Решение № 4617 от 29.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 29.07.2020 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 6201 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 435 - 437 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението „Ю.-*“ ООД, ЕИК *******, действащ чрез надлежно упълномощения представител – адв. Д.П.С. от САК, срещу действията по изп. дело № 20208380401731 на ЧСИ М.Б., обективирани в протоколи за опис на недвижими имущества и за опис на движими вещи, двата от 15.05.2020г., с които е определено трето лице за пазач.

В жалбата се твърди, че обжалваните действия на помощник частен съдебен изпълнител А.П.при ЧСИ М.Б., са извършени в нарушение на закона, като се излагат подробни аргументи. Поддържа се, че недвижимите имоти са оставени във владение на третото лице по изпълнителното дело без да са налице предпоставките на чл. 486, ал. 2 от ГПК, а по отношение на движимите вещи (шест машини) са оставени на третото лице без протокола да е подписан от определения за пазач. Заявено е искане съдът да отмени обективираните в протоколите за описи действия, с които е определено трето лице за пазач, а именно И.М.С., на описаните недвижими имущества и движими вещи. Представя писмени доказателства. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от ответника по жалбата и взискател по изпълнението - „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК *******, чрез упълномощения адв. Х.А.М.от САК. Във възражението се поддържа неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че в деня на провеждане на описа на недвижимия имот не е бил открит представител на длъжника или негов пълномощник, което е израз на незаинтересованост във връзка с принудителното изпълнение. Позовава се на разпоредбата на чл. 470, ал. 2 от ГПК, а по отношение на договорите за наем – на чл. 453, ал. 5 от ГПК. Поддържа, че движимите вещи са с особен залог, вписан в ЦРОЗ, и са били открити в помещенията, за които са представени договори за наем. Поддържа още, че доколкото за движимите вещи не са представени договори за наем, то те се ползват безвъзмездно от наемателя. Иска да се отхвърли жалба, като неоснователна и недоказана.

Съдебният изпълнител депозира писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата, като излага пространни съображения.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното заедно с жалбата в препис изпълнително дело с № 20208380401731 на ЧСИ М.Б. се установява, че същото е образувано на 23.04.2020 г. по молба на „С.Г.Г.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.07.2018 г., на основание чл. 417 от ГПК и чл. 404-409 от ГПК по гр. дело № 45281/2018г. на СРС, 120 състав.

Длъжници по изпълнението са дружеството – жалбоподател „Ю.-*“ ООД и физическото лице – Л.Ц.А..

С цел удовлетворяване на подлежащите на принудително изпълнение парични вземания съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение към притежавани от длъжника – юридическо лице недвижими имущества, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, № ІХ-893 (девети за имот с планоснимачен номер осемстотин деветдесет и три) - за склад, производствени и административни нужди, с площ по скица от 7 020 (седем хиляди и двадесет) квадратни метра, от квартал 36 (тридесет и шести) по плана на гр. София, район Красно село, местността „НПЗ-Средец“, находящ се в гр. София, ул. „*******(дванадесет), при граници по скица: от север улица, от юг - УПИ № V (пет) - за ДК - „София“ и завод № 2 (две), от изток - УПИ № V (пет) за ДК - „София“ и завод № 2 (две) и улица и от запад - УПИ № XVII (седемнадесети) за склад, производствени и административни нужди, (който УПИ е образуван и е идентичен с: УПИ ЕХ-893 /девети отреден за имот с планоснимачен номер осемстотин деветдесет и три/ с площ 3 505 /три хиляди петстотин и пет/ квадратни метра, УПИ XIV /четиринадесет/ с площ 1 848 /хиляда осемстотин четиридесет и осем/ квадратни метра и с реална част от УПИ V /пет/ с обща площ от 1 667 /хиляда шестстотин шестдесет и седем/ квадратни метра, подробно описани в легитимиращите документи за собственост), ЗАЕДНО с построените в описания урегулиран поземлен имот СГРАДИ, а именно: А/ ЕДНОЕТАЖНА ПРОМИШЛЕНА СГРАДА от сглобяема метална конструкция с наименование (Цех за фасадни покрития) по Акт за Общинска собственост № 203 от 05.02.1998г. на Столична община, район „Красно село“ със застроена площ от 836 /осемстотин тридесет и шест/ квадратни метра; Б/ ОФИС СГРАДА на 3 (три) етажа, обозначена съгласно строителни книжа като (ОФИС СГРАДА С РЕСТОРАНТ), изградена в степен на завършеност [груб строеж], с разгъната застроена площ от 680,90 /шестстотин и осемдесет цяло и деветдесет стотни/ квадратни метра, състояща се: на първи етаж, на кота 0.00 /нула/ метра, от два офиса, две заседателни зали, санитарни възли и стълбище, на втори етаж, кота +3.50 /плюс три цяло и петдесет стотни/ метра, от фоайе, счетоводство, [помещение отдел стъкло], помещение [проектанти], санитарен възел и стълбище, и на трети етаж, на кота +6,66 /плюс шест цяло шестдесет и шест стотни/ метра, от фоайе, помещение [проекти], кабинет, санитарни възли, тераса и стълбище, заедно със зимна градина, с площ от 21,35 /двадесет и един цяло и тридесет и пет стотни/ квадратни метра, изградена от югозападната страна на офис сградата на кота 0,00 /нула/ метра, с вход за зимната градина откъм офис сградата; В/ ЦЕХ ЗА ТАПЕТИ с МАГАЗИН и ЦЕХ ЗА СТЪКЛА (стоманена конструкция), с обща застроена площ от 1 022 (хиляда двадесет и два) квадратни метра/, както и по отношение на движимите вещи (шест машини), които са установени в сградите.

