Определение № 2871 от 16.11.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2748/2023
- Вид
- Определение № 2871
- Подписан
- 16.11.2023
- Състав
- Златина Рубиева, Иванка Иванова, Петя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2871 гр. София, 16.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Златина Рубиева
Членове:
Иванка Иванова
Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502748 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл.279 ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от Н. Н. А. срещу определение № 269903 то 01.12.2022 г., постановено по гр. д. № 7479/2019 г. по описа на СГС, І ГО, 10 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че Прокуратурата на РБ участва по делото като страна съгласно ЗОДОВ. Същата не е ангажирала адвокат или юрисконсулт, които да я представляват, поради което в нейна полза не следва да се присъждат разноски за процесуално представителство. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата му за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа страна:
Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение от 09.03.2022 г., постановено по гр. д. № 7479/2019 г. по описа на СГС, І ГО, 10 състав, е отхвърлен предявеният от Н. Н. А. иск срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 ЗОД – за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, уронване на доброто име и чест, причинени от нарушаване на правото му на достъп до правосъдие и на справедлив съдебен процес, поради отказа на РП-Кърджали и РП1 Хасково за образуват досъдебно производство срещу А. С. С.. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 360 лв., представляваща съдебни разноски.
В депозираната въззивна жалба срещу постановеното съдебно решение се съдържа оплакване за неправилно разпределение на отговорността за разноските, тъй като на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното определение е отхвърлена молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските, като неоснователна. Решаващият съд е приел, че не са налице предпоставки за преразглеждане на изводите си относно присъдените разноски.
В постановеното съдебно решение съдът е отчел обстоятелството, че делото се характеризира с висока правна сложност, писмените материали са многобройни и са проведени три открити съдебни заседания. Изисква се добро познаване на правото на ЕС и практиката на СЕС.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Нормата на чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.259, ал.1 ГПК предоставя възможност на съда по искане на страната, направено в срока за обжалване на постановеното решение, да допълни или измени същото в частта за разноските.
В случая искането за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските е своевременно направено от ищеца, в рамките на установения в нормата на чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.259, ал.1 ГПК срок.
Жалбоподателят поддържа, че не следва да се възлага в негова тежест юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответникът не е представляван по делото от адвокат или юрисконсулт.
Въззивинят съд констатира, че писменият отговор на исковата молба е депозиран от ответника чрез юрисконсулт М. С., с приложено към него пълномощно, с което надлежно е учредена представителна власт на същата да осъществява процесуално представителство на ответника. Също така с писмения отговор на исковата молба ответникът своевременно е отправил искане към съда за присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Предвид обстоятелството, че ответникът е защитаван по делото от юрисконсулт и с оглед изхода на спора, същият има право на юрисконсултско възнаграждение. Неговият размер следва да се определи съобразно нормата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП), която регламентира, че за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.
2
В случая решаващият съд е определил максималния размер на юрисконсултското възнаграждение, като в постановеното съдебно решение е изложил съображения относно размера на същото. Тези съображения не са ревизирани с обжалваното определение.
При преценка дължимото на ответника юрисконсултско възнаграждение от значение е обстоятелството, че в предмета на делото е включен иск, който се отличава с фактическа и правна сложност. По делото са ангажирани многобройни доказателства, като са проведени 3 открити съдебни заседания. Тези обстоятелства са отчетени от решаващия съд, който е достигнал до обоснован извод, че в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден в чл.25, ал.1 НЗПП размер от 360 лв. С оглед на това молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските се явява неоснователна.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 316731/23.12.2022 г., депозирана от Н. Н. А., ЕГН **********, срещу определение № 269203 от 01.12.2022 г., постановено по гр. д. № 7479/2019 г. по описа на СГС, І ГО, 10 състав, като неоснователна.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл.248, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3