Решение № 208 от 28.10.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. гр.Мадан, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100248 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Б. С. Б. против „*********“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласен за нищожен сключения между „********“ ЕООД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ******, р-н *., ж.к. ********, бул. ***** № **, бл. ******, вх. *, ет. *, и Б. С. Б., ЕГН **********, адрес: град Р., ул. „******, бл. **, вх. *, ап. **, Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че на ****** г. ищецът сключил договор за потребителски кредит № ******** с ответното дружество, по силата на който кредиторът „******" ЕООД, му предоставил заем в размер на 2000.00 лева, при следните условия: Сума на кредита: 2000.00 лева; Срок на кредита: 48 месеца; Размер на вноската по кредита: 168.01 лева; ГПР: 157,76%; Годишен лихвен процент: 98,52%; Лихвен процент на ден: 0,27%; Общо задължение по кредита: 8064.48 лева.

Ищецът счита, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. Позовава се на чл. 22 от ЗПК и 1 сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 1 ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сочи, че според чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Счита, че в договора за кредит е посочен ГПР, който не отговаря на прага по чл. 19, ал. 4, тъй като го надвишава над три пъти.

Счита, че било допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди, че с посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който фактически не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Счита, че било допуснато и нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като договорът за потребителски кредит е изготвен на шрифт по - малък от 12. Твърди, че е налице нищожност на клаузата от процесния договор, определяща лихвения процент по договора в размер на 98,52 %, поради противоречието й с добрите нрави. Към момента на сключване на договора на ***** г. основния лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0,00 %, поради което стойността, която е имала законната лихва към момента на сключване на договора е 10,00 %. Предвид срока на сключване на договора от 48 месеца, , съотношението между възнаградителната лихва и законната лихва към датата на сключване на договора, начинът на разпределение на вноските за главница и лихва, размерът на предоставената сума по договора – 2000 лева и размерът на дължимата договорна лихва за срока на договора – 6064.48 лева се установява, че уговорената клауза за договорна лихва е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципите на справедливост и добросъвестност в облигационните отношения и създава условия за неоснователно обогатяване на ответника. Твърди, че отчитайки размера на предоставената по кредита сума, срока за който тя е предоставена и размера на възнаградителната лихва, както и обстоятелството, че потребителят е икономически по – слабия субект, който в случая не е могъл да влияе върху съдържанието на клаузата, следва изводът, че уговорената лихва не съответства на присъщата й функция. Фиксираният ГЛП води до 2 необосновано високо възнаграждение за кредитора и излиза извън предназначението му да служи като възнаграждение за кредитора за ползване на предоставената в заем сума, поради което клаузата от договора, в което е посочен лихвен процент от 98,52 % се явява нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД като накърняваща добрите нрави. Твърди, че нищожността на уговорката относно размера на възнаградителната лихва води до нищожност на договора за кредит в неговата цялост, т. е. липсва основание за заплащане на задължение за всякакъв вид лихва, такси и други възнаграждения. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника ******ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит № ******** от дата ********* г. Сочи, че договорът за револвиращ заем съдържа изрична клауза – б. „Б“, съобразно която неразделна част от същия са общи условия, които са предадени при подписване на ДРЗ и с които ищецът изрично се е запознал преди подписването на договора и е приел и се е задължил да ги спазва.

Допълнително към общите условия препраща и клаузата на т. В от ДРЗ относно правната възможност за изменение на съществените условия по договора. Следват подписите на кредитора, клиента, т. е. общите условия като част от договора са приети от заемополучателя. Следователно договорът за потребителски кредит е придружен от общи условия и съставлява сделка при общи условия, предвидена в разпоредбата на чл. 298 ТЗ, приложима при банкови сделки с оглед чл. 1, ал. 1, т. 7 и чл. 430, ал. 3 от ТЗ. Сочи, че не може да е налице недействителност на договора, поради противоречие с добрите нрави, тъй като добрите нрави при лихвените равнища на небанкова финансово кредитиране не следва да е размерът на законната лихва, двукратния или трикратния размер на същата. Твърди, че към датата сключване на договор за револвиращ заем № 5005846579, неговото съдържание напълно съответства на предвидените в разпоредбата на чл. 7 от ЗПК /отм./ изисквания и липсва нарушение на изискването на чл. 7, т. 7, т. 8, т.

