 лв, в аспекта на направените от страните възражения с жалбите.

В подадената въззивна жалба, ответникът прави следните възражения, които следва да се вземат предвид съгласно чл.269, изр.2 ГПК:

1. След постановяване на съдебното решение, застрахователят е заплатил на Ищеца доброволно 120 000 лв. в едно с дължимата законна лихва за забава върху тази сума в размер на 26 862,34 лв. за периода от 07.11.2022, до 07.08.2024г.

2. Обезщетението за неимуществени вреди е завишено, като не е отчетено принос във вредите от пострадалия В. В., който не е ползвал предпазен колан, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от Закона за движение по пътищата, който би имал превантивен и защитен ефект, тъй като в резултат на липсата на предпазен колан при удара, тялото на пострадалия е контактувало с интериорни части от купето на автомобила и е причинило леталния изход.

3. Първоинстанционният съд не е оценил коректно доказателства и е стигнал до грешния извод, че В. В. не е знаел за употребените наркотични вещества от водача П. М.;

4. Неправилно първоинстанционният съд е отказал да приеме за доказано, че В. В. е съпричнил ПТП поради разсейване на водача П. М.;

5

5. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 200 000 лв. е прекомерно завишено, не кореспондира на критерия за справедливост по чл.

52 ЗЗД, на социално-икономическите условия на живот в страната към момента на ПТП, не отчита средната нетна работна заплата в страната към момента на ПТП, обичайно присъжданите в страната обезщетения за подобни случаи, поради което следва да бъде намалено до сумата от 120 000 лв.

От своя страна, в жалбата си, ищецът възразява, че определеното обезщетение е занижено спрямо установените по тежест и продължителност и търпени от него неимуществени вреди от смъртта на сина му, че не съответства на критерия за справедливост и не е съобразено с икономическата конюнктура в страната и лимита на отговорност на застрахователя по чл.492 КЗ за едно събитие към датата на ПТП, който е в многократно по-голям размер от претендирания по делото. Тези възражения също следва да се съобразят, на основание чл.269 ГПК.

По възраженията на ответника:

Относно твърдението на ответника, че след постановяване на съдебното решение, е заплатил на ищеца доброволно 120 000 лв. в едно с дължимата законна лихва за забава върху тази сума в размер на 26 862,34 лв. за периода от 07.11.2022 до 07.08.2024г., по делото е представено и прието платежно нареждане от ЗАД Д.“АД за плащане на сумата от 146862,34 лв с получателя С.В. ЕООД. В тази връзка, ищцовата страна е посочила в първото о.з. пред въззивния съд, че е получено плащане от ответника и то е за обезщетението, предмет на делото, но е частично. Съдът намира, че предвид необжалването на първоинстанционното решение от ответника, в частта, с която искът срещу него е уважен до размер от 120 000 лв, ведно със законната лихва от 07.11.2022г, до окончателното изплащане, решението е влязло в сила в тази част, поради което и доколкото представеното доказателство за плащане очевидно касае именно тази част от претенцията на ищеца, ведно със законната лихва от 07.11.2022г., до датата на плащането (07.08.2024), за която решението е влязло в сила, то не следва да се обсъжда в настоящото производство, предмет на което е искът за разликата над сумата от 120 000 лв.