Акт от 02.08.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н И Е

№285 02.08.2021 г.***

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско отделение

На пети юли две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав :

Председател:

Дарина Костова

Секретар : Ани

Цветанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2802 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от С.Г.А., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул.

*** № * чрез чрез пълномощника му адв. Стоян Чаталбашев, със съдебен адрес: гр.

София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8 против „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, гр. София 1000, район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, представлявано от Коста Христов Чолаков и Милен Косев Глушков, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, като частичен иск от 50 000 лева, настъпили вследствие причинените му телесни увреждания от водач на МПС л.а. марка „Ровер“, модел „45“ с д. к. № А1759КК, с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност” при ПТП от 13.03.2020г., ведно компенсаторна лихва в размер на законната такава, начиная от датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ до окончателното изплащане на обезщетенията, както обезщетение за имуществени вреди, свързани с извършването на оперативни интервенции и лечение, в общ размер на 1670 лева, в едно с лихва в размер на

112,73 лева за периода от 10.04.2020 г. до 08.12.2020 г., както и законната лихва върху сумата от 1670 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на общото исково производство по гражданскоправни спорове.

С отговора на исковата молба ответникът „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е направил възражение за недопустимост на предявените искове, поради липса на активна процесуална легитимация на ответника, тъй като липса на виновно или противоправно поведение от страна на водача на застрахования в ответното дружество автомобил. Така направеното възражение, съдът намира за неоснователно със следните аргументи : Процесуалната легитимация се свързва с принадлежността на правото на иск и тя следва от правното твърдение на ищеца, за разлика от материалноправната, която изразява принадлежността на субективното материално право и подлежи на доказване. Затова легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права засегнати от правния спор, предмет на процеса. Всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск и да стане ищец по дело, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник.

Процесуалната легитимация се обуславя само от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. Съгласно трайната съдебна практика, процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение. Поради това, че процесуалната легитимация на страните следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. В настоящия случай, ищецът твърди, че е му е причинена телесна повреда, в следствие на виновното поведение на водач на автомобил, застрахован в ответното дружество. Дали това е така - налице ли е виновно и противоправно поведение от страна на В.В.А. е въпрос на изследване и доказване по същество на спора.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим.

Ищецът твърди, че на 13.03.2020 г. в град Камено, на кръстовище ул. Никола Вапцаров и ул. Георги Кондолов, водачът на МПС марка „Ровер“, модел „45“ с д. к. № А1759КК, при нарушаване на правилата за движение по пътищата и поради несъобразяване на скоростта на движение с конкретните атмосферни условия, реализирал удар с намиращият се напътя велосипед, управляван от ищеца С.Г.А..

Във връзка с произшествието е образувано д.п. №103/20г. по описа на РУ-МВР Камено и пр.пр. № 4653/2020г. по описа на РП - Бургас. Твърди се в исковата молба, че водачът на лекия автомобил виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл.20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП, чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и и чл. 5, ал.

2, т. 1 от ЗДвП. Твърди се, че в следствие на това противоправно поведение, извършено под формата на непредпазливост, на ищеца са причинени телесни увреждания. Заявява се, че водачът на МПС не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.

Ищецът твърди, че след произшествието е откаран спешно в гр. Камено, където е установена фрактура на левия крак в областта на коляното и подбедрицата, след което е изписан с мнение за хоспитализация. Поради липсата на средства, ищецът не постъпил веднага в болница, но поради влошаване на състоянието му на 04.04.2020г. бил приет в отделението по ортопедия и травматология на УМБАП гр. Бургас. Там било установено счупване на лявата тибия в проксималната част на крака и била предприета оперативно намеса, при която за фиксиране на счупването на пострадали била поставена метална остеосинтеза, която същият заплатил. Ищецът престоял в болничното заведение седмица, след което бил изписан за домашно лечение, като му било забранено да стъпва на крака си, а придвижването му ставало само с помощни средства.

Излагат се твърдения, че в следствие на получените травми ищецът не можел сам да се обслужва и имал нужда от чужда помощ, дори при най-обикновените дейности. Невъзможността му да работи се отразила и затруднило още повече финансовото положение на семейството му.

Финансовите затруднения били и основната причина, поради която ищецът не постъпил незабавно след инцидента в болница.

Инцидентът оказал влияние върху психическото състояние на ищецът, тъй като в следствие на него той не можел да се грижи за близките си и го откъснал от обичайния му начин на живот за не малък период от време. Заявява се, че и към датата на подаване на исковата молба ищецът изпитва затруднения при придвижване, особено при пешеходни преходи на дълги разстояния и стоене прав, което силно ограничава и възможностите му за професионална реализация. Поради гореизложеното, пострадалият изпаднал в състояние на остра стресова реакция и душевно разстройство.

В резултат на извършените по необходимост медицински интервенции, от ищецът били понесени и имуществени вреди в размер на 1 670 лева, платена в полза на УМБАЛ АД гр. Бургас по Фактура №**********/10.04.2020г. А размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди е определен от него на 50 000 лева.

