Определение № 81 от 13.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. Ловеч, 12.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500054 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, чрез пълномощника адв.П. В. срещу разпореждане № 2864 от 20.12.2023 г. по ч.гр.д. № 954/2023 г. на Районен съд – Тетевен, с което е отхвърлено изцяло и прекратено производството по делото по заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р. А. М..

Счита, че атакуваното разпореждане на РС – Тетевен е недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон. Оспорва извода на съда, че длъжникът не е уведомен за цедиране на задължението. Твърди, че до посочения в договора за кредит адрес е изпратено писмо-уведомление на 30.10.2023 г., което се е върнало със статус „сменен адрес“. Позовава се на разпоредбата на чл.13, ал.4 от Договора за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.08.2016 г., съгласно която кредитополучателят е бил длъжен да информира Банката за настъпили промени в предоставения при сключване на договора адрес, като при неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция се счита за редовно връчена в деня на изпращането й. Затова счита, че доколкото уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД представлява изявление от името на кредитора, то същото се счита надлежно 1 съобщено на длъжника, когато е изпратено на посочения в договора адрес.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който отмени обжалваното разпореждане като незаконосъобразно и върне делото на РС – Тетевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 954/2023 год. по описа на РС Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „ЕОС Матрикс” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Р. А. М. за парично вземане в размер на сумата 415.50 лв. – главница, 111.31 лв. договорна лихва от 08.08.2016 г. до 05.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25.00 ДТ.

След извършена проверка и на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, с разпореждане от 2760 от 13.12.2023 г., първоинстанционията съд е оставил без движението заявлението на „ЕОС Матрикс” ЕООД, дал указания в 3дневен срок от получаване на съобщението да уточни получил ли е длъжникът уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД от 30.10.2023 г.и на коя дата, като изрично е предупредил заявителя за последиците от неизпълнението на указанията.

С молба от 15.12.2023 г. жалбоподателят е направил уточнение, че уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД с изх. № 1106/30.10.2023 г. е изпратено на посочения в договора адрес на длъжника, но се е върнало при изпраща на 20.11.2023 г. със статус „сменен адрес“. С молбата е представено уведомлението, както и известие за доставяне на „МиБМ Експрес“ООД.

Тетевенският районен съд е отхвърлил подаденото заявлението, като в мотивите на обжалваното разпореждане е изложил съображения, че от представените по делото доказателства е видно, че длъжникът не е получил уведомлението и отбелязване на факта, че получателят е със сменен адрес, не санира уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД. Позовал се и на т.4г от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК.

2

Настоящият съдебен състав споделя изцяло направения от районния съд правен извод. В действащата редакция на чл. 410, ал.2 от ГПК има препращане относно изискванията, на които следва да отговаря заявлението за издаване на заповед за изпълнение - чл. 127, ал.1 и ал.3 от ГПК и чл. 128, т.

1 и 2 от ГПК. В случая районният съд е констатирал, че подаденото от „ЕОС Матрикс” ЕООД заявление не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК, поради което и на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК е дал изрични указания на заявителя за отстраняване на констатираните нередовности. В постъпилата на 15.12.2023 г. молба последният е посочил, че уведомлението по чл.99 от ЗЗД се е върнало със статус „сменен адрес“, като са представени доказателства в подкрепа на това твърдение.

Във връзка с изложените в частната жалба оплаквания следва да се отбележи, че в случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД .

Условие, за да е противопоставима на длъжника цесията, е да е известен за наличието на всеки кредитор. Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не излага твърдения, че длъжникът да е уведомен за станалата продажба на вземането, а само факта, че уведомлението по чл.99 ЗЗД се е върнало със статус „сменен адрес“. .Утвърдената съдебната практика изрично приема, че когато се касае до частно правоприемство, каквото е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. В този смисъл са и указанията, дадени в т.4г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложените съображения настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че длъжникът не е уведомил Банката за новия си адрес. Касае се до редовност на заявлението относно наличието на твърдения за този факт и е в обхвата на проверката, която заповедният съд следва да извърши в производството по чл. 410 от ГПК.

Достигайки до същия правен извод, Тетевенският районен съд е 3 постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2864 от 20.12.2023 год. по ч.гр.дело № 954/2023 год. по описа на Районен съд - Тетевен.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4