Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4657 от 28.10.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18475/2022
Вид
Решение № 4657
Подписан
28.10.2025
В сила
23.12.2025
Състав
Катя Рудева Боева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4657 гр. Пловдив, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330118475 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищците В. В. Л., Е. Х. Л. и В. Х. Л. – Т. са предявили срещу В. В. В., А.

Г. С. и Б. Г. А. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. **, район **, ул. ** № **, вх. **, ет. **.

В исковата молба се излагат съображения, че ищците се явяват наследници по право на заместване на своя дядо – Х. П.. Последният придобил собствеността върху празно дворно място в гр. **, разположено на ъгъла на ул. ** и ** /сега ул. **/, с договор за покупко-продажба от ** г., обективиран в нотариален акт № ** на нотариус при **. Посочва се, че на същия бил издаден позволителен билет /строително разрешение/ от ** г., въз основа на което построил триетажна жилищна сграда с таван и три броя дюкянски помещения /магазини/, разположени на първия и партерния етаж на сградата. Навеждат се доводи, че през ** г. по силата на ЗОЕГПНС ъгловият магазин, находящ се на ул. ** /сега ул. **/, с площ от ** кв.м. бил отчужден и станал държавна собственост. Посочва се, че на ** г., Х. П. починал, като оставил за свои наследници: ** си, и трите си ** – М. Х. П. /починала на ** г., 1 неомъжена, без **/, Е. Х. Л., и А. Х. А. Наследници на Е. Л. се явявали ищците, а на А. А.– ответниците. Навеждат се съображения, че с Протокол за извършена съдебна делба от ** г. по гр. д. № **/** г. на Народен съд Пловдив, наследниците на Х. П., извършили делба на останалите два магазина, които не били отчуждени. По силата на последния, в дял на А. А.бил поставен магазин с площ от около 16,6 кв.м., с вход от към ул. ** /сега ул. **/. През ** г. същият бил отчужден с прието към този момент Постановление на Министерски съвет, поради което станал държавна собственост. През същата година ТПК ** извършила строителна реконструкция, като била премахната вътрешната разделителна стена и същите били обединени като един самостоятелен обект, който съществувал и до ден днешен. Този имот съставлявал процесният самостоятелен обект в сграда с идентификатор **. Навеждат се доводи, че през 1992 г. възстановили правото си на собственост върху описаните два обекта, които към настоящия момент съставлявали един. С оглед изложеното се посочва, че правата на страните се формират на база правата им на наследяване. Ответниците се явявали наследници на съпруга на А. П., който бил „**“ по смисъла на чл. 9а от ЗН, поради изложеното същите не наследявали дядото на ищците – Х. П.. Ответниците обаче притежавали квота в собствеността на магазина, който бил индивидуална собственост на А. П., доколкото същият бил отчужден след сключване на брака с нейния ** – В. А., чиито наследници били същите. Досежно квотите в съсобствеността се посочва, че след смъртта на Х. П., единствен негов наследник се явява ** на ищците – Е. Л., а след нейната смърт през ** г., собствеността върху притежавания от наследодателя магазин е преминала върху нейните ** – Г. Л. и Х. Л.. С договор за замяна на недвижими имоти от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписанията гр. **, Г.

Л. прехвърлил на бащата на ищците - Х. Л., притежаваните от него идеални части от магазина. По отношение на другия обект на правото на собственост, се посочва, че предвид обстоятелството, че бракът на А. А.и В. А. е продължил повече от 10 години, то същият е наследил 2/3 ид. част от него, а нейната ** – Е. Л., е наследила 1/3 ид. част от собствеността. След смъртта на последната ищците придобили притежаваната от нея идеална част от собствеността, а ответниците – притежаваната от техния баща В. А.. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, се претендира процесният недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от В. В., с който се излагат съображения за основателност на предявения иск за делба.

В указания срок е постъпил отговор на искова молба и от ответника А.

С., с който се посочва, че в исковата молба се излагат твърдения за притежавания нa собственост от Г. Л. на ½ ид. част от имота, който е бил собственост на Х. П., но същият е прехвърлил на своя брат и праводател на ищците – 7/18 ид. част. Възразява се, че липсват доказателства досежно останалите квоти в собствеността.

От страна на ответника Б. Г. А. не е постъпил отговор на искова молба.

С протоколно определение от ** г., постановено по делото, като ответник е конституиран Г. Б. Л.. От същия е постъпил отговор на искова молба, в който се изразява становище, че не следва да участва в производството по съдебна делба, доколкото не притежава квота в съсобствеността. Признава се, че процесният недвижим имот е формиран на база обединени два магазина – по-голям, собственост на Х. П., и по-малък, собственост на А. А. Ответникът посочва, че той и неговият брат – Х. Л., са единствени наследници на Е. Л., като след нейната смърт двамата имали договорка за ликвидиране на съсобствеността, поради което и същият прехвърлил на своя брат всички притежавани идеални части от магазина.

Посочва се, че ответникът не е имал претенции към магазина от ** г. насам. С оглед изложеното същият моли да бъде изключен от съдебната делба.

С Определение № **/** г., постановено по делото, на основание чл. 227 ГПК на мястото на В. В. В., починала в хода на производството – на ** г., са конституирани нейните наследници - П. Ж. В. и Р. Ж. В..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото е представен договор за покупко – продажба на недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт /л. **/, от който се установява, че Х. П. е придобил празно място от 205,05 кв.м. в гр. **, кв. ** на ъгъла на ул. ** и ул. **. На база на позволителен билет № **/** г. /л. **/ в полза на Х. П. е 3 разрешено построяването на една едноетажна доходна постройка с бетонов покрив от 55 кв.м.

От представения по делото контролен лист по преписка № **/** г. /л.

