Решение № 260023 от 08.10.2020, Апелативен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№

260023 гр.Варна,

08.10.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря

Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№294/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, гр.София чрез процесуалния му представител ю.к.

В.М., против решение №263/13.04.2020г., постано -вено по т.д.№1132/19г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ ЗАД „ДаллБогг: Живот и

Здраве“АД е осъдено да заплати на П.С.М. сумата, представляваща разликата над 2 000лв. до 14 400лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило на 13.05.2017г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от Васил Димитров Василев като водач на л.а."Опел Зафира" с ДК№В4663ВК, застрахован по задължи- телна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, съгласно полица №ГОА№BG/30/117000294256, ведно със законната лихва върху присъде -ната сума /разликата над

2 000лв. до 14 400лв./, от 31.07.2018г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.497, ал.1, т.1, чл. 429, ал.3 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД; 2/ ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е осъдено да заплати на П.С.М. сумата от 667, 81лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС, изчислени по компен -сация, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е осъдено да заплати на адвокат С.Б.С.,***, сумата, представля -ваща разликата над 97, 86лв. до 704, 57лв./съответна на обжалваната горепосочена част от решението/ на осн. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени за посочената част, като се присъдят и сторените от страната съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемият

П.С.М., редовно уведомен, не е депозирал отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В подадена писмена молба преди о.с.з. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му от дружеството части да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и допълнителната такава ищецът П.С.М. излага, че на 13.05.2017г., около 15ч., водачът на л.а.“Опел Зафира“ с д.к.№В4663ВК В. Д. В., движейки се по ул.“Д-р Селемински“, гр.Варна, достигнал до кръстовището с ул.“Райна Княгиня“, което било неурегулирано от пътни знаци и светофарни уредби, и за което, съгласно ЗДвП, важи правилото за осигуряване предимство на дясностоящите.След като навлязъл в кръстовището усетил удар в областта на задната дясна гума.Спрял автомобила и забелязал на земята да лежи велосипедист.Това бил ищецът, който навлязъл с предимство пред водача на л.а.

“Опел Зафира“ в неурегулираното кръстовище.Пристигнал екип на спешна помощ и транспортирал ищеца до МБАЛ „Св.Анна“, гр.Варна, където бил настанен за лечение.Била установена голяма разкъсно-контузна рана на главата с размери 10 -12 см. с активно кървящи два кръвоносни съда, гадене, главоболие, световъртеж.

Окончателната диагноза била мозъчно сътресение.На мястото на ПТП дошъл екип на СПП при ОД на МВР, изготвен бил констативен протокол, на водача В. било съставено наказателно постановление, влязло в сила на 16.08.2017г.Образуваното ДП №464/17г. било прекратено, т.к. полученото травматично увреждане не съставлява средна телесна повреда.В резултат от ПТП ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки и страдания, емоционален стрес и негативни психични изживявания /бил тревожен, неспокоен, не можел да се концентрира, изпитвал страх да кара колело, нарушил се нормалният му ритъм на живот, сънувал кошмари/.Предявил на 31.07.2018г. застрахователна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ пред ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, с когото към момента на настъпване на ПТП за л.а.„Опел Зафира“ с д.к. №В4663ВК е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица №30117000294256 със срок от 16.01.2017г. до 16.01.

2018г.Обезщетение не му било заплатено.Предвид гореизложеното претендира ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД да бъде осъден да му заплати сумата от 28 000лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат от ПТП неимуществени вреди - физически болки и страдания и негативни емоционални изживявания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2017г. /датата на ПТП/ до окончателното изплащане.

Ответникът

ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД в депозирания писмен отговор в срока по чл.367, ал.1 от ГПК и допълнителен отговор в срока по чл.373 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, възникнало от договор по задължителна застра -ховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за л.а. „Опел Зафира”, д.к.№ В4663ВК, както и обстоятелството, че на 31.07.2018г. е получил отправената от ище- ца писмената извънсъдебна застрахователна претенция.Оспорва твърденията за причинен деликт от водача на л.а. В.В. - оспорва твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, твърдяната причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените, че са търпени от ищеца вреди.Поддържа, че водачът на л.а. не е нарушил императивни разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП.Процесното ПТП съставлява случайно деяние по см. на чл.15 от НК.След достигане до кръстовището водачът на л.а. е спрял и след като се е убедил, че няма други ППС и пешеходци е предприел маневра преминаване през кръстовище.Когато е завършвал маневрата, в него се е блъснал ищецът, управлявал велосипед.В.Василев не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че велосипедистът ще навлезе внезапно в кръстовището с висока и несъобразена с пътните условия скорост, без да предприеме действия по намаля -ване на скоростта и спиране.Поддържа, че претендираният размер на обезщетение е необосновано и прекомерно завишен и не съответства на действително търпените /ако такива са търпени/ вреди, както и на съдебната и застрахователна практика по аналогични случай за процесния период.Твърди, че с поведението си ищецът е имал изключителен принос за настъпване на вредоносния за него резултат, т.к. същият е управлявал ППС с концентрация на алкохол над допустимото ниво-0, 8‰, не е използвал светлоотразителна жилетка, не се е движил възможно най-близо до дясната граница на пътното платно, управлявал е велосипед без изправни спирачки, звънец, устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, без бели или жълти светлоотразителни или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата, с висока и несъобразена скорост при навлизане в кръстовище, като така е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.3, чл.47, чл.79 и чл.80 от ЗДвП.Предвид горното процентът съпричиняване е поне 80. Подържа, че ищецът е получил незначителни по вид и степен телесни наранявания, от които се е възстановил бързо и без усложнения.При евентуална основателност на претенцията твърди, че законна лихва следва да се дължи от датата на подаване на исковата молба.

