Определение № 266 от 18.05.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. Варна, 18.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно търговско дело № 20263001000203 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„АПМ Варна“ ООД, ответник в производството по т.д. № 240/2025 г. по описа на ОС Варна, сезира Апелативен съд с жалба против Определение № 342/27.02.2026 г., постановено по цитираното първоинстационно дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение № 18/13.01.2026 г., в частта за разноските.

Дружеството настоява, че обжалваното определение следва да бъде отменено, защото като ищец по насрещен иск, предявен в условията на евентуалност и предвид изхода от спора, воден срещу него от А. Н. И. и Ю. Б.

И., разноски му се следват, независимо, че не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане на насрещния иск, с което са заличени с обратна сила последиците от предявяването му. Като се позовава на практика на ВКС счита, че в тази хипотеза следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК. Според ЮЛ, правото на разноски за ответника по цитираната разпоредба не е обвързано с наличието на конкретно основание, послужило за прекратяване на производството по иска, а единствено с действителното заплащане на такси и възнаграждения от страната по делото. На тези и други основания моли въззивният съд, след отмяна на атакуваното определение да осъди ищците да му заплатят разноските по насрещния иск за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Насрещната по частната жалба страна е процесуално пасивна.

Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВОС, по същество намира същата неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл. 31 от ЗЗД, предявен от А. Н. И. и Ю. Б. И., срещу „АПМ Варна“ ООД, за обявяване за недействителен договор за покупко-продажба, сключен по нотариален акт № 85, том I, peг. № 422, дело № 73/2018г. по описа на нотариус С. Ч., рег. № 619 в НК, с който ищците са прехвърлили на ответника правото на собственост върху 1/3 ид.части от собствения си недвижим имот с 1 идентификатор ***, целия с площ от 360 кв.м. по документ за собственост, а по скица 364 кв.м., ведно с 1/3 идеални части от изградените в него сгради, поради липса на действителна воля от страна на продавача Ю. Б.

И.. С решението съдът е отхвърлил претенцията.

Поради този изход от спора, не е разгледан, предявен от „АПМ ВАРНА“ ООД, в срока за отговор, в условията на евентуалност, насрещен иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД, срещу А. Н. И., и Ю. Б. И. за връщане на сумата 205 000 (двеста и пет хиляди) евро, представляваща получената продажна цена по обявения за недействителен договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 85/04.12.2018г., том I, peг. № 422, нотариално дело №73 от 2018г. по описа на нотариус С. Ч., рег. №619 в НК.

В срок до приключване на съдебното дирене, ответната страна е представила списък по чл. 80 от ГПК, обективиращ искане за присъждане на разноски както по предявения срещу нея иск, така и по предявения по нейн почин, насрещен иск. Съдът е присъдил с решението направените разноски за защита по неоснователно водения главен иск, и дължимостта на същите не е предмет на настоящото производство.

Спорът се свежда до правото на ответника да му бъдат присъдени направените разноски по предявения от него насрещен иск, чийто размер, съобразно представените доказателства за извършени разходи, се формира от сумата 8200 евро за държавна такса и 12 086.94 евро за адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе, настоящият състав на съда отбелязва, че изцяло споделя непротиворечивата съдебна практика на касационната инстанция, цитирана в частната жалба, според която оставянето без разглеждане на евентуалния иск /поради уважаването на главния/, дори и тогава, когато съдът изобщо не се е произнесъл с диспозитив по него, подобно на прекратяването на исковото производство, има действие по заличаване с обратна сила на последиците от предявяването му. Поради това, приложение в тази хипотеза следва да намери нормата на чл. 78, ал.4 ГПК без значение от основанието, послужило за прекратяване на производството. Преследваната от законодателя цел е страната да бъде възмездена за разноските по извършените от нея процесуални действия в защита по иницииран срещу нея съдебен процес и в случай, когато тя е била обвързана от правните последици от предявяването на иска в течение на производството по делото, но същите са отпаднали с обратна сила.

Тази практика обаче не е приложима към настоящия спор, защото не се касае за предприето от ищците по главния иск евентуално субективно съединяване на искове срещу ответника, а за постигнато такова, като последица от предявения от насрещната страна иск. Преценката на страната да сезира съда с реституционна претенция за връщане на заплатените от нея суми по покупко-продажбата на недвижимия имот, чиято недействителност е предмет на главния иск, не може да бъде оправдана с процесуална икономия, защото е обусловена не само от уважаването на иска с правно основание чл.

31, ал.1 от ЗЗД, но и от последващо бездействие на ищците за връщане на полученото по недействителния договор. По предявения насрещен иск, „АПМ Варна“ ООД не е в позицията на ответник, който следва да бъде възмезден за разноски, в защита по неоснователно иницииран срещу него съдебен процес, поради което, сторените от тази страна разходи за съдопроизводство за защита на въведеното от нея в процеса субективно материално право, са на нейн риск 2 и за нейна сметка.

Предвид изложеното и поради съвпадение в изводите на настоящата инстанция с тези на ВОС, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 342/27.02.2026 г., по т.д. № 20253100900240 по описа на ОС Варна.

Определението може да се обжалва пред ВКС на Р България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3