Решение № 4534 от 13.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4534 гр. София, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110205576 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Р. К., в качеството му на законен представител на “***” ЕООД, ЕИК: **********, срещу електронен фиш Серия К № 10462732, издаден от СДВР за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, извършено на 24.02.2025г. в 13:30 ч. в гр. София, бул.

„Черни връх“, срещу номер 33, като АТСС е било насочено към бул. “Джеймс Баучер”, като при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място лек автомобил „***”, ДК № ***, собственост на “***” ЕООД, представлявано от Р. Р. К., се движил със скорост от 67 км/ч. За това на законния представител Р. Р. К. на “***” ЕООД, ЕИК: ********** е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.

В жалбата са изложени съображения относно процесуалноправната незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Сочи се, че жалбоподателят не е правен субект на нарушението, поради което и не го е извършил. Посочва се, че само на физическите лица може да бъде ангажирана наказателната отговорност по чл. 182, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Сочи се още, че в конкретния случай е санкционирано юридическото лице, а не неговия законен представител. Моли се за отмяна на атакувания електронен фиш. Прави се искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. С. М., с пълномощно по делото.

В дадения ход по същество юрк. М. заявява, че жалбата следва да се остави без уважение и да се постанови съдебен акт, с който да се остави в сила като законосъобразен и правилен 1 електронния фиш. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че в електронния фиш е посочено юридическото лице като санкциониран субект, като навежда съображения, че в същия е посочено единствено, че процесния лек автомобил е собственост на юридическото лице. заявява, че административнонаказателна отговорност може да носи законния представител на дружеството, на който е наложена глобата, предвид обстоятелството, че не е посочено трето лице - водач на автомобила на датата, часа и мястото на заснемането с камерата. Прави се искане за присъждане на юрисконултско възнаграждение, като в условията на алтернативност моли да не се присъжда адвокатско възнаграждение поради липсата на списък с разноски и доказателства за извършено плащане.

По делото е депозирано и становище от юрк. М., в което се излагат подробни доводи за неоснователността на жалбата по съществото на спора.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

Към 24.02.2025г. лек автомобил „Ауди А 8”, ДК *** бил собственост на “***” ЕООД, ЕИК:

**********, с управител и едноличен собственик на капитала Р. Р. К. /видно от справка в Търговски регистър/.

На 24.02.2015 г. в 13:30 ч. жалбоподателят К. управлявал въпросния автомобил в гр.

София, по бул. „Черни връх“, срещу номер 33, като АТСС е било насочено към бул. “Джеймс Баучер”. Скоростта му на движение била 67 км/ч., въпреки ограничението на скоростта за градски условия от 50 км/ч.

Това обстоятелство било установено и заснето със стационарна автоматизирана система за видеозаснемане SITRFFIC LYNX ERS 400, автоматизирано техническо средство № 003059047B66, което към процесната дата било монтирано срещу номер 33. Системата за видеозаснемане била обозначена съгласно изискванията на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП с пътен информационен знак Е-24, обозначаващ наличието на техническо средство за видеоконтрол на пътното движение.

Системата за видеоконтрол е стационарна такава и е вписана под № 4823 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в регистъра на 06.10.2009г. със срок на валидност на одобрението до 06.10.2019 г. Последваща проверка й била извършена през месец юли 2015 г., за което бил издаден протокол за проверка № 108-СГ-ИСИ/29.07.2024г., с периодичност на проверката една година.

Въз основа констатираното нарушение за скорост, заснето със стационарната система за видеоконтрол, бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на жалбоподателя К. е 2 наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост с 17 км/ч.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства, както следва: приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 10462732, издаден от СДВР; справка от Централна база КАТ относно собствеността на лек автомобил „***”, ДК № ***; скицапроект на организацията на движението в процесния участък; справка за нарушител/ водач; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823, касаещо стационарна система за видеоконтрол тип SITRFFIC LYNX ERS 400; протокол за проверка № № 108-СГ-ИСИ/29.07.2024г. и справка от СДВР ОПП, справка от Апи, справка от Столична община, ведно с проект на организацията на движението на пътния участък, както и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства.

От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства, се установява, че процесната стационарна система SITRFFIC LYNX ERS 400, с която е констатирано и заснето нарушението, е одобрена съобразно нормативните изисквания и е преминала последваща периодична проверка.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира приложения към електронния фиш снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, посоката му на движение и измерената скорост на движение от 74 км/ч.

Обстоятелството, че към процесната дата стационарната система SITRFFIC LYNX ERS 400, с която е заснето нарушението, е била монтирана на посоченото в електронния фиш място, се установява от справката, предоставена от СДВР ОПП в тази връзка.

Наличието на сигнализация в процесния участък с вертикални пътни знаци, предупреждаващи водачите на ППС относно наличието на техническо средство за видеоконтрол - пътен знак Е-24, се установява отново посредством представената от СДВР ОПП справка.

Въз основа на изброените доказателства по безсъмнен начин се установява описаната в издадения електронен фиш фактическа обстановка, с оглед на което релевираните в жалбата възражения в тази насока следва да бъдат оставени без уважение.

Съгласно легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически 3 средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП освен това са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш със Заповед № Із-305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния фиш.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания електронен фиш, съдът прие, че последният отговаря на всички законови изисквания. В същия е посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на осъществяването му, регистрационният номер на заснетото МПС, собственикът, на когото е регистрирано МПС-то - “***” ЕООД, ЕИК: **********, и законният му представител Р. Р. К., на когото е наложена глобата. Последното е видно от изричното посочване на неговия единен граждански номер в съответната графа на електронния фиш. Описани са също извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл.

21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП глоба в размер на 50 лв.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания към съдържанието на АУАН и НП. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл.

189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото законодателят изрично е регламентирал същите в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването му, е ясно, че същият е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно давността и преклузията срокове.

Относно разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния фиш, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол от проверка се установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч. Тоест при издаването на електронния фиш, отразявайки в същия като установена скорост 67 км/ч., вместо 70 км/ч., административнонаказващият орган е извадил 3 км/ч. в полза на нарушителя, с което правата на последния са гарантирани в максимална степен.

При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна страна следното:

Със своето поведение жалбоподателят К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50 км/ч.. Това е така, доколкото от справките от 4

Столична община се установи, че в посоката му на движение не е имало поставени пътни знаци, въвеждащи допълнителни ограничения в скоростта на движение, освен нормативно определеното за градски условия ограничение от 50 км/ч. Движейки се на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от 67 км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, превишавайки разрешената скорост с 17 км/ч.

От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че “***” ЕООД, ЕИК:

**********, чийто управител и едноличен собственик на капитала е Р. Р. К., е собственик на процесния автомобил. Следователно именно Р. Р. К. в това качество е административнонаказателно отговорното лице, съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 2, предл. 1-во ЗДвП, доколкото не е посочил физическо лице, различно от него, на което да е било предоставено управлението на автомобила. Поради гореизложеното се явява неоснователно наведеното възражение от жалбоподателя, че е наложена глоба на юридическото лице, а не на физическото лице - негов законен представител.