Определение № 211 от 23.01.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 211 гр. София, 23.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20258002901123 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по п о д а д е н и касационни жалби от

ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД ЕАД, ЕИК 130277958 (с предишно наименование ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД), чрез процесуален пълномощник, и от ТОЕВ КАМПО ООД, ЕИК 202405679, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 972 от 18.02.2025 г. по в. гр. д.

№ 5967/2022 г. по описа на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 20023391 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 1807/2020 г. на Софийския районен съд в обжалваните отхвърлителни части, е уважен искът на ТОЕВ КАМПО ООД за заплащане на сумата 724.61 лв., представляваща обезщетение за периода от 31.07.2018 г. до 26.02.2019 г. за предоставен достъп до енергийно съоръжение, апортирано в капитала на ищцовото дружество - трансформаторен пост с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-93/12.02.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, на основание чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 117, ал. 8 ЗЕ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2019 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда; а в останалата част предявените искове – за заплащане на обезщетение в размер на разликата над 305.09 лв. до 5 918.50 1 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 26.02.2019 г. и за заплащане на обезщетение в размер на 13 612.55 лв. за периода от 20.10.2016 г. до 30.07.2018 г.

(представляващо вземане, цедирано на ищцовото дружество от Борислав Христов Тоев), както и на лихви за забава за периода 20.10.2016 г. – 30.07.2018 г. в размер на 2 457.82 лв. и за периода 31.07.2018 г. – 31.05.2019 г. в размер на 501.43 лв., са отхвърлени. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от ответника в частта, с което искът по чл. 59 ЗЗД е уважен за сумата 305.09 лв. за периода от 27.02.2019 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 03.07.2019 г.

Ответникът по иска - ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД ЕАД, моли решението да бъде отменено в неговата осъдителна част като неправилно – незаконосъобразно и противоречащо на съдебната практика по аналогичен казус. Оплакванията в касационната жалба са срещу приетото от въззивния съд досежно принадлежността на правото на собственост на ищеца върху процесния трафопост с доводи, че неговият праводател не е имал правна възможност, с оглед нормативните забрани, да придобие това право и да го апортира в капитала на ТОЕВ КАМПО ЕООД.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК този касатор основава искането си за допускане на касационно обжалване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следните въпроси:

„1/. Апортирането на вещ, извадена от гражданския оборот и съответно – невъзможен предмет на сделки, прави ли действителен така извършения апорт и води ли до активна материалноправна легитимация на лицето, в чиято полза е направен апортът?;

2/. Настъпва ли вещно-транслативен ефект при апорт на вещ, която е извън гражданския оборот?;

3/. Извършването на апорт от несобственик превръща ли го в активно легитимиран собственик?;

4/. Забраната за извършване на разпоредителни действия от притежаващото право на собственост върху вещ извън гражданския оборот лице, и забраната това право да бъде придобито и притежавано от друг правен субект, различен от този, по отношение на когото с императивна правна норма е установено, че следва да бъде единствен носител на това право, може ли да бъде заобиколена чрез включването на вещта в капитала на търговско 2 дружество под формата на непарична вноска?;

5/. Липсата на разрешение за извършване от ищеца на съответна дейност в областта на енергетиката изключва ли придобиване на собствеността върху енергиен обект от същия чрез апорт?“.

Поставя се и въпросът – „Достатъчно ли е за настъпването на вещнотранслативен ефект внасянето на непарична вноска в капитала от лице, което не се легитимира като собственик?“

По посочените въпроси се поддържа наличие на противоречие с определение № 323 от 06.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 867/2021 г. на I т. о. по чл. 288 ГПК, постановено по жалба на праводателя на ищеца Борислав Христов Тоев срещу въззивно решение, с което са отхвърлени исковете му за предходен период, както и с решение № 1040 от 10.01.2007 г. на ВКС по гр. д.

№ 610/2006 г., с определение № 182 от 04.03.2009 г. по гр. д. № 3575/2008 г. на ІІ г. о. по чл. 288 ГПК, с решение № 440 от 23.12.2011 г. по гр. д. № 1605/2010 г. на IV г. о., с решение № 300 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 169/2009 г. на IІІ г. о. и с решение № 716/22.10.2010 г. по гр. д. № 810/2009 г. на I г. о.

Ищецът - ТОЕВ КАМПО ООД, обжалва въззивното решение в неговите отхвърлителни части като очевидно неправилно – постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на основни принципи на гражданския процес, тъй като съдът не е извършил преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства и така е нарушил чл. 235, ал. 2 ГПК. Правят се оплаквания и за вътрешна противоречивост на изложените от въззивния съд мотиви. Моли се в тези части решението да бъде отменено и да бъдат уважени предявените обективно съединени осъдителни искове.

