Решение № 353 от 17.11.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Карлово, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320100294 по описа за 2022 година

Производството е по субективно съединени искове с правно основание чл.150 от СК, предявени от непълнолетните 1/ Д. П. Б., ЕГН:

********** и 2/ И. П. Б., ЕГН: **********, действащи лично и със съгласието си на своята майка и законен представител Н. И. Б., ЕГН: **********, всички от с. Б., обл. П., ул. „*-та“ №*, представлявани от адв. С. Ш. против П. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., обл. П., ул. „П.“ №***.

В исковата молба се твърди, че Н. И. Б. и ответникът П. Д. Б. били съпрузи до 2020 г., когато с влязло в законна сила на 04.06.2021 г. решение № 260097/16.05.2021 г., постановено по гр. дело № 1589/2020 г. по описа на К. р. с., прекратили брака си. При прекратяване на брака родителските права по отношение на децата им Д. П. Б. и И. П. Б. били присъдени на майката, а бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лева за детето Д. П. Б. и 170 лева за И. П. Б.. Месечната издръжка за дъщерите си ответникът заплащал редовно, но извън това свое задължение не предоставял никакви други средства за тях.

Твърди се, че децата били във възраст, в която се нуждаят от много други неща, които получават техните връстници. Д. била на **години, 1 ученичка в **-ти клас в СУ „Х. П.“ - гр. К. и за нея се правели значителни разходи, свързани със закупуване на учебни помагала, храна, пътуване до учебното и заведение, дрехи и всичко необходимо за нормалното й съществуване. Наред с това, съществуващата пандемия и повишаването на цените правело почти непосилно тя да бъде издържана от майка си, тъй като предоставяните от баща й средства били крайно недостатъчни. Детето било в пубертетна възраст и се нуждаело от хубави дрехи и вещи, за да не се отличава от нейните съученици и приятели и да се чувства комфортно.

Разходите за това били значителни и в тежест на майката, която се стараела да се справя, въпреки трудностите и с помощта на свои близки. Всичко изложено се отнасяло и за другото дете – И. Б., която била ученичка също в СУ „Х. П.“ - гр. К.. С оглед повишените разходи по отглеждане на двете деца и увеличението на МРЗ, вследствие на което и минималната месечна издръжка била увеличена до размер от 177,50 лева, то и ответникът следвало да заплаща издръжка в по-висок размер. Ето защо бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да измени размера на присъдената с Решение № 260097/16.05.2021 г., постановено по гр. дело № 1589/2020 г. по описа на PC К. издръжка, която ответникът следва да заплаща на децата си Д. П. Б. и И. П. Б., като я УВЕЛИЧИ от 180.00 лева на 230.00 лева за Д. П. Б., ЕГН: ********** и от 170.00 лева на 220.00 лева за И.

П. Б., ЕГН: **********, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2022 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Претендират се направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез особения представител адв. А. Ц., оспорва иска по размер. Посочва за безспорен фактът, че ответникът П. Д. Б. е баща на децата Д. П. Б. и И. П. Б.. Безспорно било също, че бракът между П. Д. Б. и майката на децата Н. И. Б. е прекратен с решение №260097/16.05.2021г., постановено по гр.дело №1589/2020г. по описа на Р. с. К., влязло в законна сила на 04.06.2021г. Предвид твърдяното в исковата молба, безспорно било и обстоятелството, че ответникът редовно заплаща присъдената издръжка.

2

Не оспорва, че страните са родители на двете деца, които понастоящем са непълнолетни, че родителските права са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща на всяко от тях посочената в исковата молба месечна издръжка.

Твърди, че в исковата молба обаче не било посочено изменения обстоятелства от такова естество, които да налагат промяна на присъдената издръжка. Исковата молба за издръжка била подадена в срок по-малък от една година от определяне размера на издръжката с решение №260097/16.05.2021г., постановено по гр.дело №1589/2020г. по описа на Р. с.

- К.. За този кратък период не можело да се промени икономическата обстановка до такава степен, че да обоснове исканото увеличение на присъдената издръжка. В исковата молба, процесуалният представител на ищците се позовавал на пандемичната обстановка, но определената с посоченото по-горе решение издръжка е присъдена по време на пандемичната обстановка, поради което същата била взета под внимание при определяне размера й. Също така, представеният документ за ортодонтско лечение на детето Д. П. Б. бил за период през 2020 година, когато страните все още били в брак и предвид този факт, сумата за лечението била заплатена от двамата родители, или била взета под внимание при определяне на издръжката по посоченото по-горе дело.

От представените писмени доказателства – касови бележки за закупени дрехи на децата, също не можело да се направи обоснован извод, че са закупувани дрехи на децата, учебни помагала и прочее, както и липсвали доказателства за размера на пътните разходи на децата до училището и обратно. От представените касови бележки било видно, че са закупувани дамски чанти, дамско бельо, дамски панталони, както и дамска блуза. От други две касови бележки било видно, че за плащания към „Т. Б.“ ЕАД, две от касовите бележки се повтарят – за сумата от 137.10 лева, която била употребена за аксесоари и дамски обувки и за 17.99 лева, която била за дамска блуза. Представена била и касова бележка за 350 лева, от която не ставало ясно какво е закупено.

