Решение № 53 от 23.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Шекерджиев

Членове:

Деница Вълкова

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Т. Г. К. като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200594 по описа за 2023 година

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Г. Я. И. срещу решение №43 от 22.05.2023 г., постановено по ВНОХД №20232000600013/2023 г. по описа на Апелативен съд- гр. Бургас.

С въззивното решение е изцяло потвърдена присъда №15 от 23.06.2021 г., постановена по НОХД №1007/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с която подсъдимият И. е признат за виновен в това, че на 17.12.2016 г. в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, два пъти прокарал в обръщение подправени парични знацидве неистински банкноти с обозначена номинална стойност 10 лева, като знаел, че са подправени, като на основание чл.244, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 и чл.55, т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца и на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наложеното му със споразумение по НОХД №5050/2015 г. по описа на РС- гр. Царево наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца.

Наложените наказания „лишаване от свобода“ е следвало да бъдат изтърпени при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.

В касационната жалба се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 1

НПК.

Поддържа се, че в хода на производството пред първостепенния съд е допуснато нарушение на чл.247в НПК, както в две от проведените пет съдени заседания подсъдимият не е участвал защото не е бил уведомен. Твърди се, че по този начин са нарушени процесуалните му права, което налага отмяна на постановените до момента съдебни актове и връщане на делото за законосъобразно провеждане на разпоредителното заседание.

Като друго самостоятелно нарушение на процесуални правила се сочи и това, че първостепенният съд и въззивната инстанция неправилно са анализирали доказателствата по делото и незаконосъобразно са ценили показанията на свидетеля Г., дадени на досъдебното производство, а не тези дадени в хода на съдебното следствие. Твърди се, че постановените осъдителни съдебни актове противоречат на разпоредбата на чл.303 НПК защото почиват на предположения.

В допълнението към касационната жалба се поддържа оплакване за това, че неправилно предходните съдебни състави са заменили първични с производни доказателства като са кредитирали разпити на полицейски служители, възпроизвели информация, станала им известна въз основа на използване на специални разузнавателни средства по друго производство. Твърди се, че разпоредбата на чл.244 НПК попада в хипотезата на чл.177, ал.2 НПК и е било възможно, а и наложително събраните по друго производство доказателства да бъдат изискани и бъде преценено дали съдържат информация, относима към субективната страна на деянието.

По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК се твърди, че неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, тъй като очевидно деянието е малозначително. Поддържа се, че инкриминираните две банкноти са били с изключително ниско качество, трудно биха били оприличени на парични знаци и трябва да бъдат преценени като негоден предмет на престъпление.

Независимо, че в касационната жалба не е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК в допълнението към нея са изложени доводи и за него, като се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо защото при определянето му не са изследвани подбудите за извършване на престъплението, това че И. е съдействал за разкриване на обективната истина като е дал правдиви обяснения, както и в хода на производството са установени смекчаващи отговорността обстоятелства- това, че е трудоустроен и има категорично намерение да води законосъобразен живот на свобода.

На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. При условията на алтернативност се моли- ако не бъде уважено това искане въззивното решение да бъде изменено, като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание.

В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че въззивният съд е анализирал правилно доказателствените източници и вярно е преценил, че 2 подсъдимият И. е осъществил състава на престъплението по чл.244, ал.1 НК.

Моли да бъде прието, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като изцяло се солидаризира с приетото от въззивния съд по отношение на твърдяното нарушение, свързано с провеждане на наказателното производство в отсъствие на подсъдимия.

Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Защитникът поддържа касационната си жалба и допълнението към нея Моли подробните му аргументи да бъдат обсъдени и възприети.

Подсъдимият И. поддържа отразеното в касационната жалба.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с изводите на въззивния съд по отношение на оплакванията за това, че е било нарушено правото на защита на подсъдимия, предвид обстоятелството, че разпоредителното заседание е проведено в негово отсъствие.

Правилно съдът е приел, че първостепенния съд двукратно е отлагал производството по делото за това заседание по причини, че не е открил и призовал подсъдимия. Вярно съдът е провел заседанието, след като вече е открил, че И. се намира в чужбина- в Германия и го е уведомил за дата на провеждане на разпоредителното заседание. Няма спор, че той е знаел за това заседание и не е взел участие в него по своя воля, доколкото по делото липсват доказателства той да е бил възпрепятстван да присъства, а и такива не се твърдят. В случая въззивната инстанция вярно е приела, че първостепенния съд е предприел всичко възможно да уведоми подсъдимия за насроченото заседание и го е провел едва след като И. е бил уведомен за него. Правилно съдът е приел, че заседанието е следвало да бъде проведено по реда на чл.269, ал.4, б.“в“ НПК и с провеждането му не е нарушено правото на защита на подсъдимия.