9, т. 10 и т. 12 от ЗПК /отм./ Сочи, че както е посочено в ДРЗ и в общите условия към него, общата сума по кредита зависи от това за каква сума потребителят ще бъде одобрен и кога ще усвои кредита, съответно коя падежна дата си е избрал за погасяване на месечните вноски. Твърди, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че ГПР 3 означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл. 19, параграф Директива 2008/48. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвиден максимален праг на размера на ГПР – пет пъти законната лихва.

Тази разпоредба не установява забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентира задължителни изисквания, на които следва да отговаря формата и съдържанието на договора, които при сключване на процесния договор са спазени. Твърди, че дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по – висок от законово – допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит. Твърди, че ДПК отговаря на специалните изисквания на ЗПК за действителност на договора, като са неоснователни твърденията, че договор за потребителски кредит № ********** бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Безспорно от съдържанието на договора за кредит се установява, че същия е действителен, не противоречи на императивните норми на закона и не съдържа нищожни клаузи. Твърди, че ДПК е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, което се установява по недвусмислен начин от уговорените между страните разпоредби, а именно: посочена е чистата стойност на кредита – 2000.00 лв., срока на погасяване на кредита – 48 месеца, размера на вноската по кредита 168.01 лв., като погасителния план също е предоставен на ищеца към момента на подписване на договора. В чл. 4 и чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от ДПК, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено е посочено какво представлява договорното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент и как е изчислен ГПР, като изрично е посочено, че при изчисляването му са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ЗПК, както и изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК, а именно: ДПК е валиден за срока, за който е сключен и първоначалното изчисление на ГПР се прави като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане срока на договора.

Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния 4 лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не променлив, поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия което е сторено в договора. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че посочения в договора за кредит ГПР не е действително прилагания от кредитора в кредитното отношение и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, с което потребителеят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите по обслужване на заема. Сочи, че параметрите и условията, свързани с допълнителни услуги, са ясно определени в допълнителната преддоговорна информация предоставена на ищеца и същия е бил наясно с параметрите на договора, вкл.с разходите които ще има във връзка с тях, в случай че поиска такива, още преди подписване на договора за потребителски кредит. Твърди, че освен това преценката на възможността за въвеждане в заблуждение, законодателят изисква да се направи спрямо средния потребител /чл.68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП/, който е сравнително добре информиран /какъвто ищецът очевидно е, с оглед кредитната история на същия/ и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз, като цитира практика на съда и ВАС.

В обобщение твърди, че от изложеното по – горе безспорно се доказва, че всички клаузи по договора за кредит са индивидуално уговорени между страните. На ищецът от страна на кредитора е била предоставена цялата преддоговорна информация, с която същия е имал възможност да се запознае и разбере параметрите и условията на кредита още преди да бъде постигнато съгласие от двете страни за сключване на договор за кредит, като е очевидно и че всички клаузи от договора и общите условия към него са формулирани по ясен и недвусмислен начин. Отделно от това съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЗП преценяването на неравноправната клауза в договора не включва съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, какъвто е и настоящия случай. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени 5 поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представеното заверено копие от договор за потребителски кредит № ********и приложенията към него се установява, че на ********* г. между ******** ЕООД, в качеството на кредитор и Б. С. Б. - клиент е бил сключен посоченият договор за потребителски кредит, по силата на който на ищеца е била предоставена сумата от 2000 лева, при срок на кредита: 48 месеца, с размер на вноската по кредита: 168,01 лева, ГПР 157,76 % лева, ГЛП 98,52 %, лихвен процент на ден 0,27%, обща дължима сума по кредита 8064,48 лева.