Решение № 26 от 20.05.2026, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Кнежа, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно наказателно дело № 20251430200211 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Г. С.,с ЕГН**********,с постоянен адрес гр.С.,ж.к.“****“№***,вх.*,ет.*,ап.** и с настоящ адрес гр.Б.С.,ул.“***** ******“№**,бл.„С. вх.*,ап.№*, против Наказателно постановление №25-0938-002039 от 10.06.2025г. на В.Т.К. - на длъжност Началник Група в ОДМВР Плевен, с-р Пътна Полициягр.Плевен,с което на жалбоподателя са наложени административни наказания:глоба в размер на 200лв. на основание чл.179,ал.2,пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП; глоба в размер на 10,00лв. на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1 ЗДвП; и глоба в размер на 10,00лв. на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.3 ЗДвП.

В жалбата се твърди,че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно.Основното възражение е,че жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил,а водач е било друго лице.Навеждат се и възражения за процесуални нарушения, включително относно посочения в НП съд,пред който същото подлежи на обжалване.Иска се отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените разноски.

Административно-наказващият орган е редовно призован,но не изпрати процесуален представител.Видно от придружителното писмо от административно-наказващия орган,с което е изпратена жалбата и приложението й е направено искане да се потвърди процесното НП или алтернативно,ако бъде отменено да не се присъжда завишен адвокатски хонорар на въззивната страна.

Жалбата е подадена в законния срок,от лице с правен интерес и против подлежащ на съдебен контрол акт,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

След като се запозна със събраните по делото данни и доказателства по отделно и съвкупно,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.05.2025г.,около 01:05ч.,на първокласен път II-13,в района между гр.Кнежа и гр.Б.С.,лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ ******** се озовал върху крайпътната 1 мантинела не далеч от табелата на гр.Кнежа след настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/.

На място първоначално пристигнали полицейските служители св.Н. П. и св.В. П. от РУ– гр.Кнежа,които установили жалбоподателя Г. С. в близост до мястото на ПТП,в друг автомобил,намиращ се недалеч от катастрофиралия джип. От поведението му полицейските служители възприели данни за употреба на алкохол.Жалбоподателят отричал да е управлявал катастрофиралия автомобил и посочвал,че автомобилът е бил управляван от друго лице от женски пол първоначално Г. К..

Впоследствие на място пристигнали и служителите на сектор „Пътна полиция“–гр.Плевен, св.М. Ц. и св.К. Р.. На жалбоподателя била извършена проверка с техническо средство,което отчело положителен резултат 1,86промила алкохол в издишания въздух. Издаден му бил талон за медицинско изследване, съставен бил АУАН, както и документи във връзка с настъпилото ПТП.

В хода на съдебното производство бяха разпитани актосъставителят М. Ц. и полицейските служители,посетили местопроизшествието:св.Н. П.,св.В. П. и св.К. Р..

Съдът счита,че показанията на актосъставителят св.М. Ц. и св.Н. П.,св.В. П. и св.К. Р. са последователни,достоверни и непротиворечиви по между си в съществената им част,а именно:

1.жалбоподателят е бил установен на място,в близост до катастрофиралия автомобил;

2.нямало е друго лице, което непосредствено и еднозначно да се легитимира като водач на този автомобил;

3.първоначално е сочено различно лице като водач- Г. К. ;

4. впоследствие се е появила версия за управление от друго лице- Г. К.;

5.от присъстващите и явилите се по-късно лица са правени опити за разговори с полицейските служители да се „измисли нещо“ включително да се представи друг човек като водач на катастрофиралия джип.

Разпитаните по искане на защитата свидетелки:Д. Б., Г. К. и Г. К. поддържат защитната версия,че автомобилът не е бил управляван от Г. С., а от св.Г. К..

Според тези показания жалбоподателят бил употребил алкохол на тържество в гр.Б.С.,където присъствала и св.Г. К. и бил поканен на гости от св.Д.Б. в гр.Кнежа, поради което св.Г. К. се съгласила да го закара до гр.Кнежа с неговия автомобил,но при движение в дъжд и локви автомобилът поднесъл и попаднал върху мантинелата не далеч от табелата за начало на гр.Кнежа,а св.Г. К. се изплашила и напуснала мястото на станалото ПТП,но след това се върнала там заедно с дъщеря си и съпруга си.

Съдът не кредитира показания на св.Г. К. и Г. К. в частта им относно авторството на управлението на катастрофиралото МПС - лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ ********.

Съдът кредитира показанията на полицейските служители св.М. Ц., св.Н. П.,св.В. П. и св.К. Р. като логични, последователни,взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Според съда тези свидетели нямат личен интерес от изхода на спора и са възприели обстоятелствата по повод изпълнение на служебните си задължения.

Показанията им съвпадат по основните факти: 1.сигнал за ПТП;2.установяване на процесния автомобил /лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ ********/ върху мантинелата;

3.установяване на въззивника на място;4.данни за употреба на алкохол от въззивника;5.липса на непосредствено установено друго лице като водач на катастрофиралото МПС и 6.последващо развитие на защитна версия, според която друго лице- първоначално св.Г. К.,а след това св.Г. К. е управлявало автомобила.

