Решение № 10 от 04.03.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. С., 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.П.Р при участието на секретаря Б.Р.Ц като разгледа докладваното от Н.П.Р Административно наказателно дело № 20244150200219 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Жалба против НП № ** от **г. на Началник Отдел „**“ – В.Т, Дирекция „**“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят „** – С.“ ООД гр. С. представлявано от С.Л.С, чрез пълномощника адв. М. Е. от ВТАК обжалва Наказателното постановление № ** от **г. на Началник Отдел „**“ – В.Т, Дирекция „**“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложена на основание чл.

185, ал. 2 от ЗДДС, във връзка чл. 185, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 1 200 лева, за нарушение по чл. 27, ал. 1, т.2 от Наредба ** от **г. на МФ, във вр. с чл.27, ал.2 от Наредба **г. на МФ. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва на първо място, че в постановлението са налице пороци относно задължителните реквизити визирани в основанията предвидени в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, който порок е започнал още с издадения АУАН, в който било видно нарушението на изискванията на чл. 42, ал. 1 , т. 4 и т. 5 от ЗАНН.

Неправилно АНО, както и актосъставителят, бил формирал своите правни изводи, като не е преценил реалната фактическа обстановка и фактите по нея.

Относно нарушенията на административнопроизводствените правила при издаване и връчване на акта за установяване на административно нарушение по чл. 40 и сл. от ЗАНН, се позовава, че с протокол за извършена проверка в обект, на стр. 3, било посочено, че на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) бил поканен управителят на дружеството „** С.“ ООД, да се яви в ТД на НАП В.Т, стая 504, за да му бъде съставен и връчен АУАН, като нито една от цитирането разпоредби не съдържала в себе си текстове относно образуване на административно-наказателно производство. Навежда, че известяването чрез 1 отразяване в протокола на покана за съставяне и връчване на акта било неправилно и процедурата била опорочена. Навежда, че не е установена датата на извършване на нарушението, поради което постановлението не отговаряло на задължителните законови изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и респективно акта не отговарял на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН. Посочва, че никъде в АУАН и в протокола от извършената проверка не била посочена такава дата, а само датата на констатиране на нарушението, което е станало с извършената проверка на ** год. Счита, че отразената дата на извършване на проверка не изпълвала изискването по чл. 42, т. 3 от ЗАНН, тъй като тя установявала само момента, в който е извършена проверка и е констатирано нарушение, но не и кога било извършено самото нарушение.

Непосочването на датата на извършване на нарушението представлявало съществено процесуално нарушение, което нарушавало правота на защита на наказаното лице и възпрепятства да се направи преценка спазени ли са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Съпоставяйки приложимите в случая правни норми посочени в жалбата и установените факти по проверката, следвало да се приеме, че безспорно, при извършената на ** год. в търговския обект - по смисъла на § 1 ,т. 41 от ДР на ЗДДС - „** , находящ се на адрес гр.

С., ул. „АС“ № 25, че предлаганите стоки — **, „джоб“, "**“, „** кг“ и „**“, действително е следвало да бъде регистрирана в данъчната група по чл. 27, ал.

1, т. 2 от Наредба № ** от ** г. на министъра на финансите, т.е. в група Г - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, а не в група Б — за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност, както е посочено в атакувания АУАН.

В този смисъл, не можело да се приеме, че в случая е налице стока или услуга, продажбата на която следва да се обложи с 20% данък върху добавената стойност и съответно, тя да се регистрира в група Б на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба №** от ** год.на министъра на финансите, а се касаело за ресторантьорска услуга по смисъла на чл. 6, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) ** на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива **/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и това е така, тъй като се касаело за доставка/продажба/ на приготвени храни за консумация от човека, които могат да се консумират непосредствено. След като се касаело за ресторантьорска услуга, то съобразно приложимата за случая редакция на нормата на чл. 66, ал. 2, т. 3 (в сила от ** г. до ** г.) от ЗДДС, ставката на данъка върху добавената стойност/ДДС/ за нея е 9 на сто/9%/, от което пък следвало, че същата е следвало да бъде регистрирана в данъчната група по чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба №** от ** год. на министъра на финансите, т.е. в група Г - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, а не в група „Б” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност, както твърдял актосъставителят. Вземайки предвид действащата към процесния период законодателна уредба и най-вече предвид разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, в която законодателят изрично, използвайки думата „включително”, е регламентирал, че ставката от 9 на сто за ДДС се прилага за доставките на приготвена, както в конкретния случай, или неприготвена храна, в това число и такава за вкъщи, то следвало да се приеме, че административно-наказателната отговорност на дружеството е неправилно и незаконосъобразно ангажирана за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2, 2 във вр. с ал. 2 от Наредба №** от ** год., издадено от министъра на финансите, до който правилен и законосъобразен краен извод е следвало да достигне и Началник отдел „**“ - В.Т, в качеството му на административно-наказващ орган. Моли да бъде постановено решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В хода по същество чрез процесуалния представител поддържа изложеното в жалбата.