Останалите оплаквания, отразени в касационната жалба, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, са за погрешен доказателствен анализ. Преди да им се отговори следва да се посочи, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствените източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова 3 касационно основание не е предвидено от законодателя.

По оплакванията за допуснати процесуални нарушения при извършване на доказателствения анализ касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че в аналитичната си дейност въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил фактите по делото.

Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилно кредитиране на част от гласните доказателства и конкретно показанията на свидетелите Г., С. и К.. Правилно въззивният съд е преценил, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Г., дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 НПК. Вярно съдът е приел, че те кореспондират изцяло с другите гласни доказателства- показанията не само на свидетелите С. и К., но и тези на свидетелите К. и П..

В хода на производството по несъмнен и категоричен начин е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият И. на два пъти е прокарал в обръщение подправени парични знаци- две банкноти по десет лева като е закупил от различни търговски обекти блистер „Ренитидин“ и кутия цигари „Ротманс“. Тези обстоятелства са били установени от всички доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на производството и не се оспорват от страните в процеса.

В основата на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, е неправилния, според защитата, извод на въззивния съд, че подсъдимият при осъществяване на двете сделки в търговските обекти е знаел, че използва подправени парични знаци. Вярно въззивният съд е приел, че това обстоятелство се установява от показанията на свидетеля Г., дадени на досъдебното производство, който е категоричен, че когато му е дал подправените банкноти И. е знаел, че те са такива. Вярно е, че в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд той е депозирал различни показания, като е твърдял, че подсъдимия не е знаел, че получава подправени банкноти, но правилно съдът е приел, че следва да кредитира показанията му депозирани на досъдебното производство, тъй като те в по- голяма степен кореспондират с другите доказателствени източници. При преценката на показанията на този свидетел съдът обосновано е съобразил и показанията на свидетелите С. и К., които са наблюдавали поведението на подсъдимия и свидетеля и са осъществявали тази дейност във връзка със службата си. Вярно съдът е кредитирал показанията им, че са получили информация от свой колега- свидетеля Ц., че свидетеля Г. се разследва за извършено престъпление, свързано с прокарване в обръщение на подправени парични знаци и именно това е била причината да наблюдават неговото поведение и това на подсъдимия. Не без значение и съдържащата се в показанията на разпитани в хода на производството свидетели информация, че при осъществяване на сходни престъпления свидетелят Г. обичайно е използвал трети лица, за да прокара в обръщение подобни парични знаци.

4

Правилно въззивният съд е приел, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Г., дадени на досъдебното производство защото те логически обясняват срещата на двамата и последващите им действия. Същите не съответстват на версията, дадена в обясненията на И., че срещата им е била случайна, като инцидентно той е поискал и получил банкноти от Г., за да му закупи лекарство и впоследствие да си купи цигари. В тази им част обясненията правилно не са били приети за логични и правдоподобни, още повече след като е установено по несъмнен и категоричен начин, че дадените на подсъдимия купюри са били подправени и е било установено, че свидетелят Г. е имал в себе си укрити други такива банкноти.

Касационната инстанция категорично не може да възприеме оплакването, че показанията на Г., приобщени по реда на чл.281 НПК, са депозирани след упражнен противозаконен натиск от страна на разследващите органи и полицейски служители. Такова оплакване може да бъде обмислено ако показанията са били депозирани единствено пред разследващ орган, но не и когато това е станало по реда на чл.223 НПК и разпита е бил проведен пред съдия от съответния първостепенен съд. В тази хипотеза обективно не е било възможно да бъде оказан процесуален или извънпроцесуален натиск по отношение свидетеля и показанията му следва да бъдат преценени като годно доказателствено средство, събрано по предвидения в НПК процесуален ред.

Съдът не възприе оплакването, че неправилно са ценени показанията на свидетели, които са възприели използвани специални разузнавателни средства, създадени в процеса на развитие на друго наказателно производство и незаконосъобразно са възпроизведени в настоящото. В касационната жалба не са посочени свидетелите, чиито показания са дали основание за това оплакване, но при прегледа на събраните гласни доказателства може да бъде направен извод, че очевидно са визирани разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели Ц., Ж., С. и К.. Вярно е, че в показанията на свидетеля Ж. се съдържа информация, че той в качеството си на полицейски служител е разработвал свидетеля Г. за извършено престъпление, свързано с подправени банкноти и е имал информация за неговата дейност, събрана посредством СРС, но тази информация, съдържаща се в показанията му не е била използвана за установяване на фактите по това производство.