Решение № 5869 от 30.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5869 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20231100105303 по описа за 2023 година

Ищецът ЗД „Б.И.“ АД е предявил срещу Л. Г. Г. обективно съединени искове с правно основание чл.500, ал.1, т. 1 от КЗ за следните суми, представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”: сума в размер на 90 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; сума в размер на 39 625 лева – мораторна лихва върху главницата от 90 000 лева за периода от 24.01.2017г. до 27.05.2021г.; сума в размер на 7561.73 лева, частично предявена от сума в общ размер от 14799.97 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.05.2023г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането, съобразно УМ от 29.05.2023г.

С уточняваща молба от 29.05.2023г. ищецът ЗД „Б.И.“ АД е посочил, че не претендира сумите като частични.

Релевират се доводи, че на 18.09.2016г. около 22.30 часа в гр. София, управлявайки „Ситроен Ксантия“ с рег. № *******, ответникът реализира ПТП, при което уврежда мотоциклет „Хонда ХЛ 650 Трансалп“ с рег. № *******, управляван от водача Д.М.Т., който към момента на настъпване на увреждането има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД „Б.И.“ АД полица № 02116001354015, валидна от 10.05.2016г. до 09.05.2017г.

Изплатена е сума, представляваща застрахователно обезщетение, в размер на 136 860.24 лв.

Ищецът релевира, че в резултат на процесното ПТП водачът на мотоциклет „Хонда ХЛ 650 Трансалп“ с рег. № ******* Д.М.Т. получил следните травматични увреждания: счупване на тялото /диафиза/ на бедрената костоткрито, счупване на тялото /диафиза/ на тибиятаоткрито, фрактура скапуле декстра мултифрагментоза, фрактура феморис синистра аперта гр.3 мултифрагментоза, комоцио церебри, контузио торацис, фрактура костарум 2-7 1 декстрарум, пневмоторакс декстра, фрактура осиму нази, вулнус лацеро контузум регионис нази ет периорбиталис билатералис, фрактура крурис аперта интраартикуларис синистра, фрактура пертрохантерика феморис декстра.

За лечението на Д.Т. са извършени две операции с открито наместване на фрактурите на 19.09.2016 г. На 28.09.2016 г. била извършена нова операция. На 04.11.2016 г. била осъществена нова четвърта операция, а на 11.11.2016 г. Д.Т. бил изписан от болничното заведение, като лечението му продължило в домашни условия и дадени указания за постелен режим. Твърди се, че по време на проведеното лечение Д.Т. извършил редица непредвидени разходи за закупени лекарства, за контролни прегледи, за медицински материали.

В ИМ се посочва, че с одобреното от съда с протоколно определение от открито съдебно заседание от 10.03.2017 г. Споразумение по НОХД № 4146/2017г. по описа на СРС, НО, 94 състав, ответникът Л. Г. Г. бил признат за виновен в това, че на 18.09.2016 г. около 22,30 часа в гр. София, при управление на лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с рег. № ******* по бул.“Н. Мушанов“ с посока на движение от бул. „Възкресение“ към ул. „Житница“ и в района на номер 114, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП и реализирал ПТП с попътно движещия се пред него мотоциклет „Хонда ХЛ 650 Трансалп“ с рег. № *******, управляван от водача Д.М.Т. и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на водача на мотоциклета Д.М.Т..

Ищецът твърди, че доколкото процесното ПТП представлявало покрит риск от полицата по сключената Гражданска отговорност, на основание чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице Д.М.Т. предявило иск срещу дружеството, в резултат на което било постановено Рещение от 04.03.2020г. по гр. д. № 8206/2017г. по описа на СГС, с което окончателно били определени и присъдени следните обезщетения по чл. 52 ЗЗД:

- 90 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за гьрпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.01.2017г. до пълно плащане;

- 14 799,97 представляващи застрахователно обезщетение за търпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.01.2017г. до пълно плащане;

- 8407.00 лв. представляващи застрахователно обезщетение за тьрпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.0.2017г. до пълно плащане;

