Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 423 от 25.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 392/2024
Вид
Решение № 423
Подписан
25.11.2024
В сила
07.01.2025
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 116 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 119, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за закрила на детето

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. П., 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. К.

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. К. Въззивно търговско дело № 20245001000392 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 66 от 06.02.2024 година, постановено по т. дело № 23/2023 година по описа на Окръжен съд – П., е осъдено З., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „С. С.“ №7, ет.5, да заплати на М. Н.

Д., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си К. Р. Д., ЕГН **********, двамата от гр.П., ул. „Х.“ № 3, сумата 70 000 лв., ведно със законна лихва от 29.10.2021 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, което се дължи вследствие пътнотранспортно произшествие, станало на 16.06.2021 г. в гр. П., на бул.

„М.“, причинено виновно при управление на моторно превозно средство - лек автомобил М. * с рег.№*, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със З., като е отхвърлен искът за разликата над 70 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.

Със същото решение е осъдено З. да заплати на М. Н. Д., действащ 1 лично и със съгласието на майка си К. Р. Д., сумата 2 826,60 лв. - обезщетение за имуществени вреди вследствие горното пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва от 29.10.2021 г. до окончателното плащане.

Осъдено е З. да заплати на М. Н. Д., действащ лично и със съгласието на майка си К. Р. Д., сумата 6 375,14 лв. - адвокатско възнаграждение по съразмерност за производството по т.д.№23/2023 г. по описа на ОС П..

Осъдено е З. да заплати по сметка на ОС П., в полза бюджета на съдебната власт, сумата 3 434,51 лв. - държавна такса и разноски по т.д.№ 23/2023 г. по описа на ОС П..

Осъден е М. Н. Д., действащ лично и със съгласието на майка си К. Р.

Д., да заплати на З. сумата 3 312,57 лв. - деловодни разноски по съразмерност за производството по т.д.№23/2023 г. по описа на ОС П..

С решение № 72 от 08.02.2024 година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 66/06.02.2024 година, постановено по т. дело № 23/2023 година по описа на ОС – П., като в диспозитива на решението е добавено, че то е постановено при участието на Н. С. А., ЕГН **********, от град П., ул. „В.В.“ № 2, като трето лице – помагач на З..

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство З. в частта, касаеща предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в размера над 50 000 лева до 70 000 лева, или за 20 000 лева, ведно със законната лихва от 29.10.2021 година до окончателното изплащане на сумата, с искане да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърли искът в тази му част, както и да се присъдят на жалбоподателя направените разноски. Оплакванията са за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Оспорени са като противоречащи на събраните доказателства изводите на съда, че принос за настъпване на пътния инцидент има само водачът на лекия автомобил, а не и ищецът в качеството си на пешеходец. Посочено е, че дори възражението за съпричиняване да е прието за неоснователно поради това, че става дума за пътен инцидент на пешеходна пътека, при който водачът на лекия автомобил се е движел с превишена скорост и с оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 5 от ЗДвП, съдът следвало да анализира доказателствата, свързани с поведението на пострадалия като относим критерий при определяне на справедливия размер 2 на обезщетението. Това поведение, според жалбоподателя, било проява на съзнателно формиран избор и се изразявало във внезапно навлизане на пешеходеца на платното за движение, без преди това изобщо да се огледа и да съобрази действията си с приближаващите се ППС, като по този начин е създал опасност за собствените си живот и здраве. При установения механизъм на настъпване на ПТП съдът необосновано игнорирал и не съобразил действията на пострадалия при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Втората група доводи във въззивната жалба са свързани с неправилното определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа се, че то е необосновано и прекомерно завишено с оглед на установените по делото общи и специфични за конкретния случай правнорелевантни факти и обстоятелства и общественото възприемане на критерия за справедливост към съответния етап от развитие на обществото. Неправилно не било взето предвид от съда при определяне размера на обезщетението установеното от вещото лице, че към настоящия момент ищецът е напълно възстановен, със зараснала фрактура, придвижва се със самостоятелна походка без накуцване, не е налице хипотрофия на мускулатурата на подбедрицата и няма ограничение в съседни стави. По отношение на острата стресова реакция се поддържа, че съдът е стигнал до необоснован извод за наличие на такава само въз основа на амбулаторни листове, издадени от общопрактикуващ лекар, а не от лице, компетентно да оценява психическото здраве на хората.

Нямало данни ищецът да е посещавал психиатър, въпреки че е бил насочен към такъв от общопрактикуващия лекар. По тези съображения се твърди, че определеният размер не отговаря на критериите за справедливост, вложени в чл. 52 от ЗЗД и че максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди следвало да бъде 50 000 лева.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат Д. Д. в качеството й на процесуален представител на ищеца М. Н. Д., който в хода на процеса е навършил пълнолетие. В него се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се иска потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Сочи се, че установеното поведение на участниците в ПТП, включително на пострадалия ищец в качеството му на пешеходец не е сред обстоятелствата, относими към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и че 3 изводите на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване са правилни.

Поддържа се също, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен правилно с оглед на установените по делото конкретни обстоятелства, изброени в отговора.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителното първоинстанционно решение по иска за обезщетение за неимуществени вреди частично. При подаването на въззивната жалба е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Съобразявайки т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС и конкретните оплаквания, изложени във въззивната жалба съдът намира, че решението е и правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.

Въпросът, който следва да бъде обсъден, е свързан със справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищеца М.

Н. Д. във връзка с процесното ПТП.