Установява се, че на 24.04.2020 г. ЧСИ М.Б., във връзка с провеждащото се пред него изпълнително производство по изп. дело 20208380401731, е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника „Ю.-*“ ООД, като със същата длъжникът е уведомен, че на 15.05.2020г. ще бъде извършен опис на ипотекирания имот в полза на взискателя „С.Г.Г.“ ЕАД, който е частен правоприемник на „Първа инвестиционна банка“ АД.

На 15.05.2020г. съдебният изпълнител, чрез помощника си А.П.е извършил опис на недвижимите имущества и намерените в тях движими вещи, като съставил два протокола от същата дата и е определил за техен пазач И.М.С.. В протокола за опис на недвижимите имущества пазачът е индивидуализиран с три имена, № на лична карта и ЕГН, който е подписал и протокола. В протокола за опис на движими вещи са посочени две имена на пазача (И.С.), без последният да е индивидуализиран с три имена и ЕГН, както и липсва подпис на пазача.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.1 от ГПК (изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.), срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. С измененията на чл. 435 от ГПК (обн. в ДВ бр. 86 от 2017 г.) е разширен кръга на лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника. В чл. 435, ал. 2, т. 5 от ГПК е посочено, че длъжникът може да обжалва определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК. Внесена е и дължимата за производството държавна такса по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема подадената жалба за редовна и допустима.

По основателността на жалбата по чл. 435, ал. ал. 2, т. 5 от ГПК съдът приема следното:

Нормата на чл.

486, ал. 2 от ГПК постановява, че ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице.

Пазач се назначава при публична продан на движими вещи (арг. от чл. 470 - чл. 472 от ГПК) и не може да стане без съгласието на лицето, което съдебният изпълнител определя за такъв. При изпълнение върху недвижими имоти не се назначава пазач, а те се предават във владение на трето лице, ако длъжникът не ги стопанисва добре или препятства огледите (в същия смисъл е решение № 47 от 26.02.2018 г. по гр. дело № 69/2018 г. на ВКС, IV г. о., ГК).

В случая не е спорно между страните, че за „пазач“ на недвижимите имущества е назначено третото лице - И.М.С.. Но от доказателствата по делото не се установява да са изпълнени условията по чл. 486, ал.2 от ГПК, т.е., че длъжникът „Ю.-*“ ООД да не стопанисва добре някои от имотите, които са подробно описани в протокола за опис на недвижимите имущества от 15.05.2020г. Не е установено и длъжникът да е пречил на огледите им от трети лица. Назначаването на И.М.С. е направено при извършване описа на имуществото, т.е. преди трети лица да имат възможност да искат огледи, поради което и съдът приема, че не е установено длъжникът да е препятствал огледите. По делото липсват доказателства от които да бъде формиран еднозначен извод, че имотите не са стопанисвани добре от длъжника. Този извод на съда не се опровергава и от факта, че при извършването на описа от съдебния изпълнител длъжникът не е имал представител. Страните не спорят, че към момента на извършването на описа имотите са били охранявани, респ. че са били ползвани от дружество - наемател, с който длъжникът е бил в договорни отношения. Следва, че длъжникът е ползвал имотите и не се е отказал да ги пази. В този смисъл съдът счита за неоснователни доводите на взискателя, че длъжникът не е бил заинтересуван от принудителното изпълнение, поради което и цитираната съдебна практика – Решение № 81 от 20.04.2018г. по гр. д. № 2799/2017г. на ВКС, ГК, ІV Г.О., не е приложима в настоящия случай. Следва, че и второто основание да бъдат оставени недвижимите имущества във владение на трето лице не е установено по делото.

Съдът приема, че посочената в мотивите на съдебния изпълнител разпоредба на чл. 470 от ГПК, като основание имотите да бъдат оставени за управление на третото лице И.М.С., е неприложима. Този извод следва от систематичното място на разпоредбата в ГПК, която е в раздела за продажба на движими вещи, какъвто не е процесния случай.

По делото не са ангажирани доказателства длъжникът „Ю.-*“ ООД да се е съгласил С.да бъде назначен за „пазач“ на имотите, а доводите на взискателя са изцяло неоснователни.

Следва да се отрази, че в чл. 486, ал. 1 от ГПК е дадена правна уредба, че имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта, като същия трябва да управлява имота, като добър стопанин. С цитираната норма законодателят е целял да даде възможност на длъжника да продължи да ползва имота притежаван от него дори при упражняване на действия по принудително изпълнение спрямо тази вещ, доколкото реализацията на тези действия в някои случаи продължават значителен период от време и няма основание длъжника да бъде лишен от правото да си служи с притежаваната все още от него вещ (недвижим имот). Правилото е, че това право на длъжника се преустановява, когато се извърши проданта на вещта. Т.е. законодателят е имал предвид успешно завършване на публичната продан, каквато не се установява да е завършила по приложеното изп. дело 20208380401731.

По изложените съображения настоящият съдебен състав формира извод, че по делото няма събрани никакви доказателства, от които да може да се заключи, че е изпълнена която и да е от двете предпоставки, предвидени в чл. 486, ал. 2 от ГПК, само при осъществяване на които съдебният изпълнител може да предаде на трето лице управлението на недвижимите имоти, към които е насочено принудителното изпълнение, както е направено с протокола за опис от 15.05.2020г. Това обосновава и извода на съда, че действието по определяне на третото за делото лице И.М.С. за пазач на имотите е незаконосъобразно и съдът го отменя. Имотите следва да останат в управление на длъжника „Ю.-*“ ООД, който е техен собственик, за времето до приключване на публичната продан върху тях.