Решение № 352 от 09.05.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Шумен, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20213630102422 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, от община Шумен, чрез Общинско предприятие „Общински жилища и имоти“, подадена от пълномощник юриск. Пейчева, в която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК е предявен установителен иск, с правно основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 228, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 812.64 лева - неплатени наеми за общинско жилище на адрес: гр. Шумен, ***, за периода 01.05.2019 г. - 30.09.2020 г., съединен с установителен иск, с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и цена 990.61 лв. обезщетение поради продължаване ползването на жилището за периода 01.10.2020 г. - 22.04.2021 г. въпреки противопоставянето на наемодателя.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 12.09.2018 г. между страните бил сключен Договор № ЖИ-127/12.09.2018 г., по силата на който ответницата била настанена като наемател в общинско жилище на адрес: гр. Шумен, ***, при наемна цена от 46,00 лв., платима до 30-то число на текущия месец. С два анекса към договора, наемната цена била увеличена съответно на 47,24 лв., считано от 01.02.2019 г. и на 49,04 лв., считано от 01.02.2020 г.. След 01.03.2019 г. наемателката спряла да плаща определения наем, поради което наемното правоотношение било прекратено със Заповед № РД-25- 1737/28.08.2020 г. на кмета на община Шумен, като бил определен едномесечен срок за връщане на жилището, считано от датата на получаване на заповедта, което било извършено на 22.04.2021 г.. Според ищеца общият 1 размер на задължението възлиза на 1 941.25 лв., от която сума прихванал внесената от наемателката депозитна вноска от 138.00 лв., с което били погасени наеми за месеците март, април и май 2019 г., поради което счита, че ответницата дължи остатък от 1 803.25 лв.. На 30.06.2021 г. ищецът подал Заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано ЧГД № 1805/2021 г., по описа на Районен съд Шумен.

Установено е, че наемателката не живее на установените постоянен и настоящ адрес, няма данни за регистрирани нейни трудови договори и срещу издадената Заповед за изпълнение на е подадено възражение, поради което на заявителя е дадена възможност и срок да предявил настоящия иск, с който ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че към датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответницата дължи на ищеца общо сумата 1 803.25 лв., от която:

812.64 лева – неплатени наеми за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г. и 990.61 лв. - обезщетение поради продължаване ползването на жилището за периода 01.10.2020 г. - 22.04.2021 г. въпреки противопоставянето на наемодателя, ведно със законна лихва върху общата сума за периода от подаване на исковата молба до окончателно плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения особен представител, подава писмен отговор. Намира исковата молба за неоснователна по отношение претендирания размер на иска. Твърди, че в приложения Анекс от 2020 г. липсва дата и подпис на наемател.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, поддържа предявените искове. Особеният представител поддържа становището за неоснователност. Намира, че след като плащането на наема е преустановено на 01.03.2019 г., според разпоредбата на чл. 15 ЗОбщС, която счита за императивна, още с първата неплатена вноска Договорът между страните следва да се счита прекратен, поради което липсва основание да се търси плащане по договора за наем на жилище. В този случай следвало да се претендира обезщетение за ползване на имота, на друго правно основание /неоснователно обогатяване/, какъвто иск не е предявен, като размерът на претенцията за обезщетение следвало да бъде определено съобразно вредите настъпили от неоснователното ползване на имота, включващи претърпените загуби и пропуснатите ползи, чиито размери подлежат на изрично доказване 2 от ищеца, каквито доказателства по делото не са представени.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

Със Заповед № РД-25-1695/03.09.2012 г. /л. 6/, връчена на 13.09.2018 г. наемателката е настанена в жилище находящо се в гр. Шумен, ***. С Договор № ЖИ-127/12.09.2018 /л. 7/ ищецът, като наемодател предоставил на ответницата и членовете на нейното семейство, за срок от три години, считано от 13.09.2018 г., общински жилищен имот в гр. Шумен, ***, при наемна цена от 46 лв. месечно. С Анекс към договора от 27.02.2019 г. /л. 9/, подписан от двете страни, наеманата цена, считано от 01.02.2019 г. е определена на 47.24 лв..

С Анекс към договора /без дата/ /л. 10/, неподписан от наемателката, считано от 01.02.2020 г. наемната цена е определена на 49.04 лв. Съгласно чл.

