Определение № 227 от 20.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 227 гр. Ловеч, 20.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА А.А

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А.А Въззивно частно гражданско дело № 20264300500030 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274,ал.1,вр.с чл.248 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Профи Кредит“ЕООД с ЕИК **********,със седалище и адрес на управление в ****, срещу

Определение №1204/18.12.2025г.,пост.по ч.гр.д.№290/2025г. на РС-Ловеч,в частта,с която не е уважено искането за присъждане в полза на заявителя на разноски. Излага,че ищецът има право на присъждане на разноски с оглед изхода на спора,в който частично са уважени неговите претенции.Твърди,че с поведението си ответникът е станал повод за подаване на исковата молба.

Позовава се и на разпоредбата на чл.78,ал.8 от ГПК,предвиждаща присъждане на юрисконсултско възнаграждение на юридическите лица,представлявани от юрисконсулт. Такова искане е направено както в заповедното,така и в исковото производства и следва да се уважи.

Моли да се уважи частната жалба и му се присъдят направените в производствата разноски.

Не е постъпил отговор от отв.Г. Д. И..

По допустимостта.

Обжалващият е уведомен за атакуваното определение на 22.12.2025г., а частната жалба е подадена на 23.12.2025г.-т.е.при спазване на указания в обжалваното определение срок.Подадена е от страна с правен интерес и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.При тези констатации съдът приема,че частната жалба е допустима.

По основателността.

С Решение № 517/07.11.2025г.,пост.по гр.д.№290/2025г. РС-Ловеч осъдил Г. Д. И. с ЕГН ********** от ****, на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл.9 от ЗПК, да заплати на „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ****, сумата от 896.12лв. (осемстотин деветдесет и шест лева и дванадесет стотинки), представляваща останалата част от предсрочно изискуемата главница в размер на 1628.88 лева по Договор за потребителски кредит с „Профи Кредит Стандарт“ с № 400077*****/31.01.2022г. (разликата от 732.76 лева е 1 присъдена по ч.гр.д.№912/2024г. на РС-Ловеч), ведно със законната лихва върху сумата 896.12 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (14.02.2025г.) до изплащане на вземането, като е отхвърлил исковете в частта за следните суми, претендирани по същия договор за кредит, а именно: 567.77 лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.12.2022 г. до 05.12.2023 г., 517.54 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 900.00 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 400.48 лева – лихва за забава от 02.07.2022 г. до 05.12.2023 г. и 405.07 лева – законна лихва, дължима от 05.12.2023г. до 26.09.2024г., като неоснователни и недоказани.Отхвърлено е и искането на „Профи Кредит България“ЕООД за присъждане на направените разноски по исково и по заповедното производство, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното Определение №1204/18.12.2025г.,пост.по реда на чл.248 от ГПК, РСЛовеч е отхвърлил искането на ищеца за изменение на решението в частта на разноските, с аргумент от т.5 от Реш.№с-714/22 на СЕС,съобразявайки,че ответникът е от категорията на „потребител“,в която хипотеза е прието,че не следва да му се възлагат в тежест разноските при установена нищожност на договора за кредит.

При съобразяване на представените по делото доказателства,въззивният състав напълно споделя аргументите на РС-Ловеч за отхвърляне на искането на ищеца за присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.

Съставът намира,че изцяло е приложимо приетото в Решение №С-714/2022г.на СЕС.

Макар в цитираното решение да се касае за тясната хипотеза на предявен от потребител иск за установяване недействителност на договорна клауза и претенция по чл.55 от ЗЗД,за чието частично отхвърляне е прието,че не следва да му се възлагат в тежест разноски по съразмерност с отхвърлената част, приетото в т.5 е израз на трайно установения принцип за защита на потребителя в случаите,когато е засегнат от неравноправни клаузи на сключен от него договор. Същата е израз на принципа за ефективност на съдебния контрол, регламентиран с в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,така и в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити,съотв.в цитираните и единно прилагащи го Решения С224/19 и съединеното С-259/19 на СЕС, С-714/22 на СЕС,съотв.С-714/2022 на СЕС.

Защитата е предвидена и се дължи винаги,когато правата на потребителя са нарушени от неравноправни клаузи, които са му били наложени да приеме. Наличието на неравноправни клаузи-без значение как са установени-дали по инициатива на потребителя в исково производство или по инициатива на съда-в заповедно производство, изисква да се създаде гаранция за потребителя да може да упражни правото си на защита от такива договорености,без да има опасност да бъде натоварен с разноски. В този смисъл е и утвърдената съдебна практикаОпределение №129/30.07.2024г.,пост.по гр.д. №630/2023г. на І ТО на ВКС.

Не може да се приеме обвинението,че по този начин се легитимира неизпълнението на договорните задължения и злоупотреба с права от страна на потребителя. С възприемането на това разрешение реално и на практика се осъществява принципа за защита на „икономически по-слабата страна“, каквато е потребителят,засегнат от неравноправни клаузи. Липсата на такива в договорното отношение,предмет на производството, на общо основание обосновава приложение на общия ред за присъждане на разноски по чл.78 от ГПК-съразмерно с уважената/отхвърлена част от претенцията.

2

По изложените съображения съставът намира за правилно обжалваното Определение №1204/18.12.2025г.,пост.по гр.д.№290/2025г.на РС-Ловеч.,по реда на чл.248 от ГПК.

Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1204/18.12.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, по гр.д.№290/2025г. на РС-Ловеч, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3