Определение № 205 от 20.08.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Бургас, 20.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно наказателно дело № 20252000600189 по описа за 2025 година Постъпила е въззивна жалба от лишения от свобода Д. А. Д. против Определение № 837/24.07.2025 г., постановено по ЧНД № 821/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което съдът е оставил без уважение молбата на последния за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Жалбата е бланкетна. С нея се иска отмяна на атакуваното определение и постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения Д..

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се, че доказателствената наличност по делото не позволява извод за постигнато поправяне на осъдения Д., в степен, предпоставяща условното му предсрочно освобождаване, в каквато насока напълно се споделят аргументите на съда, изложени в атакувания акт. С горните доводи прокурорът предлага въззивният съд да потвърди определението на ОС-Бургас като обосновано и законосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.

440, ал. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК - по молба на лишения от свобода Д. А. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода в размер на 11 (единадесет) години, наложено по ЧНД № 144/2019 г. по описа на ОС-Ямбол.

Правилна се явява преценката на първостепенния съд, че осъденият Д.

1 формално е придобил правото на условно предсрочно освобождаване.

Данните по делото сочат, че с определение, влязло в сила на 13.02.2019 г., е одобрено споразумение по НОХД №134/2019 г. на Ямболски районен съд Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което в било отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 години. Също така с присъда № 112 от 21.09.2018г. по НОХД № 12/2018г. на Ямболския окръжен съд, влязла в сила на 09.03.2019 г., осъденият Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет години, след изменението й с Решение №175/15.02.2019 г. по ВНОХД № 231/2018 г. по описа на Апелативен съд-Бургас.

С определение №74 от 26.06.2019 по ЧНД №144/2019г. на Ямболския окръжен съд, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на осъдения Д. е било определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от единадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим. Д. за пръв път постъпва в пенитенциарно заведение, като изпълнението на наказанието е започнало на 28.03.2019г. Той изтърпява така определеното му общо наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ Дебелт.

Към датата на постановяване на определението на ОС-Бургас – 24.07.2025г., осъденият Д. е изтърпял фактически 6 (шест) години, 3 (три) месеца и 26 (двадесет и шест) дни, от положения в затвора труд са му приспаднати 1 (една) година, 2 (два) месеца и 9 (девет) дни, от арест са му приспаднати 8 (осем) месеца и 25 (двадесет и пет) дни или всичко 8 (осем) години и 3 (три) месеца. Към посочената дата остатъкът от наказанието е 2 (две) години и 9 (девет) месеца.

По време на престоя си в затвора осъденият Д. не е вършил дисциплинарни нарушения, поради което и не е бил санкциониран, като по отношение на установените правила и ред бил изпълнителен. Бил е поощряван неколкократно с различни награди. Осъденият се включвал активно в общопенитенциарни мероприятия. През месец март 2022 г. е взел участие в конкурс за авторско произведение и е отличен с грамота за „Активен читател и вдъхновен автор“. Едновременно с това е завършил курс за „Машинист на котли с високо налягане“, както и курс за придобиване на удостоверение по професионално направление „Строител“. Участвал в специализирана групова работа „Рехабилитация на уязвими групи“. В специализираната програма „Подготовка за живот на свобода“, Д. не е бил включен, поради размера на остатъка от наказанието.

По време на престоя в корпуса на затвора е бил трудово ангажиран в бригада „Хъс“ за период от един месец. След това е бил назначен за периода от месец март 2020 г. до месец септември 2020 г. по щат на Затвор Бургас на длъжност „Оператор на абонатна станция в стопански двор, той и 2 водопроводчик“, от която сам се е отказал, посочвайки здравословни причини.

От 30.09.2020 г. бил разпределен в ЗО „Дебелт“. В условията на общежитието е бил устроен да полага доброволен труд в затворническата кухня в ЗО „Дебелт“, но поради несправяне с работните задачи и липса на трудова дисциплина по предложение на мл. инспектор Н.Б. -главен готвач в ЗО „Дебелт“, е бил отстранен от работния процес. След това е бил трудово ангажиран като строителен работник на корпус С в ЗО „Дебелт“. На 01.12.2022 г. е преместен в корпуса на Затвор Бургас, за да полага труд по щат „Отговорник на склад други материали“. След като завършва курс за „Машинист на котли с високо налягане“, е бил назначен на домакински щат, на длъжност „Огняр“ в топлоцентрала към Затвор Бургас. В началото на м. декември 2023 г. е преустановена трудовата му дейност, на основание ДЗ 9707/30.11.23г., поради конфликти на работното място с други лишени от свобода и несправяне със задълженията. От 05.12.2023 г. Д. отново е бил разпределен в ЗО „Дебелт“, където на доброволен принцип е включен в обслужването на комунално битовите нужди като хигиенист. Полагал грижи за л. св. П.Г. /лежащо болен/. От тази дейност се е отказал по собствена инициатива и към настоящия момент не бил трудово ангажиран.

За отчитане на поправителното въздействие от престоя в затвора, на осъдения Д. са били изготвени няколко оценки на риска от рецидив и вреди.