3, ал. 1 от договора преди предаване на имота наемателят е платил сумата 138 лева – депозитна вноска, която служи за обезпечаване и удовлетворяване на наемното правоотношение. С Писмо изх. № 94-00-394/20.01.2020 г. /л. 11/, поставено на информационно табло на 13.02.2020 г., въз основа на решение от 18.12.2019 г. взето с Протокол № 9 на комисията по чл. 9, ал. 1 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и за продажба на общински жилища (НУРУЖНННПОЖ), ответницата е поканена доброволно да освободи апартамента, поради установено неплащане на наем повече от три месеца.

Със Заповед № РД-25-1734/28.08.2020 г., на кмета на Община Шумен /л.

12/, наемното правоотношение е прекратено, като ответницата е следвало, в едномесечен срок от получаване на заповедта, да освободи общинското жилище и внесе неплатения наем, такси и консумативи. На 03.09.2020 г.

/протокол л. 13/ и на 10.09.2020 г. /протокол л. 14/ жилището е било посетено от служители на Общината с цел връчване на заповедта, но ответницата не е намерена. Отбелязано е, че по информация на съседи наемателката живее на адреса, но не отваря вратата дори и на тях. Заповед № РД-25-1734/28.08.2020 г., е надлежно връчена лично на ответницата на 11.09.2020 г.

Със Заповед № РД-25-036/08.01.2021 г. на Кмета на Община Шумен /л.

15/, е разпоредено имотът да бъде иззет, като на ответницата е определен 14 3 дневен срок за доброволно изпълнение. Въпреки направените няколко опита /протокол от 15.01.2021 г. - л. 16; протокол от 25.01.2021 г. - л. 17; протокол от 23.02.2021 г. - л. 18; протокол от 19.04.2021 г. - л. 19/, Заповедта не е връчена лично на ответницата. Отбелязано е, че по информация на съседка от входа, наемателката е в апартамента, но не отваря вратата и не плаща разходите за входа. С Протокол от 18.03.2021 г. /л. 20/ Заповед № РД-25036/08.01.2021 г. на Кмета на Община Шумен, е поставена на табло за обяви, съобщения и заповеди в административната сграда на Община Шумен. С Писмо изх. № 178/16.04.2021 г. /л. 21/, невръчено, ответницата е уведомена, че изпълнението на Заповед № РД-25-036/08.01.2021 г. за изземване на общинското жилище ще бъде изпълнена на 22.04.2021 г. от 10 ч.

Съгласно Протокол /л. 71/ на 22.04.2021 г., работна група към „Шекерчо – Сие“ ЕООД, в присъствието на домоуправителя и служители на РПУ, посетили общински жилищен имот в гр. Шумен, ***, от където са иззели движими вещи – общо 50 броя, които в последствие, заедно с други вещи, по желание на наемателката, са транспортирани до с. Звегор. С Квитанция от 05.05.2021 г. /л. 22/ депозитната вноска, която съгласно чл. 3, ал. 1 от договора служи за обезпечаване и удовлетворяване на наемното правоотношение в размер на 138 лева, е усвоена като са прихванати наемни вноски за месец март, април и май 2019 г. в общ размер 138 лв..

От приетото Заключение по допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че след приспадане на платените суми за наем общо дължимата сума от ответницата е в размер на 1 803.25 лв., от които: – 783.22 лв.- неплатени наемни вноски за периода преди прекратяване на договора за наем и 1020.03 лв. - обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за времето от прекратяването на договора за наем до фактическото предаване на имота.

От приложеното ЧГД № 1805/2021 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на Заявление рег. № 4181/30.06.2021 г., в полза на ищеца е издадена Заповед № 563/01.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение, с която длъжникът е осъден да плати по Договор за наем, сумата 1 803.25 лв., ведно със законна лихва от 30.06.2021 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 36.07 лв. – държавна такса по делото и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът не е бил намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал 4 възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

От ответното страна не са ангажирани доказателства за плащания след подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК и за цялостно погасяване на дълга, както и не са изложени твърдения в тази смисъл.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на производството.

Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете по чл. 422 ГПК са специални и имат ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване исковете. По принцип, за да съществува правен интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е абсолютна, процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални, положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК - чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В 5 процесния случай правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по ЧГД № 1805/2021 г., по описа на ШРС, документи, от които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца - Заявление рег. № 4181/30.06.2021 г. , по описа на ШРС , по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед № 563/01.07.2021 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение по Договор за наем на общински жилищен имот. Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал възражение, тъй като не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и заповедният съд не е успял да му връчи книжата, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.