Установявало се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че още в хода на проверката, която предхождала административно-наказателното производство, били извършени редица пороци, като несъответствие и на постановлението, и на акта със закона, Коментира всяко едно от нарушенията, описано в НП, като счита, че те не кореспондирали с представените по делото писмени доказателства. Цитира решения на ЕС по различни дела в подкрепа на тезата за незаконосъобразност на НП и допуснатите процесуални нарушения. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието, че НП е незаконосъобразно, издадено е въз основа на факти, които били оспорени успешно в хода на делото и било видно, че действително не е извършена цялостна и обстойна проверка, при издаване на НП.Претендира разноски.

Наказващият орган – Началник на Отдел „**“ В.Т в ГД „ФК“, чрез своя представител – юрисконсулт Б., оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна, тъй като по безспорен начин било установено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Излага доводи в посока на обстоятелството че санкционираното дружество не извършвало ресторантьорска услуга в поверения обект, коментира доказателствата и фактите. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна с представените по делото доказателства, становището на жалбоподателя, разпита на актосъставителя и свидетеля, съдът намери за установено следното:

С наказателно постановление № **/** г. на Началника на Отдел „**“ В.Т в ГД „ФК“, издадено въз основа на АУАН № **/ ** г. на дружеството жалбоподател на основание чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, изречение второ, във връзка чл. 185, ал.2, във вр. счл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1200 лева, за това, че на ** г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС - „** , находящ се на адрес гр. С., ул. „АС“ № 25, стопанисван от "** - С." ООД с ЕИК: **, като е установено, че в хода на извършената проверка от фискалното устройство Модел „**" АЗ KL, с per. № на ФУ в НАП **, дата на регистрация в НАП : 27.08.** г., индивидуален № (ИН) на ФУ: ED273609 и индивидуален номер (ИН) на фискалната памет : * * . Изведен е фискален касов бон с №**/**г. за целите на проверката, от който се установява, че предлаганите стоки – **, „джоб“, „**“, „** кг.“ и „**“, се отчитали в данъчна група „Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, вместо данъчна група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък добавена стойност, предвид посочените обстоятелства че в проверявания обект не се извършват ресторантьорски услуги по смисъла на §1, т.61 от ДР на ЗДДС както и разпоредбата на чл. 6, nap. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) **, където е регламентирано, че ресторантьорските услуги и 3 кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по- голяма роля.

Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. Съгласно пар. 2 на същата разпоредба доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на nap.

1. В конкретния случай, проверяващите са установили, че е налице елементарно оборудване, което позволява на ограничен брой клиенти да консумират храната на място.

В обекта стопанисван от „** – С.“ ООД процесът на поръчване бил опростен, липсвало специализирано обслужване от сервитьор. В обекта липсвал гардероб, санитарно помещение, нямало сервитьор, т.е нямало обслужване в същинския смисъл, което да се състои по-конкретно в предаването поръчки кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите. Поради изложеното, наказващия орган е приел, че в конкретния случай е приложима стандартната данъчна ставка в размер 20%, а не намалената ставка 9% ДДС, която е предвидена в пар. 15д, ал.1, т.2 от Преходни и заключителни разпоредби към Закон за данък за добавената стойност, но само при ресторантски и кетъринг услуги, които не се предоставяли от дружеството- жалбоподател. Прието е, че жалбоподателят, в качеството си на лице по чл.3 от № ** от **г., е допуснал нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирал всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. Съгласно чл.27, ал. 1, т.

2 от Наредба №** от **г. на МФ, лицата по чл. 3 с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите – в конкретния случай в група „Б" за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавена стойност, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т.2, във вр. с чл. 27, ал. 2 от Наредба № ** от **г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Прието било, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Описано е, че АУАН е редовно предявен и връчен на управителя на дружеството нарушител, като са постъпили възражения от нарушителя, които с оглед събраните доказателства по преписката са приети за неоснователни.

Наказателното постановление е връчено на ** г., видно от разписката.