Решение № 316 от 13.10.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Костинброд, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20261850100263 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца – Н. С. И., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. К., чрез упълномощен представител – адвокат М. А. К., срещу „С. Г.

ГРУП“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище в гр. С., с която иска да бъде признато за установено, че ищеца не дължи на ответника следните суми: 158,96 лева - главница по договор за мобилни услуги; 77 лева - мораторна лихва за периода от 05.03.2007 г. до 04.11.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 08.11.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 145 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от дата 01.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1047/2010 г. по опис на РС - гр. Костинброд и за чието събиране е образувано ИД № 509/2011 г. по опис на ЧСИ, рег. С.Б., район на действие ОС П..

Твърди се в ИМ, че по издадения ИЛ са извършени действия през 2011 г. – връчване на покана по реда на чл. 47 от ГПК, налагане запор над трудово възнаграждение, уведомление до НАП, издадено удостоверение от НАП.

Твърди, че през 2013 г. е изготвено уведомление за открита банкова сметка . Твърди, че през 2014 г. е наложен запор над банкова сметка, като последното действие е молба от взискателя от 2016 г. за насрочване на опис на движимо и недвижимо имущество на длъжника.

Твърди, че от 2016 г. тече давността за погасяване на вземанията предвид ТР № 3/2011 г. на ВКС, като твърди настъпване на тези факти след издаване на ИЛ. Твърди, че давността не е прекъсвана и е настъпила през 2019 г.

1

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения представител, който поддържа иска. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор ответника не представя такъв. Съобщението по чл. 131 от ГПК е връчено на 15.06.2026 г., докато становище от упълномощен представител на ответника е постъпило на 17.07.2022г., като е подадено чрез ЕПЕП на 16.07.2026 г. /и трите дати са работни дни/. Със становището се заявява признание на иска, като се иска възлагане на разноските в тежест на ищеца.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК, поради което приключено съдебното дирене и е постановено, че съдът ще се произнесе по реда на посочената разпоредба на закона. Основанията за това са описани в мотивите за постановеното протоколно определение, както следва: на ответника е редовно връчен препис от ИМ, предоставена му е възможност за отговор и същият в 1-месечен срок не е представил такъв, ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се явява, без да сочи уважителни причини за това, както и по делото не е направено от негова страна искане за разглеждане на делото в отсъствието му, а така също са му е разяснена възможността за постановяване на неприсъствено решение, както и последиците от неподаване на отговор, неявяване в съдебно заседание и неотправяне на искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Посочените последици са му разяснени с разпореждане по чл. 131 от ГПК от 22.02.2026 г., което е връчено с обратна разписка, по какъвто начин ответника е призован редовно за с.з.

След преценка на представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че следва да уважи предявените претенции, като не бъдат излагани подробни мотиви за това на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК. Следва да се отбележи, че са налице писмени доказателства, които дават основание за преценка, че претенцията е основателна. Съдът, като разгледа събраните по делото писмени доказателства, преценени, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид това следва да бъде уважен иска и бъде признато, че ищеца не дължи на ответника сумите по издаден изпълнителен лист от 01.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1047/2010 г. по опис на РС - гр. Костинброд и за чието събиране е образувано ИД № 509/2011 г. по опис на ЧСИ, рег. С.Б., район на действие ОС П..

Предвид изхода от делото е основателно искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, които са в размер на сумата от 25.56 евро за заплатената ДТ и сумата от 250 евро за адвокатско възнаграждение. Неоснователни са твърденията, че ответника не е дал повод за делото. Дългът фигурира като такъв, не е заличен от регистрите и не е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство, поради което съдът намира, че намя основание разноските да останат за сметка на ищеца.

2

Воден от горното, съдът

РЕШИ: за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца – Н. С. И., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. К., чрез упълномощен представител – адвокат М. А. К., срещу „С. Г.