Решението на първоинстанционния съд в частите му, с които предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера от 2 000лв., ведно със законна лихва от 31.07.2018г. и е отхвърлен за разликата над 14 400лв. до 28 000лв. е влязло в сила.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че към 13.05.2017г. за л.а.„Опел Зафира“ с д.к.№В4663ВК е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомоби -листите с полица №BG/30/117000294256 с начална дата на покритие 16.01.2017г. и крайна дата на покритие 16.01.2018г. с ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.На осн. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.380 от КЗ.Въззиваемият е отправил писмено към въззивното дружество своята застрахователна претенция /за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 28 000лв/, получена с вх.№1923/31.07.2018г., като не е спорно, че обезщетение не е било заплащано до датата на подаване на исковата молба.

Съгласно разпоредбите на чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава/при определени условия/, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно чл.493 от КЗ е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.

Съгласно заключението на САвтЕ от 06.01.2020г. на в.л.Й.Михайлов, изслушано пред първоинстанционния съд, кредитирано от настоящата инстанция като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 24.01.2020г., механизмът на процесното ПТП е следният: на 13.05.2017г. около 15ч. в гр.Варна, л.а.„Опел Зафира“ с д.к.№ В4663ВК, управляван от В.В., се е движил по ул.“Д-р И.Селемински“.При навлизането си в кръстовището, заключено между ул.“Райна Княгиня“ и ул.“Д-р И.Селемински“, което не е урегулирано хоризонтално/вкл. без стоп линия/, нито вертикално, отнел предимството на движещия се от дясно по ул.“Райна Княгиня“ велосипедист с велосипед марка „Драг“ П.М., вследствие което е настъпил сблъсък на предната част на велосипеда и задната дясна част на автомобила.Според наличната информация по делото /съставен констативен протокол, без изготвен снимков огледен албум/ не могат да се изчислят категорично конкретните скорости на движение на двете ППС, от където и техните опасни зони, но и при така изведените данни според експертизата е било невъз -можно технически да се предотврати ПТП, т.к. автомобилът се е движил с време по -късо от времето за реакция на велосипедист или на неговата собствена реакция. Посочено е, обаче, че и ако и двамата водачи са били спрели на кръстовището и са потеглили от място, то те биха имали възможност да установят наличието на ППС по линията си на движение и да предприемат аварийно спиране или маневра, т.к. при спиране и потегляне времетраенето за достигане до точката на ПТП се увеличава многократно.На велосипедиста му е трябвало да предприеме маневра спиране на около 5, 5 м. преди кръстовището, за да възможно да спре преди точката на ПТП, които 5, 5 м. го изтеглят в дълбочината на улицата, от където той не е имал видимост нито в ляво, нито в дясно.

Предвид така установеното от неоспореното от страните заключение на САвтЕ съдът приема, че при навлизането си в неурегулираното/хоризонтално и вертикално/ кръстовище, заключено между ул.“Райна Княгиня“ и ул.“Д-р И.Селемински“, гр. Варна, водачът на л.а. Опел Зафира“ с д.к.№ В4663ВК В.Василев не е съобразил поведението си с императивните разпоредби на чл.47 и чл.48 от ЗДвП, изискващи от водач на ППС, приближаващо се към кръстовище, да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, както и изискващи на кръстовище на равнозначни пътища водачът на ППС да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна.Велосипедът е навлязъл в кръстовището от ул.“Райна Княгиня“, т.е. от дясната страна на л.а., навлизащ в кръстовището от ул.“Д-р И. Селемински“, поради което и водачът на л.а. е следвало да се движи със скорост, която да му позволи да изпълни предписаното му от закона поведение да спре и да пропусне ППС, приближаващо неурегулираното кръстовище от дясната му страна. Видно от заключението, не би могло да се приеме, че водачът на л.а. е спрял преди навлизането в кръстовището, защото, ако беше спрял и след това потеглил, времетраенето за достигане до точката на ПТП би се увеличила многократно, съответно той би могъл възприеме своевременно влизащото в кръстовището от дясната му страна ППС и да предприеме маневра.Същевременно според САвтЕ при така осъщественото преминаване през кръстовището от л.а. е било невъзможно технически да се предотврати ПТП.