Решение № 854 от 26.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20231100900088 по описа за 2023 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Павлинка Славова, като разгледа търговско дело № 88 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД, ЕИК 130281294, гр. София, ул. „Суходолска” № 100, срещу ЗАД „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, гр. София, бул. „Дондуков” № 68, иск за заплащане на сумата 252731,44 лева - застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Обща гражданска отговорност” - клауза „Отговорност на работодателя”, обективирана в застрахователна полица 1302170081000042, със срок на действие от 23.02.2017 г. до 22.02.2018 г., за имуществените вреди от настъпил покрит риск – трудова злополука, при която е причинена 1 смъртта на служител на ищеца.

В процеса на размяна на книжа, ответникът ЗАД „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, релевира искане за съединяване към настоящото дело на търг. дело № 89/2023 г. на СГС, образувано между същите страни и с предмет искове, предявени от „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД, ЕИК 130281294, за заплащане на сумата 137000 лева застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Обща гражданска отговорност” клауза „Отговорност на работодателя”, обективирана в застрахователна полица 1302170081000042, със срок на действие от 23.02.2017 г. до 22.02.2018 г., за неимуществените вреди от настъпил покрит риск – трудова злополука и сумата 68706,20 лева – обезщетение за забава върху главницата.

Производството по съединените за общо разглеждане дела е спряно, с оглед наличие на неприключили производства по гр. дело № 2441/2021 г. на СРС, 179 състав, съответно въззивно гр. дело № 1467/2022 г. по описа на СГС и въззивно гр. дело № 7432/2022 г. на СГС, в които със сила на пресъдено нещо би се решил въпросът относно наличието на основание за ангажиране отговорността на ищеца в настоящото производство в качеството му на работодател за причинените на К.С.С. имуществени и неимуществени вреди от събитие, представляващо трудова злополука (чл. 200 КТ), като в посочените производства ответникът е привлечен като трето лице негов помагач и би бил обвързан от установителното действие на мотивите спрямо подпомаганата страна.

Всяко от обуславящите производства е приключило, като в производството по въззивно гр. д. № 1467/2022 г. по описа на СГС и касац. гр. д. № 1581/2023 г. на ВКС, в полза на наследника на починалия служител на „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД е присъдена сумата 37000 лева – обезщетение на неимуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на 11018,60 лева и съответните разноски. В производството по въззивно гр. дело № 7432/2022 г. на СГС, главните страни са сключили съдебна спогодба, съгласно която с плащане на сумата 120000 лева отношенията между работодателя „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД и наследника на починалия при трудова злополука негов служител се считат за изцяло уредени.

Приключилите обуславящи производства са наложили възобновяване на настоящото производство, като на ищеца е предоставена възможност да обоснове правен интерес от поддържане на претенциите за суми в размер, надхвърлящ присъдените, респ. приети за дължими, съгласно сключения процесуален договор.

В изпълнение на указанията е постъпила молба, в която ищецът заявява, че в обезщетение на неимуществените вреди е заплатил на К.С. сума в размер на общо 55225,93 лева, включваща лихвите, като плащанията са извършени на 20.01.2023 г. и на 17.05.2024 г., но наред с това ищецът поддържа спрямо ответника и акцесорна претенция за законна лихва върху дължимото му се застрахователно обезщетение в размер на 10089,92 лева, което следва да е възникнало преди предявяването на съединените за общо разглеждане искови молби – 16.01.2023 г.. Това противоречие е наложило ищецът да обоснове правен интерес от претендирането на сумата 10089,92 лева и да посочи ясно периода на начисляването и конкретните факти, които я пораждат.

С молба, вх. 40759/24.03.2026 г. ищецът уточнява, че претендира ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Обща гражданска отговорност", клауза „Отговорност на работодателя”, обективиран в застрахователна полица 1302170081000042, сумата в размер на 45496,56 лева (23262,02 евро) – заплатено от ищеца в 2 качеството му на работодател обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ, включващо главница в размер на 27000 лева, мораторна лихва в размер на 10158,36 лева върху главницата от 09.02.2018 г. до 15.01.2023 г., но и 8040,60 лева – обезщетение за забава върху изплатено застрахователно обезщетение за периода 09.02.2018 г. - 22.10.2018 г. и разноски в размер на 297,60 лева и сумата 61355,03 евро – обезщетение за имуществени вреди, съгласно сключена съдебна спогодба, които суми са заплатени в полза на наследник на починал при трудова злополука служител на ищеца.

С оглед изразената в молбата воля, съдът с определение от 04.05.2026 г. е допуснал изменение в петитума на предявените искове, като искът за обезщетяване на неимуществените вреди, за които е била ангажирана отговорността на „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД, ЕИК 130281294, в качеството му на работодател от настъпилата трудова злополука се счита предявен за сумата 23262,02 евро, а този за обезщетение на имуществените вреди – в размер на 61355,03 евро и така е очертан предметът на настоящото производство.

Ищецът твърди, че в качеството си на работодател на починал при трудова злополука служител, заплатил на 17.05.2024 г. въз основа на влязло в сила съдебно решение по касационно гр. дело № 1581/2023 г. на ВКС и след извършено прихващане сума в общ размер от 45496,56 лева (23262,02 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наследника на починалия служител К.С.. Въз основа на сключена съдебна спогодба по въззивно гр. дело № 7432/2022 г. на СГС, ищецът заплатил на 16.01.2025 г. и сумата 61355,03 евро – обезщетение за имуществените вреди от настъпилата трудова злополука. С оглед сключения застрахователен договор с ответника, тези извършени плащания, които представлявали обезщетения за реализиран застрахователен риск, следвало да му бъдат възстановени от застрахователя.

