Решение № 30 от 18.01.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Кърджали, 18.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140100802 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Х. Ю. И., ЕГН **********, с адрес ******* чрез адв. А. А. от АК-******* против „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от *******, за осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за сума в общ размер на 1602,65 лева представляваща сума платена при начална липса на основание по сключен между страните на 04.12.2023 г. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******* за сума в размер на 400 лева (при платени 681,65 лева при липса на основание), по сключен между страните на 13.05.2024 г. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******* за сума в размер на 400 лева (при платени 80 лева при липса на основание), по сключен между страните на 20.09.2024 г. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******* за сума в размер на 600 лева (при платени 841 лева при липса на основание).

В исковата молба се твърди, че в посочените три договора за потребителски кредит била включена т. нар. неустойка при непредоставяне на обезпечение, разходите по която не са били включени в ГПР, което влече недействителността на сключените договори. Ищецът сочи, че по сключения между страните на 04.12.2023 г. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******* за сума в размер на 400 лева бил извършил следните плащания:

- на сумата от 400 лева с дата 30.12.2023 г.;

1

- на сумата от 120 лева с дата 15.02.2024 г., при изначална липса на основание;

- на сумата от 120 лева с дата 01.03.2024 г., при изначална липса на основание и

- на сумата от 441.65 лева с дата 16.03.2024 г., при изначална липса на основание;

Сочи, че общият сбор на платената сума при липса на основание по този кредит е 681,65 лева.

На следващо място ищецът твърди, че по сключения между страните на 13.05.2024 г. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******* за сума в размер на 400 лева бил извършил следните плащания:

- на сумата от 120 лева с дата 13.06.2024 г.;

- на сумата от 120 лева с дата 17.07.2024 г.;

- на сумата от 120 лева с дата 15.08.2024 г. и

- на сумата от 120 лева с дата 13.09.2024 г., от които 80 лева при изначална липса на основание,

Сочи, че общият сбор на платената сума при липса на основание по този кредит е 80 лева.

Ищецът изтъква, че по сключеният между страните на 20.09.2024 г.

Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******* за сума в размер на 600 лева бил извършил следните плащания: на сумата от 529.90 лева с дата 24.09.2024 г.; на сумата от 228 лева с дата 30.10.2024 г., от които 157 лева при изначална липса на основание; на сумата от 228 лева с дата 03.12.2024 г. при изначална липса на основание; на сумата от 228 лева с дата 20.01.2024 г. при изначална липса на основание; на сумата от 228 лева с дата 19.02.2024 г. при изначална липса на основание;

Сочи, че общият сбор на платената сума при липса на основание по този кредит е 841 лева.

Ищецът заявява, че предвид недействителността на договорите за кредит и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК счита, че платените при изначална липса на основание суми по трите договора са в общ размер на 1602,65 лева.

Представя писмени доказателства и моли да му бъде присъден адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й представя писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 2 ответника „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, с който оспорва исковете по основание и размер. Ответникът сочи, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителността на целия договор, валидността на договорите за кредит произтича от това, че основните им параметри главница и лихва, били валидно уговорени в изискуемата от закона форма, а отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който били сключени и процесните договори.

Сочи, че договорите били сключени при насрещни изявления на страните, разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят бил дал изричното си съгласие за сключването им съгласно изискванията на ЗПФУР, като едновременно с това кредиторът бил предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се виждало и от СЕФ.