В исковата молба се посочва също, че за лек автомобил марка „Ровер“, модел „45“ с д. к. № А1759КК има сключена застраховка „ГО” в „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, полица № BG/06/119003339477, валидна от 04.12.2019г. до 03.12.2020г., което ангажира отговорността на ответника. Пред застрахователното дружество била предявена извънсъдебна претенция вх. №94-С- 146/13.08.2020г., въз основа на която е образувана щета №73072652000149. С уведомления изх.№0-92-20661/20.08.2020г. и изх.№0-92-14602/13.11.2020г. ответникът информирал ищеца, че няма основание да му изплати обезщетение. Сочи се, че поради неизпълнение на законовото му задължение да определи и изплати обезщетение по доброволен ред, застрахователят следва да понесе отговорността за забавеното плащане.

Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за допустими.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД от С.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Стоян Чаталбашев, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет.

8 против „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, гр. София 1000, район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, представлявано от Коста Христов Чолаков и Милен Косев Глушков, за да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, като частичен иск от 50 000 лева, настъпили вследствие причинените му телесни увреждания от водач на МПС л.а. марка „Ровер“, модел „45“ с д. к. № А 1759 КК, с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност” при ПТП от 13.03.2020 г., ведно компенсаторна лихва в размер на законната такава, начиная от датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ до окончателното изплащане на обезщетенията, както и обезщетение за имуществени вреди, свързани с извършването на оперативни интервенции и лечение, в общ размер на 1670 лева, в едно с лихва в размер на 112, 73 лева за периода от 10.04.2020 г. до 08.12.2020 г., както и законната лихва върху сумата от 1670 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Съдът приема, че са налице доказателства за осъществяване на процедурата по чл.380 от КЗ, поради наличието на представени и неоспорени писмени доказателства за обстоятелството, че ищецът е предявил претенцията си писмено пред ответника на 13.08.2020 год., в която претенция е посочено като приложение доказателство за посочена от ищеца банкова сметка.

Съдът, с оглед изразените от страните становища намира за необходимо да обяви на същите, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобил марка марка „Ровер“, модел „45“ с д. к. № А1759КК, към датата на произшествието.

Съдът като съобрази представените от страните писмени доказателства, както и приетите по делото съдебно автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема да установено следното :

На 13.03.2020 г около 21,30 часа в град Камено, на кръстовище ул. Никола Вапцаров и ул. Георги Кондолов, е настъпило пътно-транспортно произшествие с участници – водач на МПС марка „Ровер“, модел „45“ с д. к. № А1759КК и ищеца С.Г.А., който е управлявал велосипед.

Във връзка с произшествието е образувано д.п. №103/20г. по описа на РУ-МВР Камено и пр.пр. № 4653/2020г. по описа на РП - Бургас.

По делото не са представени доказателства образувано наказателно производство да е приключило до завеждане на иска и до приключване на събирането на доказателствата в настоящото производство. С оглед на последното , съдът приема , че вината на делинквента за причинената вреда както и механизмът на ПТП следва да се установяват в настоящото производство , съобразно изложеното по-горе.

От представения по делото и неоспорен от страните протокол за ПТП № 7779 р-2839/13.03.2020г. на РУ – Камено и както и от извършената автотехническа експертиза се установява следният механизъм на автопроизшествието : Водачът на МПС марка „Ровер“, модел „45“ с д. к. № А1759КК се е движел в тъмната част на денонощието - около 21,30 часа, със скорост в рамките на позволената за участъка – под 50 км.ч. , най-вероятно – около 40 км.ч., по ул. „Георги Кондолов“ в посока от центъра на гр. Камено към с. Кръстина. Ищецът се е движел с велосипед без монтиран фар и след употреба на алкохол/установена с дрегер – 0,88 промила/ по ул. „Никола Вапцаров“ в посока през кръстовището с ул. „Георги Кондолов“ към ул. „Републиканска“. Кръстовището е регулирано с пътни знаци, а именно на ул. Николо Вапцаров , точно преди кръстовището с ул. „Георги Кондолов“ е поставен пътен знак „Б1“. Ищецът не е спазил знака, като въпреки, че е малко вероятно да не е видял движещия се на къси светлини по осветената с улично осветление водач на лекия автомобил. Техническата причина за настъпване на ПТП е поради това, че велосипедистът не е спрял пред пътен знак Б1 - „Пропусни движещите се с предимство“, въпреки, че е възприел приближаващия автомобил преди навлизане в опасната зона. От друга страна, водачът на лекия автомобил би могъл да избегне сблъсъка само, ако скоростта му е била под 28,80 км.ч. , т.е. почни два пъти под допустимата от 50 км.ч. Неоснователно е твърдението на ищеца, че водачът е следвало да намали скоростта и да се съобрази с преминаващия велосипедист, защото на първо място лекият автомобил се е движел по път с предимство и на второ място не може да се очаква от водача на лекия автомобил да предполага дали велосипедистът ще спази ли и ще наруши закона , като не се съобрази със знак „Б1“. Видно от заключението на вещото лице инж. Г., както и от цитирания по-горе констативен протокол, при така описаното място на сблъсъка, водачът на лекия автомобил е имал време за реакция, което не е достатъчно за да му позволи да избегне удара.