Ответникът, ЗАД „Дженерали Застраховане” АД счита исковете за процесуално недопустими, тъй като ищецът към предявяването им не бил удовлетворил пострадалия, което възражение е по дефиниция неоснователно, тъй като удовлетворяването е въпрос на основателност на предявените искове, а не такъв, касаещ тяхната процесуална допустимост.

Признава да е сключен застрахователен договор, но твърди, че същият не обхваща процесните вреди, покрити от работодателя, тъй като застрахователят се съгласил да обезщети само и единствено преките вреди от настъпила трудова залополука, а наследникът на починалия служител претендирал вреди от неизпълнение на административни задължения на работодателя. Твърди, че съгласно полицата бил уговорен лимит от 100000 евро, което възражение е неотносимо, тъй като предмет на спора е вземане в общ размер от 84617,05 евро. Отделно било уговорено и самоучастие от 5 %, но не по-малко от 250 евро за всяка щета.

В допълнителната искова молба, ищецът обосновава основно необходимостта от спиране на производството, без да излага допълнителни доводи, което искане е уважено.

В отговор на допълнителната искова молба ответното ЗАД „Дженерали Застраховане” АД поддържа вече направените оспорвания. В депозирана молба, вх. № 77786/09.06.2026 г. признава дължимостта на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 27000 лева и законната лихва върху същото, но за периода след 19.10.2020 г., когато ответникът бил уведомен за злополуката, както и присъдените разноски, но оспорва да дължи лихви в претендираните размери, за период от време, през който към него не е била отправена застрахователна претенция. По отношение на обезщетените от работодателя имуществени 3 вреди оспорва иска изцяло, постигната съдебно спогодба не го обвързвала.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 04.05.2026 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията им са отделени фактите, че помежду е сключен договор за застраховка „Обща гражданска отговорност", клауза „Отговорност на работодателя”, обективиран в застрахователна полица 1302170081000042, със срок на действие от 23.02.2017 г. до 22.02.2018 г., като на 07.02.2018 г. (в срока на застрахователно покритие) е настъпила трудова злополука със С.С. - служител на застрахования, довела до смъртта му, като с решение № 249/23.04.2024 г. на ВКС по гр. дело № 1581/2023 г. е прието, че размерът на неимуществените вреди, претърпени от сина му К.С. възлиза на сумата 37000 лева, при отчитане на заплатени вече 63000 лева, заедно с мораторна лихва от 11018,60 лева и съдебни разноски от 297,60 лева.

Видно от платежно нареждане за кредитен превод, на 20.01.2023 г. „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД наредило плащане в полза на К.С.С. на сумата 15027,34 лева с посочено основание на плащането - обезщетение и лихви по съд. решение по гр. дело № 1467/2022 г. на СГС. Допълнително с платежно нареждане от 17.05.2024 г. е преведена сума в размер на 40198,59 лева, с посочено идентично основание за извършване на плащането.

Представеното съдебно решение № 3931/21.12.2022 г. по въззивно гр. дело № 1467/2022 г. е постановено по иск на К.С.С., предявен срещу „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД за обезщетяване на болките и страданията от загубата на неговия баща, заедно със законната лихва от настъпване на трудовата злополука - 09.02.2018 г. до окончателното погасяване, като законната лихва е диференцирана за периода от злополуката до предявяването на исковата молба – 15.01.2021 г. с посочване на конкретен размер и след предявяването на иска до окончателното погасяване на главницата, без посочване на размер на обезщетението на забава. При касационното обжалване на решението е постановен диспозитив за осъждане на „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД да заплати на К.С.С. още 27000 лева (с оглед присъдените от СГС 10000 лева), ведно със законната лихва от 15.01.2021 г. до окончателното плащане и на основание чл. 86 ЗЗД още 8040,60 лева – лихва за периода от 09.02.2018 г. – 15.01.2021 г.. В това производство ЗАД „Дженерали Застраховане” АД участва като трето лице помагач на „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД.

В протокол от 09.10.2025 г. по въззивно гр. дело № 7432/2022 г. на СГС, в което ответното ЗАД „Дженерали Застраховане” АД е имало качеството жалбоподател, тъй като е подпомагаща работодателя страна, е обективирана съдебна спогодба, сключена между „Хьодлмайер Лоджистикс България” ЕООД и К.С.С., в която страните се съгласили за уреждане на спора за обезщетяване на претърпените от наследника на починалия служител вреди да бъде престирана сумата 120000 лева, с която всички претенции между страните се считали уредени. Плащането е извършено на 16.01.2025 г. с платежно нареждане.

С обжалваното първоинстанционно решение по гр. д. № 3603/2019 г. на СРС, работодателят е осъден да заплати на К.С.С. сумата 236708,57 лева – обезщетение за вреди от смъртта на наследодателя му С.С., представляващо разликата между дължимото обезщетение по договор за застраховка „Трудова злополука“ в размер на 299708,57 лева и изплатената сума от 63000 лева, в резултат на неправилно деклариран размер на брутното трудово възнаграждение на застрахования, ведно със законната лихва от 19.01.2019 г. до 4 окончателното плащане. Това съдебно решение е обезсилено, с оглед сключената съдебна спогодба.