Според съдът особено значение има обстоятелството,че първоначално жалбоподателят сочи св.Г. К. като лице,управлявало автомобила,а не св.Г. К.,което се установява от показанията на разпитаните полицейски служители. Самата св.Г. К. обаче отрича да е управлявала 2 катастрофиралия автомобил. След това защитната версия се променя и като водач започва да се сочи св.Г. К..Тази промяна на версията е съществена и обективно разколебава достоверността на защитната теза.

Показанията на свидетелките:Д. Б.,Г. К. и Г. К. съдът цени критично,тъй като са в приятелски и близки отношения с жалбоподателя както и помежду си- св.Г. К. е дъщеря на св.Г. К.. Освен това показанията им се появяват като цялостна защитна конструкция значително след първоначалното установяване на случая. Съдът не приема,че тези показания са достатъчно убедителни, за да оборят съвкупността от първоначалните и непосредствени възприятия на полицейските служители.

Версията,че св.Г. К. е управлявала катастрофиралия автомобил/ лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ ********/ ,след което е напуснала местопроизшествието пеша в дъждовна нощ към полунощ, без да изчака органите на реда,а по-късно се върнала и заявила,че тя е водач, съдът намира за житейски нелогична и защитна. Ако действително тя е управлявала автомобила и е причинила ПТП, нормалното и правомерно поведение би било да остане на място до пристигане на органите на МВР, още повече при липса на данни за телесно увреждане, непосредствена опасност или друга обективна причина за напускане.

Не се установи и разумно обяснение защо при твърдяното управление на катастрофиралия автомобил /лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ ********/ от св.Г. К. първоначално е била сочена св.Г. К.,което противоречие не е маловажно,а засяга самия основен факт – кой е бил водач на автомобила.

Съдът отчита и поведението на жалбоподателя след проверката му от полицейските служители за употребен алкохол,когато е била отчетена концентрация от 1,86промила алкохол в издишания от него въздух. Макар с процесното НП да не е наложено отделно наказание по чл.174 ЗДвП,този факт има доказателствено значение при преценката на общата фактическа обстановка,поведението на жалбоподателя и причината за опита да се прехвърли авторството на управлението върху друго лице св.Г. К..

Предвид това,съдът счита,че именно жалбоподателят Г. С. е управлявал катастрофиралия автомобил /лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ ******** /,като поради несъобразена с конкретните пътни условия скорост е изгубил контрол върху него и същият се е озовал върху крайпътната мантинела. Установи се , че при проверката въззивника не е носил съответните документи,за което са му наложени отделните санкции по чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Съобразно това,съдът стигна до следните си правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица,което и не се оспорва от въззивната страна.По делото е приложена заповедта, удостоверяваща компетентността на съответните длъжностни лица от системата на МВР да съставят актове и да издават наказателни постановления по ЗДвП.

Съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до пороци при съставянето на АУАН и процесното НП и поради които да се налага отмяна на процесното НП. В съдържанието на АУАН и процесното НП са описани времето,мястото,обстоятелствата на нарушението,нарушените правни норми и наложените наказания. Жалбоподателят е разбрал за какво нарушение е санкциониран и е организирал защитата си, като това се установява и от съдържанието на жалбата, и от проведеното съдебно производство по делото.

Възражението,че в процесното НП е посочен неправилен съд за обжалване,не води до незаконосъобразност на наказателното постановление.Действително мястото на извършване на нарушението обуславя местната компетентност на Районен съд –гр.Кнежа.

Жалбата е подадена и делото е разгледано от местно-компетентния съд, а правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Следователно посочването на друг съд в указанията за обжалване не представлява съществено процесуално нарушение,обуславящо отмяна на 3 процесното НП.

Според съдът по същество е доказано нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП,тъй като жалбоподателят е управлявал автомобила при мокра пътна настилка, в тъмната част на денонощието и при дъжд,като не е избрал такава скорост,която да му позволи да контролира превозното средство и да спре при възникнала опасност. В резултат на което автомобилът е напуснал нормалната си траектория и се е качил върху крайпътната мантинела. Наложената глоба от 200лв. е законоустановена и правилно определена.

Освен това са доказани и нарушенията,свързани с неносене на съответните документи за управление на МПС. Видно от показанията на разпитаните по делото като свидетели полицейските служители /св.М. Ц., св.Н. П.,св.В. П. и св.К. Р./ и от съдържанието на АУАН се установява,че при проверката жалбоподателят не е носил изискуемите документи за правоуправление на МПС.Наложените санкции са в предвидения от закона размер и не подлежат на индивидуализация под законовия минимум.

Съобразно това,съдът счита,че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана, а процесното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0938-002039 от 10.06.2025г. на В.Т.К. на длъжност Началник Група в ОДМВР Плевен, с-р Пътна Полиция-гр.Плевен,като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Плевен в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________

4