Определение № 244 от 16.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. Варна, 16.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500002 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на К. А. К. с ЕГН ********** от община Белослав, с. Е., против Разпореждане № 42023/11.10.2024 г. на РС - Варна по ч.гр.д. № 11853/2024 г. по описа на същия съд, с което е върнато подаденото от жалбоподателя възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 263395/17.09.2024 г. срещу Заповед № 221 от 29.04.2008 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадената по ч.гр.д. № 2980/2008 г. по описа на Районен съд – Варна.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно с твърдения, че заповедният съд неправилно е изискал от ЧСИ писмени доказателства относно датата на връчване на ПДИ. Оспорва удостовереното в представената от ЧСИ обратна разписка обстоятелство, че ПДИ е получена от неговата баба, с твърдения, че не са посочени имена на получател и не е ясно съдържанието на пратката. Поддържа, че не е получавал ПДИ нито лично, нито чрез свой родственик. Твърди, че е бил лишен от възможността да оспори вземането поради невъзможност да разбере своевременно за връчването. Твърди, че неговите възходящи от втора степен са регистрирани на различни адреси от този за доставка, на който е получена пратката. Излага, че заповедта за изпълнение е връчена на трето непознато за него лице и по този начин му е отнета субективната възможност да възрази и участва в производството. Прави искане за допускане на съдебно-почеркова експертиза относно автентичността на положения подпис. Моли за отмяна на разпореждането и постановяване на друго, с което бъдат дадени указания по чл.415 от ГПК.

В представения срок липсва постъпил отговор от кредитора „Райвъл (ЕУ)“ЕАД, с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ЕАД.

За да се произнесе по същество на жалбата, съдът констатира следното:

1

Производството по ч.гр.д. № 11853/2024 г. на Районен съд Варна, е образувано на основание чл. 80, ал. 5 ПАС, по постъпило възражение по чл.

414 ГПК с вх. № 263395/17.09.2024 г. от длъжника К. А. К. срещу Заповед № 221 от 29.04.2008 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадената по ч.гр.д. № 2980/2008 г. по описа на Районен съд – Варна в полза на заявителя „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД срещу длъжника.

В изпълнение на Разпореждане №39238/24.09.2024г. е постъпил отговор от ЧСИ С. К.-Д., според който поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника К. А. К. на 11.01.2010 г. в хода на производството по изп.д.

№20097140400605 по описа на ЧСИ Любомир Мавров, което впоследствие е образувано под номер №20127180402406, по описа на ЧСИ С. Д.. След прекратяване на изпълнението по изп.д. №20127180402406, взискателят е образувал въз основа на изпълнителния лист производството по изп.д.

№20237180401126, по което нов срок за доброволно изпълнение не е даван.

Приложено е копие от ПДИ с изх. №044/06.01.2010г., адресирана до К. А. К., както и обратна разписка, в която е посочено, че пратката е получена на 11.01.2010г. от „баба му“, без посочени имена на лицето, получило пратката.

С обжалваното разпореждане възражението е върнато като просрочено, като е прието, че срокът за възражение по чл.414 от ГПК е изтекъл на 25.01.2010г.

Разпореждането е неправилно, поради дадената от съда погрешна правна квалификация на депозираното възражение.

Въпреки използвания формуляр по чл.414 от ГПК, подаденото от длъжника възражение следва да бъде квалифицирано по чл.423 от ГПК, предвид наведените твърдения за ненадлежност на извършеното връчване на заповедта за изпълнение. Възражение по чл.414 от ГПК е налице когато длъжникът не оспорва редовността на връчването. При оспорване редовността на връчването е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т. 1 от ГПК. В случая в първата инстанция длъжникът е бил лишен от възможността да оспори редовността на връчването, тъй като след получаване на изисканите сведения от ЧСИ, съдът не му е дал указания да обоснове спазването на срока по чл.414 от ГПК, да изрази становище по служебно събраните доказателства и да уточни вида на търсената защита.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от етапа уточняване вида на търсената защита и администриране на възражението по чл.423 от ГПК.

Разноски не следва да се присъждат на жалбоподателя, тъй като с настоящото определение не се приключва разглеждането на делото.

Отговорността за направените в производството разноски следва да се разпредели с акта по съществото на спора в зависимост от изхода на делото.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 42023/11.10.2024 г. на РС - Варна по ч.гр.д.

№ 11853/2024 г. по описа на същия съд.

2

ВРЪЩА делото на РС - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените в мотивите указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3