Описва подробно начинът за сключване на процесните договори включващ изпращане на посочената от кредитополучателя електронна поща на Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от потребителя паричен заем, като в системата на кредитодателя е бил наличен за изтегляне проект на договора за кредит. След получаването и одобрението на искането за кредит, кредитодателят изпраща на посочения от кредитополучателя електронен адрес Договора за паричен заем, заедно с погасителен план към него и Общите условия, приети от кредитополучателя, който ако е съгласен го подписва. Заявява, че по отношение на формирането на ГПР били спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК изисквания и не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава към датата на всеки един от тях, поради което не било налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а от своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора, като изхождайки от волята на страните и от закона, ставало ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Ответникът заявява, че от неоснователността на доводите за нищожност на договорите в цялост и на неутоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договорите, респективно клаузата за неустойка. Твърди, че договорите и отделните им клаузи са действителни по изложените в отговора съображения, поради което в полза на кредитодателя било налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Изтъква, че посочените суми са платени за погасяване на четири 3 договора за потребителски кредит, поради което общата заемна сума, която била усвоена от ищцата е в размер на 1800 лева, а платената обща сума по договорите била в размер на 3002,90 лева, затова извършените плащания по кредитите над чистата стойност били в размер на 1202,90 лева. Дори при евентуална недействителност на договорите счита, че сумата над 1202,90 лева не подлежи на връщане.

Представя писмени доказателства и претендира разноски. В с. з. страната също не се явява, не се представлява, но чрез пълномощника си взема писмено становище по спора.

С определение от открито заседание на 18.12.2025 г. е допуснато изменение в размера на предявения иск от първоначално предявения размер от 1602.65 лв. на 1203.55 лева, от която 281.65 лв. по договор № *******/16.01.2024 г., 609.90 лв. по договор № *******/13.05.2024 г. и 312.00 лв. по договор № *******/20.09.2024 г.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото договори за потребителски кредит, представени от разстояние, се установява, че между страните са сключени следните договори за потребителски кредит, както следва:

1. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *******/13.05.2024 г. по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 400 лева, при фиксиран лихвен процент от 36 % и ГПР от 42,58 %.;

2. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *******/20.09.2024 г. по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 600 лева, при фиксиран лихвен процент от 36 % и ГПР от 42,58 %.;

3. Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № *******/16.01.2024 г. по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 400 лева, при фиксиран лихвен процент от 36 % и ГПР от 42,58 %.;

4. Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № *******/02.12.2023 г. по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 400 лева, при фиксиран лихвен процент от 0 % и ГПР от 0 %. Същевременно в стандартния европейски формуляр, приложен на основание чл. 5 ЗПК към договора е установено, че годишният лихвен процент е 36 %, а годишният процент на разходите е 0 %. В погасителния план към договора е обективирана различна от вече изложената информация досежно разходите по кредита, като е установен годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 4

42,58 %.

Във всички посочени договори е била уговорена и клауза за неустойка (чл. 27, ал. 1 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *******/13.05.2024 г. и Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *******/20.09.2024 г. и чл. 29, ал. 1 от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № *******/16.01.2024 г. и Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № *******/02.12.2023 г.), за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. За длъжника е предвидено задължение (чл. 17, ал. 1 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *******/13.05.2024 г. и Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *******/20.09.2024 г. и чл. 19, ал. 1 от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № *******/16.01.2024 г. и Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № *******/02.12.2023 г.), в рамките на три дни от сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита, под формата на банкова гаранция или на поръчителство. Поръчителят следва да отговаря на конкретно посочени в Общите условия изисквания – да е физическо лице, навършило 21 години, български гражданин, живеещ в България, назначен на постоянен трудов договор от поне шест месеца и получаващо редовно трудово възнаграждение, с минимален осигурителния доход от 1500 лв., както и други изисквания във връзка с кредитната история на поръчителя. При неизпълнението именно на това задължение се начислявала и дължала посочената неустойка от 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като начислената неустойка се заплащала периодично заедно с вноските на погасителния план.

Като писмени доказателства са представени копия от договорите за паричен заем, ведно с погасителен план. Приети са още ОУ по кредита, СЕФ, справки за плащанията по горепосочените договори и платежно нареждане в полза на ищеца за превеждане на заемната сума по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № *******/16.01.2024 г. по банкова сметка.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договори за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат 5 качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Сключените договори по своята правна характеристика и съдържание представляват такива за потребителски кредит, поради което за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.