Със събраните по делото доказателства е установено, че ПТП е станало на 16.06.2021 година. Към този момент ищецът е бил на четиринадесет години и девет месеца. Той е пострадал в качеството си на пешеходец, ударен е от автомобил при пресичане на пътното платно на пешеходна пътека.

Конкретните увреждания, причинени на ищеца, свързаните с тях болки и страдания, вида на проведеното лечение, продължителността на възстановителния период и сегашното му състояние се установяват от приложената по делото медицинска документация, от съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелката К. Д. – майка на ищеца. Съдът цени нейните показания, прилагайки чл. 172 от ГПК, наред с всички други данни по делото, въпреки възможната им заинтересованост, доколкото тя има найпреки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца и установените 4 от нея обстоятелства не се опровергават от останалите доказателства по делото, а съответстват на тях.

От съвкупната преценка на описаните доказателства е видно, че на ищеца при процесното ПТП е причинена раздробена фрактура на костите на лява подбедрица и контузия на главата. Непосредствено след катастрофата той е приет в болница, като болничният му престой е от 16.06.2021 година до 28.06.2021 година. Лечението му включва оперативна интервенция под обща анестезия, при която е извършено открито наместване с вътрешна фиксация с плака и винтове на фрактурата, Проведена е антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия. При изписването от болница са му дадени указания за смяна на превръзката на три-четири дни, сваляне на конците на 18-тия ден и да не стъпва на крака два месеца. Ищецът е провел два курса на ранна рехабилитация, видно от амбулаторните листове от 08.07.2021 година и от 20.07.2021 година. Той е ползвал две патерици през първите три месеца след катастрофата и една патерица през следващия един месец. На 14.09.2022 година е постъпил за втори път на болнично лечение за период от три дни.

Тогава са отстранени металните тела. Към момента на изготвяне на съдебномедицинската експертиза по делото / месец октомври 2023 година/ вещото лице е установило, че ищецът е възстановен, със зараснала фрактура на лявата подбедрица, придвижва се със самостоятелна походка без накуцване, липсва остатъчна хипотрофия на мускулатурата на лявата подбедрица, има оперативни цикатрикси по предно-страничните части на подбедрицата, без ограничение в съседните стави, има намалена сетивност по предната повърхност на лявата подбедрица около цикатрикса и се оплаква от болка на мястото на счупването при по-продължително натоварване и при промяна на времето. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че намалената сетивност се дължи на прекъсване на сетивни коренчета при разреза и че възстановяването им е възможно само до шест месеца след операцията, но не и след това.

По делото са представени пет броя амбулаторни листове, издадени от специалист – педиатър на дати 08.07.2021 година, 09.08.2021 година, 10.09.2021 година, 06.10.2021 година и 05.01.2022 година. Всички те са за извършени амбулаторни прегледи на ищеца с основна диагноза „остра стресова реакция“. В анамнезата, снета при тези прегледи, ищецът е заявил, че изпитва силни болки в крака, не може да спи, изпитва страх да се вози в кола и 5 да пресича сам. Предписана е терапия, включително таблетки „А.“, които както е общоизвестно, се приемат при стрес, тревожност и безсъние. В два от амбулаторните листове – тези от 10.09.2021 година и от 06.10.2021 година е отразено, че ищецът се насочва към психиатър. По делото няма твърдения и доказателства за извършени посещения при психиатър, за поставена диагноза от такъв специалист и предписано лечение. Липсата на доказателства за поставена диагноза от психиатър обаче не е основание да се отрекат проявите на остра стресова реакция при ищеца, установени и лекувани от специалист – педиатър в момента, в който ищецът е бил на петнадесет годишна възраст.

Освен това тези прояви се установяват от показанията на свидетелката К. Д.

– негова майка, която има най-преки и непосредствени впечатления от начина, по който той е приел е случващото се и по който се е чувствал.

От показанията на К. Д., дадени в съдебно заседание на 23.11.2023 година, се установява, че тя е видяла сина си след ПТП в болницата. Той бил в шоково състояние, на носилка, отговарял несвързано, изпитвал силни болки, за които никой не направил нищо през първите часове до операцията, която започнала в два часа през нощта. Възстановителният период след операцията също бил много тежък, ищецът изпитвал болки, повръщал, вдигал температура, имало притеснения у лекарите да не отхвърля поставената плака и да не се наложи повторна операция. По време на целия болничен престой ищецът не можел да се обслужва сам, до него непрекъснато били майка му или баща му. И след изписването от болница ищецът чувствал болки, дори при транспортирането с автомобил. Той започнал рехабилитация след около месец, която продължила една година. Когато се върнал на училище през месец октомври 2021 година, ищецът все още не можел да се придвижва сам, родителите му го водели и го прибирали, в училище той само седял на чина си, не се движел. До Нова година ищецът бил с две патерици, а след това с една патерица. Освен болката ищецът изпитвал и дразнене от дрехите, които носел и това създавало проблем през зимния сезон. Свидетелката установява и промяна в начина на живот на ищеца, който преди това бил спортист, жизнерадостен. След ПТП не спортувал, не можел да спи, спрял да се храни, изпаднал в депресия, заради която посещавали психолози, изпитвал страх да пътува и да пресича. Според свидетелката към момента на разпита й ищецът вече е по-добре, разредил е срещите с психолога, които преди това били ежеседмични, а сега – веднъж на месец. Ищецът и до момента имал добри и 6 лоши моменти, в които се чувствал крайно непълноценен, защото не можел да спортува.