Решение № 170 от 29.12.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Сливница, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20251890200432 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А. Т.“ ООД, ЕИК **, представлявано от законния си представител – управителя Д.П.Г., подадена чрез адв. Й. Л., срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8507688138 за нарушение от 10.01.2025 г., издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ), с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл.

102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за издаването му при неправилно приложение на материалноправните норми, при съществено нарушение на административнпроизводствените правила и в разрез с целта на закона.

На първо място се поддържа, че по отношение на жалбоподателя на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН е следвало да намери приложение по-благоприятният закон – чл. 10б, ал. 7 ЗП, която разпоредба предвижда на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, да се предостави възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни от получаване на уведомлението. С оглед на това жалбоподателят счита, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като е издаден за деяние, което не представлява административно нарушение, вследствие на наличните изменения в закона в периода до неговото влизане в сила.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на атакувания ЕФ поради липса на задължителните за този акт реквизити, доколкото липсва отбелязване на административнонаказващия орган, издал атакувания ЕФ, а също и на мястото на извършване на нарушението, като фактически липсва и описание на извършеното нарушение, а даденото в ЕФ словесно описание не съответства правна норма на чл. 102, ал.

1

2 ЗДвП. Сочи се на следващо място, че не са спазени и давностните срокове за издаване на ЕФ по чл. 34 ЗАНН. Поддържа се, че ЕФ, а също и снимковият материал не се ползват със задължителната доказателствена сила, придадена им от закона, доколкото съгласно чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. В допълнение се сочи, че макар и нарушението да установено с техническо средство, то не са изведени обстоятелства и данни за вида му, модел, годност, както и кой и кога е извършил профилактика и техническа поддръжка на същото от независим орган, така че да констатира неговата годност или не, както и възможността същото да бъде манипулирано. В тази връзка се сочи още, че неправилно не е предвидено техническото средство да подлежи на сертифициране и периодична техническа проверка съгласно ЗИ, което разколебава достоверността на измерените величини – място и час на нарушението.

Сочи се още, че таксата, която АПИ начислява, освен имуществената санкция, е неправилно определена, както и че неправилно не са били отстранени нередностите преди предприемането на принудителни мерки съобразно Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г., като не е съобразен и последвалият по-благоприятен закон, обективиран в разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 ЗП.

Изтъква се, че националният доставчик на услугата не е изпълнил задълженията си, които има съгласно NTU001.1-2 Общи условия към договорите за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси между Агенцията и Националните доставчици на услуга за електронно събиране на пътни такси.

На последно място се изтъква, че е нарушен принципът на пропорционалност съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, като незаконосъобразно не е приложена и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, макар и да са били налице предпоставките за това. С оглед на всичко се изложено се иска цялостна отмяна на атакувания ЕФ и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба, с която адв. Л. е взела становище по същество и по доказателствата.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, в проведеното открито съдебно заседание, се представлява от юрк. Д., който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ като законосъобразен и правилен. В подадения по делото отговор се обосновава, че ЕФ е издаден при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП (ЕФ е връчен на жалбоподателя на 19.08.2025 г., а жалбата е подадена на 29.08.2025 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

Към 10.01.2025 г. „А. Т.“ ООД, ЕИК ** било собственик на ППС влекач СКАНИЯ Р 440, рег. № ***, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична 2 категория ЕПС.

На същата дата в 14.21 часа, пътното превозно средство – влекач СКАНИЯ Р 440, рег.

№ ***, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с технически допустима максимална маса на състава 40000, се движило в района на община Божурище, по път I-8, при пътния участък на км. 41+234, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото по-горе ППС имало получена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението, но декларираната категория в тол декларацията била за ППС с технически допустима максимална маса над 12 т. с 2 оси, а заснетото ППС било с технически допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 т. с 5 оси, поради което декларираната категория е по-малка от заснетата.

Това нарушение било установено с устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I8, км. 41+234, за което има издаден Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка, а също и Разрешение за строеж № РС-56/14.06.2019 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Информацията за извършеното нарушение постъпила в електронната система на АПИ на 12.01.2025 г. в 07.31 часа, като било дадено началото на историята на обработката на нарушението. На 05.08.2025 г., в 16.07 часа, след извършването на първоначалните проверки, започнало и подписването на документа, като окончателно бил подписан в 16.07 часа, като на юридическото лице – собственик за констатираното нарушение 2B7CA5476E653DFAE063011F160A7655 бил съставен процесният електронен фиш № 8507688138, с който на дружеството-жалбоподател на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.

179, ал. 3б ЗДвП било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

Електронният фиш бил изпратен за връчване на 05.08.2025 г. и бил връчен на жалбоподателя на 19.08.2025 г., видно от приложената по делото разписка, като датата на връчването била удостоверена и в историята на обработката на нарушението.

Видно от Становище на отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ (УИСИ) Национално тол управление във връзка с нарушение № 8507688138, за сегмент № 1000811673 дължимата сума е в размер на 1,63 лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени с жалбата и в съдебно заседание, приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, които прецени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението 2B7CA5476E653DFAE063011F160A7655, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад и становище от УИСИ, в същия е отразено, че за въпросното преминаване по платена пътна мрежа имало получена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението, но декларираната категория в тол декларацията била за ППС с технически допустима максимална маса над 12 3 т. с 2 оси, а заснетото ППС било с технически допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 т. с 5 оси, поради което декларираната категория е по-малка от заснетата. Поради какви е била декларирана по-малка от заснетата категория, е вън от обективната съставомерност на нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, респ. ЕФ (арг. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

На първо място следва да се отбележи, че доводът на жалбоподателя касателно настъпила давност за преследване за извършеното нарушение, съдът намира за неоснователен, като съображенията за това са следните:

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия След прекъсване на давността, в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН, при изпълнение на административното наказание „глоба“, се прилага давностният срок по чл.