Определение № 811 от 14.03.2025, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 811 гр. Стара Загора, 14.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20245530103607 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Настоящият съд е бил сезиран с искова молба на Д. П. М. чрез адв. В. М., против „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на заплатена без основание сума в размер на 563, 14 лв. по договор за паричен заем Кредирект № 457674/07.10.2020 г. С постановеното по делото решение № 71/24.01.2025 г. е уважен предявения иск, като Старозагорски районен съд е осъдил ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на ищеца сумата от 50,00 лв. държавна такса, а на адв. В. М. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500 лв. Като това възнаграждение не е определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като са представени доказателства за плащане на адвокатския хонорар - вж. л. 89 от делото.

Недоволен от решението в частта му за разноските ответникът "Сити Кеш" ООД, чрез адв. Х. М., е депозирал молба по чл. 248 ГПК за оставяне без уважение искането на ищцата за присъждане на разноски в първоинстанционното производство или евентуално за тяхното намаляване.

Излагат се доводи, че ищецът е действал недобросъвестно при упражняване на процесуалното си право на иск, твърди се, че същият е злоупотребил с процесуалните си права, като завел няколко еднотипни искове пред РС Стара Загора и заплатеното възнаграждение представлявало всъщност около 90 % от цената на иска и така се превръщало в източник на неоснователно обогатяване на страната, в чиято полза бил крайният съдебен акт.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ищеца, като е заета позиция за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК.

Молбата е допустима, като предявена от процесуално легитимирана страна в срока за обжалване на решението, но неоснователна поради 1 следното:

1/ По отношение на злоупотребата с право:

Молителят твърди, че ищецът е завел няколко еднотипни граждански дела пред РС Стара Загора, а именно **********

На първо място при преценка за съединяване на няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си съгласно чл. 213 от ГПК, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях, но само ако същите са на един и същи етап от производството Тоест ако едното дело е образувано и е на етап размяна на книжа, а друго е обявено за решаване, то съединяването им е нецелесъобразно и не отговаря на смисъла на разпоредбата на чл. 213 от ГПК, която цели бързина и еднаквост при решаване на делата. В настоящия случай и след извършена служебна справка гр.д. № 3232/2024г. не е между същите страни, на следващо място гр.д. № 1102/2024г. е било решено към момента на завеждане на настоящото производство, гр.д № 1228/2024г. също е било с изготвен краен съдебен акт към момента на завеждане на настоящата искова молба, а гр.д. № 3417/2024г. е образувано порано от настоящото дело и ходът на производството се различава значително от този по настоящото дело.

От друга страна разпоредбата на нормата на чл. 213 ГПК е диспозитивна и съдът не е длъжен непременно да съедини висящите пред него дела между същите страни, даже и формалните условия за обективно съединяване на искове да са налице. Обстоятелството, че в един съд има няколко искови производства с идентичност на страните, не представлява пречка същите да се разглеждат в отделни производства, като съдът решава следва ли да присъединява дела при условията на чл. 213 от ГПК и това не представлява злоупотреба с процесуални права - Определение № 375 от 6.03.2025 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 130/2025 г.

По принцип неоснователни са доводите, свързани с наличие на други производства между същите страни. Касае се за взаимоотношения между страните, като ищецът е преценил, че следва да упражни правото си на иск.

Това право не може да бъде ограничавано. Не се констатира и упражняване на правото в разрез с нормата на чл. 3 ГПК, както се твърди. Сред основните начала в гражданския процес е изискването за добросъвестност, прогласено в чл. 3 от ГПК, съгласно което участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави и са длъжни да изнасят пред съда само истината.

Злоупотребата с права се определя като противоправна, като недобросъвестно упражняване на право – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД), когато е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която то се използва.

В случая правото на иск на потребителя и действията му по предявяване на няколко иска срещу кредитора не може да се определи като противоправно 2 или извършено с намерение да бъдат увредени чужди интереси, а още помалко с него да се защитават недостойни за правна защита интереси. Следва да се отбележи и че различните дела касаят различни договори за потребителски кредит с различни параметри на договорите. Самият факт на предявяване на всички искове по едно и също време срещу кредитора би ограничило правото на защита на потребителя, а освен това самото им съединяване не означава непременно, че следва да бъде присъден един хонорар в минимален размер, каквито доводи навежда кредитора и това е така, защото чисто фактически предявяване на искова молба с множество договори за потребителски кредит би усложнило чисто фактически делото и преценката за хонорара независимо дали е по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата или е платен от длъжника ще бъде конкретна с оглед правната и фактическа сложност по делото, материалният интерес и извършените процесуални действия.