Особеният представител твърди, че съгласно трайната съдебна практика, нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат под 3 внимание тяхната възраст, образование, здравословно състояние и други обстоятелства, които са от значение за конкретния случай. В настоящия случай не се твърдели променени обстоятелства, а и не се доказвали от представените писмени доказателства такива промени, които да обосновават исканото увеличение не претендираната издръжка за двете деца.

От друга страна, не се твърдяло доходите на бащата да са увеличени.

От страна на майката също не били представени доказателства за доходи.

Предвид гореизложеното, както и с оглед представените доказателства, ответната страна счита, че не са налице основания за увеличаване размера на издръжката за детето Д. П. Б. от 180 лева на 230 лева, поради което този иск бил неоснователен. По отношение издръжката на детето И. П. Б., счита, че също не са налице основанията, предвидени в закона за увеличаване на издръжката. Предвид обаче обстоятелството, че издръжката е свързана с минималната работна заплата, то било налице основание издръжката за детето И. П. Б. да бъде увеличена до минималната издръжка от 177.50 лева.

С оглед изложеното ответната страна моли, искът за увеличение на издръжката на детето Д. П. Б. да бъде отхвърлен изцяло, а този за издръжка на детето И. П. Б. да се уважи до размера на законовия минимум – 177.50 лева.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представените удостоверения за раждане, че Н. И. Б. и П. Д. Б. са родители на непълнолетните деца Д. П. Б. и И. П. Б..

Безспорно е също така и се установява от приложеното в препис Решение № 260097/16.05.2021 г., влязло в законна сила на 04.06.2021 г., постановено по гр. дело № 1589/2020 г. по описа на PC К. , че бракът между родителите е бил прекратен. Упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с децата и е осъден да им заплаща месечна издръжка от 180 лева за детето Д. П.

Б. и 170.00 лева за детето И. П. Б..

От представените служебни бележки от СУ „Х. П.“ – гр. К. се установява, че през учебната 2021/2022 г. двете деца са записани като 4 ученици в дневна форма на обучение.

С исковата молба са представени касови бонове за закупени дрехи и за платена такса за лечение при ортодонт на Д. Б.. Съдът споделя доводите на особения представител, че няма как от платежните документи да се прецени дали тези дрехи са били предназначени за двете деца, поради което не се кредитират от съда като годни писмени доказателства.

По отношение на плащането за ортодонтско лечение на Д. Б., следва да се отчете, че същото е от 2020 г., т. е. преди прекратяване на брака между родителите, поради което това писмено доказателство се явява неотносимо към настоящото дело.

От свидетелските показания на Ц. М. И. се установява, че е в приятелски отношения с Н. И. Б.. Известно й е, че ответникът е неин бивш съпруг, когото свидетелката не познавала толкова добре. Имали две непълнолетни деца, за които след развода се грижела майката. Преди да прекратят брака си, Н. Б. и П. Б. били заедно в А., където работели.

Впоследствие и двамата се върнали в Б., като 2-3 месеца Н. Б. работела в частна фирма. След това известно време била на борсата, а от края на м. юни 2022 г. работела на минимална заплата в Пощата в гр. К.. В момента тя и децата живеели в дома на нейните родители в село Б., а ответникът се установил в гр. Б. и имал друго семейство. Свидетелката контактувала ежедневно с Н. Б. и от нея знаела, че изпитва финансови затруднения.

Неколкократно й давала пари назаем – по 100 лева, по 400 лева, които й трябвали за да купи дрехи или други вещи, необходими на децата. Бащата плащал редовно присъдената издръжка, но тя била минимална и не стигала за покриване на разходите по отглеждане на двете му дъщери. Освен с тези средства, той по никакъв друг начин не участвал в грижите за тях, включително и финансово. Дори през пролетта на 2022 г. им взел мобилните телефони, което много ги разстроило. Наложило се свидетелката да даде пари назаем на Н. Б., за да им купи нови. Всички разходи свързани с децата се поемали от нея – за дрехи, за учебници, за учебни пособия, за транспорт и т. н. Дори, когато децата посещавали баща си в гр. Б., майка им давала джобни, защото ответникът отказвал. Н. Б. плащала също така уроци по математика или български език за Д., които стрували 20 лева на посещение, веднъж седмично. Плащала също и тренировки по бокс, на които детето ходело преди 5 време. Всеки ден децата пътували от с. Б. до училището в гр. К. и обратно.

Сутрин ги карала майка им, а на обед се придвижвали с училищния автобус до гр. Б., откъдето ги вземал дядо им. Освен тези разходи, Н. Б. плащала и немалки битови сметки – за парно, за ел. енергия – около 150 лева на месец.

Закупени били и 15 куб. м. дърва, които осигурил баща й. Ответникът дълги години работил в А., като на свидетелката не е известно с какво се занимава в момента.

При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя – чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както, когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на съда са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.