-3983,35 лв. адвокатски хонорар. За горните суми в полза на увреденото лице били издадени изпълнителни листи, въз основа на които били образувани следните изпълнителни дела: изп. дело No 20218590400145 по описа на ЧСИ С.С., per. № 859 от КЧСИ за сумата общо от 171 894,89 лв; - изп. дело № 20218590400295 по описа на ЧСИ С.С., peг. 859 от КЧСИ за сумата общо от 4965,35лв. Ищецът заявява, че посоченото решение било постановено при участието на ответника Г. като ТЛП на страната на ищеца, като на основание чл.223 ГПК възникнал установителен ефект в отнощенията между третото лице и насрещната страна по всички факти, предмет на производството по гр. д. No 8206/2017. по описа на СГС. Ищецът заявява, че с извърщеното плащане на двете застрахователно обезщетение в полза на 2 увреденото лице Д.М.Т. е встъпило в правата на удовлетворените кредитори (увредени лица) срещу прекия причинител на вредите и има право да получи от виновния водач по обратен ред платеното застрахователно обезщетение заедно с платените лихви и разноски доколкото е налице регресно основание по чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ, а именно при настъпването на пьтнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. В тази връзка сочи, че видно от протокол за ПТП делинквентът Л. Г. Г. при управлението на процесния лек автомобил „л.а.м. „Ситроен Ксантия“ с рег.л9 ******* е бил под въздействието на алкохол с концентрация 1,63 на хиляда. С уточнителна молба от 29.05.2023г. ищецът е посочил, че плащанията по издадения изпълнителен лист въз основа, на който е образувано изпълнително дело № 20218590400145 по описа на ЧСИ С.С. са извършени на следните дати: 29.04.2021г. – 50 000лв., на 14.05.2021г. – 50 000лв. и на 27.05.2021г. – 71894.89 лева като последното плащане не се претендира в цялост в настоящото производство, а до размера на сумата от 36 860.24 лв.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който заявява, че искът е недопустим, доколкото е предявен като изцяло нов регресен иск, а не като иск за допълване на уважения частичен регресен иск. В условията на евентуалност се оспорва като неоснователен като в тази връзка са наведени следните възражения: не става ясно по какъв начин точно е изчислен размерът на сумата, претендирана в настоящото производство, доколкото видно от представените документи по делото ищцовото дружество е осъдено да заплати на Д.М.Т. сума в размер на 113 206,97 лева и на адв. К.А.Д. сума в размер на 3983, 35 лева, като общият размер на сумата е 117 190,32 лева, от който Л. Г. Г. е бил осъден и към момента на депозиране на ОИМ е заплатил 41 600 лева; Не става ясно как претендираната в настояшото производство сума в размер на 136 860,24 лева е изчислена, както и защо същата значително надвишава дори обшия размер на задължението, при положение, че част от него вече е заплатено от ответника; фактът, че задължението не е платено доброволно, а се е наложило да бъдат водени изпълнителни дела е довело до значителни разходи във връзка с образуване и водене па делата, поради което счита, че не би следвало да са дължими от ответника, тъй като последният няма никаква вина за това, че дружеството ищец по делото не е изпълнило задълженията си, съобразно съдебното решение доброволно и в срок.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.500, ал.1, т. 1 от КЗ за следните суми, представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”: сума в размер на 90 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; сума в размер на 39 625 лева – мораторна лихва върху главницата от 90 000 лева за периода от 24.01.2017г. до 27.05.2021г.; сума в размер на 7561.73 лева, /от сума в общ размер от 14799.97 лева/ – обезщетение за имуществени вреди, ведно със 3 законната лихва от 05.05.2023г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и делинквента относно управлявания от последния автомобил, действало към момента на процесното ПТП; механизма за настъпването на ПТП, факта, че ответникът е управлявал процесния лек автомобил с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, причинени имуществени и неимуществени вреди, техния размер и причинната връзка между тях и ПТП, както и заплащането на застрахователно обезщетение в претендирания размер.

С приетия за окончателен доклад като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени следните обстоятелства:

- обстоятелството досежно наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и делинквента относно управлявания от последния автомобил, действало към момента на процесното ПТП;

- обстоятелството, че механизмът за настъпването на ПТП съответства на описания в исковата молба;

- обстоятелството, че ответникът е управлявал процесния лек автомобил с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма;

- обстоятелството, че с одобреното от съда с протоколно определение от открито съдебно заседание от 10.03.2017 г. Споразумение по НОХД № 4146/2017г. по описа на СРС, НО, 94 състав, ответникът Л. Г. Г. бил признат за виновен в това, че на 18.09.2016 г. около 22,30 часа в гр. София, при управление на лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с рег. № ******* по бул.“Н. Мушанов“ с посока на движение от бул. „Възкресение“ към ул. „Житница“ и в района на номер 114, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП и реализирал ПТП с попътно движещия се пред него мотоциклет „Хонда ХЛ 650 Трансалп“ с рег. № *******, управляван от водача Д.М.Т. и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на водача на мотоциклета Д.М.Т.;

-обстоятелството, че с Рещение от 04.03.2020г. по гр. д. № 8206/2017г. по описа на СГС ищецът бил осъден да заплати на Д.М.Т. следните обезщетения по чл. 52 ЗЗД: - 90 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за тьрпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.01.2017г. до пълно плащане; - 14 799,97 представляващи застрахователно обезщетение за търпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.01.2017г. до пълно плащане; - 8407.00 лв. представляващи застрахователно обезщетение за тьрпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.0.2017г. до пълно плащане; 3983,35 лв. адвокатски хонорар;

- обстоятелството, че за присъдените с посоченото решение суми в полза на увреденото лице били издадени изпълнителни листи, въз основа на които били образувани следните изпълнителни дела: изп. дело No 20218590400145 по описа на ЧСИ С.С., peг. № 859 от КЧСИ за сумата общо от 171 894,89 лв; - изп. дело № 20218590400295 по описа на ЧСИ С.С., per. 859 от КЧСИ за сумата общо от 4965,35лв.

4

Съгласно заключението към съдебно-счетоводната експертиза, по изп.д. № 145/2021г. на ЧСИ С. С. длъжникът ЗД „Б.И.“ АД е платил суми в общ размер 171 894,89 лева. От тях на 28.05.2021г. на пълномощника на взискателя адв. У. е преведена сумата 163 079,89 лева, всичко дължимо по изпълнителния лист, от които 90 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва към датата на плащането в размер на 39 664,63 лева; 14799,97 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва към датата на плащането – 6522,58 лева и 8407 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва към датата на плащането –3685,52 лева.