**/, се изяснява, че по реда на ЗОЕГПНС е отчужден от Х. П. ъгловия магазин от сградата, находящ се в гр. **, ул. ** № **. Същият е възстановен на неговите наследници по реда на ЗВСОНИ, видно от Удостоверение **/** г. на Община ** /л. **/.

От Решение № **/** г. на Районен народен съвет гр. ** /л. **/, се изяснява, че е определен като втори имот, който да се обяви за продажба чрез общински народен съвет: магазин на ул. ** № ** в гр. **, собственост на А. Х.

А. Същият е възстановен на нейните наследници, видно от квитанция № **/** г. /л. **/, за което и няма спор между страните.

По делото е представен Договор за замяна на недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № **/** г. на Служба по вписванията гр. ** /л. **/, от който е видно, че Х. Л. е прехвърлил на Г. Л. собствеността върху първи етаж, представляващ апартамент в жилищна сграда, находяща се в гр. **, ул. ** № **, а в замяна същият е прехвърлил 7/18 ид. части от магазин, находящ се в жилищна сграда, разположена в дворно място с адрес гр. **, ул. ** № **.

От Удостоверение за наследници на Х. Х. П. изх. № **/** г. на Община ** /л. **/, се изяснява, че същият е починал на ** г., като е оставил за наследници: ** си – З. Н. П. /починала на ** г./, и трите си ** – М. Х. П., Е. Х.

Л. и А. Х. А. М. Х. П. е починала на ** г., неомъжена, без **, с оглед на което се наследява от нейните **, респ. техните низходящи по право на заместване.

От приложеното удостоверение за наследници, се изяснява, че към датата на нейната смърт ** ** – А. А. е починала – на ** г. Същата не е оставила низходящи, а единствено съпруг, като по арг. на чл. 10, ал.2 ЗН липсват лица, които да наследят нейната ** – М. П.. Поради изложеното и настоящият съдебен състав намира, че всички права, които последната е наследила, преминават към нейната ** – Е. Л..

Основният спорен въпрос в производството касае квотата в собствеността, притежавана от А. А.от отчуждения от Х. П. магазин. В тази насока следва да се посочи, че същата е починала преди възстановяване на собствеността. Тя се наследява единствено от нейния ** – В. А. /починал на ** 4 г./, като двамата нямат **. Същите са сключили граждански брак на ** г., видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № **/** г. на Община ** /л. **/. С оглед преценката налице ли са предпоставките за изключване на В. А., респ. на неговите наследници от притежаваната от наследодателя Х. П. собственост следва да се прецени дали същият има качеството на ** по чл. 9а ЗН. В тази насока следва да се имат предвид, разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по тълк. д. № 1/1998 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, а именно, че употребеното в чл.9а ЗН понятие „**“ не е легално определено и в закона не се сочи юридическият факт, по отношение на който съпругът се явява последващ. Затова логиката налага тълкуване на разпоредбата в смисъл последващият съпруг да се свърже с момента на одържавяването на имотите. Обяснението за това решение е, че когато бракът е сключен преди одържавяването, макар да е съществувал режим на разделност на имуществата на съпрузите до приемането на СК от 1968 г.

(отм.), се предполага, че съпругът, който е бил в брак с наследодателя – собственик, в определена степен е могъл да има принос в придобИ.нето им.

Затова е справедливо неговите наследници да наследят. Ако бракът е сключен след одържавяването и съпрузите са починали преди възстановяването, всякакъв принос на съпруга - наследник е изключен. В този случай е оправдано от морална гледна точка да се отрече правото на наследяване на наследниците на последващия съпруг, когато от брака няма **. Така при възстановяването собствеността се запазва за лица, с които наследодателят е имал родствена връзка. При свързването на понятието „**“ с момента на одържавяването се стига до извода, че разпоредбата на чл. 9а ЗН има действие само за имоти, индивидуалната собственост на наследодателя и не се прилага, когато се открИ. наследство на наследник на съпругасобственик. Затова чл.9а ЗН ще намери приложение при следните кумулативни предпоставки: 1. Гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации. 2. Съпругът да е преживял съпругасобственик. 3. От брака да няма родени или осиновени деца. 4. Последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността.

В настоящия случай не е отчужден имот на съпруга собственик – А. А. а на нейният праводател – Х. П.. С оглед изложеното не намира приложение 5 нормата на чл.9а ЗН, а наследяването се извършва по общите правила съобразно чл. 9 ЗН. Наследствените правоотношения, които възникват в резултат на възстановяването по силата на реституцията, не се различават от общите правила за наследяване /така Решение № 187 от 21.04.2004 г. по гр. д.

№ 829/2003 г., I г. о. на ВКС. Определение № 262 от 17.06.2016 г. по гр. д. № 1317 / 2016 г. на ВКС, Определение № 224 от 08.04.2016 г. по гр. д. № 5755 / 2015 г. на ВКС и мн. други/.

С оглед изложените по-горе фактически и правни съображения, настоящият съдебен състав намира, че наследството, останало от Х. П. е разпределено между неговите три дъщери – Е. Л., М. П. и А. А. като на основание чл. 5, ал.1 ЗН всяка от тях е придобила собствеността върху 1/3 ид. част от него.

След смъртта на А. А.на ** г., същата се наследява от нейният ** – В.

А., и двете й ** - Е. Л. и М. П., като на основание чл. 9, ал.2 ЗН и с оглед обстоятелството, че бракът между двамата е продължил повече от 10 години, В. А. придобИ. 2/3 ид. части от нейното наследство, а Е. Л. и М. П. – 1/3 ид. част. Със смъртта на последната и преминаването на нейното наследство изцяло върху Е. Л., последната придобИ. цялата 1/3 ид. част от наследството на А. А.