Първоначалната оценка от 16.04.2019 г. отчела 42 точки, която стойност сочи на средна степен на риск от рецидив. При оценяването на риска от рецидив през 2020г. настъпила положителна промяна, като било отчетено понижение на стойностите на 36 точки. При следващото оценяване през 2021г. стойностите на оценките на риска от рецидив се увеличили – 38 точки. При изготвената оценка на риска от рецидив на осъдения Д. през 2022г. било отчетено отново понижение на стойностите от 35 точки. През 2023г. било отчетено понижение на стойностите на 33 точки, а през 2024 г. атестирането показало повишаване на общата оценка по схемата за оценяване на вероятността за ново осъждане и профила на нуждите на 37 точки. Към настоящия момент рискът от рецидив и вреди е запазил стойността си от 37 точки, като констатираните проблемни зони са отношение към правонарушението, трудова заетост и умения за мислене.

Видно от експертната оценка за актуалното му психическо и емоционално състояние, се установявали гранични нива на склонност към агресивно поведение, гранична регулация на гнева, ниска социална желателност, с проявена незаинтересованост от начина, по който поведението му се възприема от околните.

Единодушно е мнението на всички длъжностни лица, дали становище във връзка с настоящото производството – началника на Затвор Бургас, началника на сектор ЗО „Дебелт“, началник на сектор СДВР; доклад за пробационен надзор, че е необходимо корекционно-възпитателната работа да продължи в рамките на пенитенциарно заведение с цел да се постигне категорична устойчива позитивна промяна у личността на лишения от 3 свобода, която да гарантира успешна реинтеграция и недопускане на нови правонарушения. Набляга се на това, че е необходимо лишеният от свобода да изгради устойчиви във времето способности за законосъобразни решения във времето.

Настоящият съд намира, че ОС-Бургас правилно е извел правнорелевантните факти от наличните по делото доказателствени материали, въз основа на които е достигнал до обоснован извод, че не е налице втората необходима предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Обективно по делото са налице данни за промяна в оценката на степента от риск от рецидив и вреди от 42 точки на 37 точки. Настоящият съд отбелязва, че рискът от вреди остава в средни стойности за обществото, поради което не може да бъде отчетена значителна положителна промяна в нагласите и поведението на осъдения, която да обоснове извод, че корекционната работа е завършена и целите на наказанието са изпълнени.

Допълнителен аргумент в тази посока е обстоятелството, че анализът на оценките на риска, правени по време на изтърпяване на наказанието, сочи непостоянност в постигнатите резултати. Въпреки, че през 2023г. оценката на риска от рецидив и вреди на Д. е достигнала до ниво от 33 точки, едва на следващата година същата се е покачила до 37 точки, в каквато стойност е и към настоящия момент. Наблюдаваният регрес в зоната трудова заетост, заедно с постоянно високите стойности на зоните: настоящо правонарушение, нагласи и умения за мислене, при които не е отчетено подобрение за целия период на изтърпяване на наказанието до момента, са безспорен показател, че не е настъпила съзнателна, трайна и необратима промяна в поведението на осъдения, налагаща предсрочното му освобождаване. Становището на затворническата администрация е категорично, че Д. не приемал отговорността за извършеното, изразявал оправдателни мотиви и фактори, допринесли за криминалното му поведение, не приемал присъдата си и считал процеса за опорочен, като само формално изразявал мотивация за промяна. На работното място трудно поддържал позитивни отношения с останалите, проявявал разсеяност и неглижирал задачите си, като не демонстрирал трудова дисциплина. Д. не проявявал разбиране спрямо другите, трудно разпознавал проблемите и считал, че може да се измъкне от поемане на отговорност за поведението си, като не осъзнавал последиците от поведението си.

Предвид изложеното, трудовата ангажираност на Д. по време на изтърпяване на наказанието не може да бъде отчетена като положителен аспект в неговото поведение. Видно от затворническото досие, администрацията е положила старание да осигури на осъдения подходяща работа, но той бързо губел търпение спрямо изискванията към него, лесно се отегчавал и обиждал при отправена критика. Вместо да прояви настойчивост за коригиране на действията си с цел да отговаря на изискванията, той сам се отказвал от работата. Изложеното разкрива черти от характера на Д. като 4 непостоянство, нежелание за развитие и постигане на позитивни резултати, очакване другите да се съобразяват с него, вместо той да се приспособи към възложената работа.

Правилно първостепенният съд е отчел и настъпилите положителни промени и започнало поправяне на осъденото лице, видни от липсата на допуснати нарушения и съответно на наложени административни наказания, награждаването му, доброто му поведение, както и участието в обучителни и общопенитенциарни мероприятия. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че са изпълнени целите на наказанието за пълно поправяне и превъзпитание на лишения от свобода. Безспорно е установено, че при престоя си в Затвора – Бургас и ЗО „Дебелт“ осъденият изпълнява установените правила и ред. Въпреки това е отчетено, че общуването му с останалите лишени от свобода често е конфликтно, това е обяснено с високата му самооценка и неприемането на различна от неговата гледна точка, склонен е към проява на вербална агресия. В поведението му спрямо затворническата администрация се наблюдава желание да набави за себе си някакви облаги по отношение на пенитенциарното третиране. Изложеното сочи на извод, че поведението на осъдения Д. в посока спазване на правилата е съобразено с рестрикциите в местата за лишаване от свобода и цели безпроблемното изтърпяване на наказанието му. Видно от оценката на риска от рецидив и вреди, както и от отношението на Д. към останалите лишени от свобода, липсват гаранции, че той ще се придържа към законосъобразно поведение и след като излезе на свобода.