ГРУП“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище в гр. С., с която иска да бъде признато за установено, че ищеца не дължи на ответника следните суми: 158,96 лева - главница по договор за мобилни услуги; 77 лева - мораторна лихва за периода от 05.03.2007 г. до 04.11.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 08.11.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 145 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от дата 01.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1047/2010 г. по опис на РС - гр. Костинброд и за чието събиране е образувано ИД № 509/2011 г. по опис на ЧСИ, рег. С.Б., район на действие ОС П..

Твърди се в ИМ, че по издадения ИЛ са извършени действия през 2011 г. – връчване на покана по реда на чл. 47 от ГПК, налагане запор над трудово възнаграждение, уведомление до НАП, издадено удостоверение от НАП.

Твърди, че през 2013 г. е изготвено уведомление за открита банкова сметка . Твърди, че през 2014 г. е наложен запор над банкова сметка, като последното действие е молба от взискателя от 2016 г. за насрочване на опис на движимо и недвижимо имущество на длъжника.

Твърди, че от 2016 г. тече давността за погасяване на вземанията предвид ТР № 3/2011 г. на ВКС, като твърди настъпване на тези факти след издаване на ИЛ. Твърди, че давността не е прекъсвана и е настъпила през 2019 г.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения представител, който поддържа иска. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор ответника не представя такъв. Съобщението по чл. 131 от ГПК е връчено на 15.06.2026 г., докато становище от упълномощен представител на ответника е постъпило на 17.07.2022г., като е подадено чрез ЕПЕП на 16.07.2026 г. /и трите дати са работни дни/. Със становището се заявява признание на иска, като се иска възлагане на разноските в тежест на ищеца.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК, поради което приключено съдебното дирене и е постановено, че съдът ще се произнесе по реда на посочената разпоредба на закона. Основанията за това са описани в мотивите за постановеното протоколно определение, както следва: на ответника е редовно връчен 3 препис от ИМ, предоставена му е възможност за отговор и същият в 1-месечен срок не е представил такъв, ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се явява, без да сочи уважителни причини за това, както и по делото не е направено от негова страна искане за разглеждане на делото в отсъствието му, а така също са му е разяснена възможността за постановяване на неприсъствено решение, както и последиците от неподаване на отговор, неявяване в съдебно заседание и неотправяне на искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Посочените последици са му разяснени с разпореждане по чл. 131 от ГПК от 22.02.2026 г., което е връчено с обратна разписка, по какъвто начин ответника е призован редовно за с.з.

След преценка на представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че следва да уважи предявените претенции, като не бъдат излагани подробни мотиви за това на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК. Следва да се отбележи, че са налице писмени доказателства, които дават основание за преценка, че претенцията е основателна. Съдът, като разгледа събраните по делото писмени доказателства, преценени, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид това следва да бъде уважен иска и бъде признато, че ищеца не дължи на ответника сумите по издаден изпълнителен лист от 01.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1047/2010 г. по опис на РС - гр. Костинброд и за чието събиране е образувано ИД № 509/2011 г. по опис на ЧСИ, рег. С.Б., район на действие ОС П..

Предвид изхода от делото е основателно искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, които са в размер на сумата от 25.56 евро за заплатената ДТ и сумата от 250 евро за адвокатско възнаграждение. Неоснователни са твърденията, че ответника не е дал повод за делото. Дългът фигурира като такъв, не е заличен от регистрите и не е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство, поради което съдът намира, че намя основание разноските да останат за сметка на ищеца.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Н. С. И., ЕГН **********, не дължи на „С. Г.

ГРУП“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми: 158,96 лева - главница по договор за мобилни услуги; 77 лева - мораторна лихва за периода от 05.03.2007 г. до 04.11.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 08.11.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 145 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от дата 01.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1047/2010 г. по опис на РС - гр. Костинброд и за чието събиране е образувано ИД № 509/2011 г. по опис на ЧСИ, рег. С.Б., район на действие ОС П..

ОСЪЖДА С. Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА Н. С. И., ЕГН

**********, сумата от 275.56 евро за направени разноски по делото.

4

Решението е постановено по реда на чл. 238 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

5