В изложението на този касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК се доразвиват съображенията за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, вкл. поради явно противоречие между решението и събраните и обсъдени по делото доказателства. Поставя се въпрос, по отношение на който липсва посочено допълнително селективно основание съгласно хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно: „Има ли апортът на недвижим имот обвързваща за съда доказателствена сила относно това, апортьорът бил ли е собственик на съответния недвижим имот, при положение, че ответната страна не е провела пълно обратно доказване, свеждащо се до опровергаване на фактите, 3 обуславящи посоченото в апорта придобивно основание, както и при положение, че от приложените по делото писмени доказателства се установява, че апортьорът е собственик на валидно основание (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том V, рег. № 1994, дело № 946 от 2006 г., подробно описан в оценката на вещите лица, както и в констативния нотариален акт, възпроизвеждащ апорта – нотариален акт от 27.02.2019 г. за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 36, т. II, дело № 78/2019 г. и в които апорт и последващ констативен нотариален акт е описан процесният трансформаторен пост)?“. Цитира се практика на ВКС, която не е относима към конкретния въпрос (първата касае основанията за служебно назначаване на експертиза, а втората - че „постановяването на съдебен акт в отклонение от правилата за това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което препятства осъществяването на контролната функция на касационното производство и съставлява основание за отмяната му и за връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд“).

Всяка страна в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подала писмен отговор срещу основателността на исканията на насрещната страна за допускане на касационно обжалване и за отмяна на въззивното решение в съответните части.

За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирани страни, в срока по чл.

283 ГПК и атакуваният съдебен акт подлежи на касационен контрол по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото отсъстват предпоставките на чл. 365 ГПК за квалифициране на спора като търговски.

По основанията за достъп до касационна проверка по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното:

Съобразно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от наличието на изрично формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен 4 резултат. В цитирания акт на нормативно тълкуване е изяснено, че касационният съд няма правомощия сам да извежда значимия за разрешаването на спора правен въпрос от оплакванията и доводите в касационната жалба. Направено е и изрично разграничение между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, относими към селективната фаза на касационното производство, което е уточнено, че правилността на въззивното решение е извън предмета на производството по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, който да бъде разрешен от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. При наличие на правен въпрос, съответстващ на общото изискване за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът следва да докаже, че по отношение на същия са изпълнени някои от допълнителните селективни предпоставки, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Определенията, постановени от ВКС по реда на чл. 288 ГПК, не представляват релевантна съдебна практика за основанието по чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК.

В разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК са уредени самостоятелните основания за селектиране на касационната жалба, без необходимост от формулиране на правни въпроси във връзка с тях, с оглед тежестта на изброените пороци, от които въззивното решение е възможно да страда.

Съдебната практика е определила критериите, въз основа на които се преценява основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, изхождайки от това, че очевидната неправилност като квалифицирана и тежка форма на неправилността не е идентична с основанията за касационно обжалване по чл.

281, т. 3 ГПК; За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал.

2 ГПК е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост; Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, че законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма; Няма да е очевидно неправилен актът, когато той е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато е постановен в 5 противоречие с практиката на ВКС и с актовете на КС или СЕС; Обжалваният акт може да се квалифицира като очевидно неправилен, ако е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика при формиране на правната воля на съда, като във всички останали случаи необосноваността, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност и пр., няма да представлява основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Съставът на касационния съд констатира, че в обжалваното решение няма произнасяне по поставените от ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД ЕАД въпроси, свързани с това, че процесният трафопост съставлява вещ извън гражданския оборот, поради което същите нямат значение за обжалвания от тази страна изход на спора във въззивната инстанция и не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са формулирани процесуалноправни въпроси, които да съответстват на оплакването (направено в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК), че въззивният съд не е обсъдил възражения и доводи на ответника, касаещи правната невъзможност за придобиване на енергийни обекти. По въпросите, свързани с липсата на вещно-транслативно действие на прехвърлителна сделка (в частност апорт), ако прехвърлителят не е собственик, не се сочи съответна практика, която да обоснове твърдяното противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като цитираните от ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД ЕАД решения на ВКС не разрешават подобен правен въпрос. По горните съображения релевираните от този касатор основания за допускане на касационно обжалване се преценяват като недоказани.