В този смисъл искането за присъждане на едно възнаграждение по няколко производства е в разрез с нормите на процесуалния закон /така определение № 1558/10.06.2024 г. на Пловдивски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1449/2024 г. по частна жалба на „Сити кеш“ ООД/.

По настоящото дело на ищеца са присъдени разноски за държавна такса в размер на 50,00 лв., а в полза на процесуалния му представител - адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., при цена на иска 563, 14 лева.

Злоупотреба с процесуални права би била налице в случаите, когато претенцията само за адвокатско възнаграждение е в пъти по-висока от размера на отпуснатия кредит и надвишава общия размер на всички посочени в договора плащания, респ. в случаите, когато се претендират разноски за държавна такса и адвокатски хонорар по множество дела, които са образувани за прогласяване нищожността на отделни клаузи по един и същ договор за кредит.В тези случаи би могло да се говори за драстично нарушение на принципа за добросъвестно и съобразено с добрите нрави упражняване на процесуалните права от участниците в съдебните производства и техните процесуални представители /чл. 3 от ГПК/, тъй като посредством законово установени средства се цели постигане на противоправен резултат неоснователно обогатяване чрез калкулиране в тежест на ответника на неоправдано високи по размер разноски /така определение № 1839/04.07.2024 г. на Пловдивски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1792/2024 г. по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД/. Настоящият случай обаче не е такъв, поради което и искането на ответника да не се присъждат разноски за адвокатски хонорар на ищеца е неоснователен и не следва да се уважава.

2/ По отношение размера на присъденото възнаграждение:

С молба от 11.12.2024г. ответното дружество се е позовало на съдебна практика на СЕС и е отправило възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 78 ал. 5 от ЗЗД. Всъщност възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е релевирано още с отговора на исковата молба. Съдът 3 не е коментирал възражението за прекомерност в решението си, въпреки че е своевременно направено, като няма пречка да се произнесе по същото в производството по чл. 248 от ГПК. Ищецът е извършил надлежно – в съответствие със задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013 г., доказване за реално извършените разноски за защита по делото в първата инстанция, поради което следва да бъде разгледано възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Поради това на съобразяване подлежат действителната фактическа и правна сложност на делото, обхвата и съдържанието на осъществената защита и защитаваният материален интерес. Въпреки това Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения служи за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение, особено при еднотипни дела - Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. Първо ТО на ВКС.

Националният закон задължава съдът да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен - Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г. Четвърто ГО на ВКС. В случая делото има обичайната правна и фактическа сложност и минималното възнаграждение от 400 лева не би представлявало съществено надценяване, съобразявайки и пазара на труда на адвокатските услуги и икономическите условия в страната, т.е. възнаграждение в размер на 400 лева за процесуално представителство се явява пропорционално. В този смисъл и Определение № 685 от 07.12.2023 г. по ч.гр.д. № 438 по описа за 2023 г. на ОС Враца, по което е преценено, че размер на адвокатски хонорар от 400 лева е оправдан по такъв тип дело.

Водим от горното, съдът намира, че възражението на ответника е частично основателно досежно размера на адвокатския хонорар. В настоящия случай има един предявен иск за връщане на сумата от 563, 14 лв. заплатени без основание. Делото е приключило след проведено едно съдебно заседание, в което не се е явил процесуалният представител на ищеца, а е депозирал само писмено становище и по делото са ангажирани само писмени доказателства.

Освен това производството е с обичайната фактическа и правна сложност става въпрос за потребителски спор и за преценка действителността на 4 договор за потребителски кредит, по който въпрос има богата и еднопосочна практика на съдилищата в страната.

В настоящия случай следва да се уважи възражението за прекомерност като се намали възнаграждението за адвокат на 400 лева. Възнаграждението не е претендирано с ДДС и не се представят доказателства адвокатът да е регистриран по ДДС. В този смисъл по отношение размера на адвокатско възнаграждение при предявен един иск по типичен потребителски спор ОС Стара Загора е преценил, че след разглеждане на възражение за прекомерност справедливото възнаграждение за адвокат е 480 лева с ДДС (или 400 лева без ДДС) - вж. Определение № 129 от 29.01.2025 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 61/2025 г.

Ето защо съдът намира, че следва да измени определението си в частта с разноските, като намали същото от 500 лева на 400 лева.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на осн. чл.248, ал.1 ГПК, Решение № 71 от 24.01.2025 г., постановено по гр.д. № 3607/2024 г. на РС Стара Загора в частта относно разноските, с която ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 е осъден да заплати на на Д. П. М., ЕГН ********** сумата от 500 лева разноски за адвокат като НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, които ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД е осъден да заплати на Д. П. М. от 500 лева на 400 лева.