Решение № 260413 от 26.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260413

26.10.2021 Година Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХVІІ състав

На 07.10.2021 Година

В публично заседание в следния състав:

` Председател:

ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА

Секретар: Мая Крушева като разгледа докладваното от СЪДИЯТА търговско дело номер 952 по описа за 2019 година намери за установено следното:

Обективно съединени искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ и чл. 86 от ЗЗД; евентуални обратни искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Ищцовото дружество „СОЛАР ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД ЕИК

********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет.2, офис 265 моли да се постанови решение, с което „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, 4000, район Централен, ул.

„Хр.Г.Данов“ № 37, да бъде осъден да му заплати сумата 24 680.12 лв. – дължима цена на продадена и неплатена ел.енергия по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 1015/12.02.2013 г. за периода от 01.11.2016 до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 4670.22 лв. – общ размер на мораторно обезщетение, от които:

-

3 687.88 лв. – разлика между платената цена за м. ноември 2016 и дължимата според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 1067.44 лв. за периода

01.01.17 – 8.11.19;

-

3 819.93 лв. – разлика между платената цена за м. декември 2016 и дължимата според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 1072.76 лв. за периода 01.02.17 – 8.11.19;

-

4087.76 лв. – разлика между платената цена за м. октомври 2017 и дължимата според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 803.92 лв. за периода

01.12.17 – 8.11.19;

-

2 853.08 лв. – разлика между платената цена за м. ноември 2017 и дължимата според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 536.54 лв. за периода 01.01.18 – 8.11.19;

-

3 341.64 лв. – разлика между платената цена за м. декември 2017 и дължимата според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 599.64 лв. за периода 01.02.18 – 8.11.19;

-

1 880.29 лв. – разлика между платената цена за м. октомври 2018 и дължимата според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 179.15 лв. за периода 01.12.18 – 8.11.19;

-

2 293.85 лв. – разлика между платената цена за м. ноември 2018 и дължимата според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 198.80 лв. за периода 01.01.19 – 8.11.19;

-

2 715.68 лв. – разлика между платената цена за м. декември 2018 и дължимата според ищеца преференциална цена, ведно с обезщетение за забава в размер на 211.97 лв. за периода 01.02.19 – 8.11.19;

Претендира присъждане на разноски.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 1015/12.02.2013 г. – енергиен обект ФЕЦ „СОЛАР ИНВЕСТ ТРЕЙДИНГ-17-ДУВАНЛИ“, находящ се в землището на с. Дуванли, ЕКАТТЕ 24000, местност „Юртулука“, ПИ 017062, място 17, община Калояново.

Съгласно чл. 5, ал.1 от договора произведената активна ел.енергия от възобновяеми източници /ЕЕВИ/ се изкупувала от купувача по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида на енергийния обект, който се определял от продавача чрез подаване на декларация по образец – приложение 2.

Съгласно чл. 5, ал.7 от от договора дължимите суми се заплащали в срок до 10 работни дни от получаване на оригиналната фактура, придружена с подписан от продавача протокол за количество произведена ЕЕ.

След сключване на договора, с решение № Д-33 от

14.09.2013 г. на ДКЕВР били определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, които да бъдат изплащани на производителите на ЕЕВИ. Това решение било отменено от ВАС, като ищецът се позовава на създадена трайна съдебна практика , че отмяната на незаконосъобразен административен акт на ДЕКВР има обратно действие и отменя последиците от решението на ДЕКВР.

Впоследствие било прието ново решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, на основание пар.17 от ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 56/2015 г./, с което било установено нетното специфично производство /НСП/ на ЕЕ, въз основа на което са определени преференциални цени в съответни решения на КЕВР, приети до влизане в сила на ЗИДЗЕ. Произведената от ищцовото дружество ЕЕ от процесната ФЕЦ била изкупувана на цена от 567.41 лв./МWh без ДДС – за ел.централи с фотоволтаични модули над 30 KW до 200 KW, при което същата попада в в обхвата на т. 2.14 на цитираното решение от 31.7.15 г.

Съгласно решението ответникът изкупувал на цена от 567.41 лв./МWh без ДДС произведено количество ЕЕ в размер на

1 188 КWh, а произведено количество над този размер – на по-ниска цена. При това положение е формирана разлика между сумите, дължими по договора при прилагане на цена от 567.41 лв./МWh без ДДС и реално платените суми на основание т. 2.14 от решение СП-1/31.7.15 г. на КЕВР за месеците ноември и декември 2016, октомври – декември 2017, октомври – декември 2018, която разлика е помесечно посочена като размер в исковата молба.

Решение № СП-1 от

31.07.2015 г. на КЕВР било обжалвано и отменено в частта му по т. 2.14 по адм.д. № 3247/16 г. на АССг с решение № 4937/20.7.17 г., потвърдено с решение № 14886/3.12.18 г. по адм.д. № 3247/16 г. на ВАС.

Позовавайки се на отмяната на т.2.14 от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, и на трайно установената съдебна практика за обратно действие на отмяната, ищецът счита, че цялото произведено количество за процесния период е следвало да бъде изкупено на цена от 567.41 лв./МWh без ДДС, а не една част да се заплаща по по-ниски цени. Претендира се ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца неизплатената разлика на доставената ЕЕВИ за процесния период, която разлика общо възлиза на сумата 24 680.12 лв.

Претендира се и обезщетение за забава в общ размер на 4670.22 лв съгласно уточняваща молба вх. № 11227/12.05.2020 г.

Ответното дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* е подало отговор, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Не оспорва сключването на процесния договор, както и приемането на решение СП-1/31.7.15 г. и неговата отмяна от административния съд в частта му, отнасяща се до процесната ФЕЦ на ищеца.

Не спори, че преференциалната цена, приложима към процесната ФЕЦ по решение Ц-18/20.6.11 г. е в размер на 567.41 лв./МWh без ДДС.

Възразява, че след отмяната на решение СП-1/31.7.15 г.

КЕВР е приела ново решение – №

СП-2/6.3.2019 г., с което се определя НСП за обекти на производство на ЕЕ като този на ищеца, и то е в същия размер като по решение СП-1/31.7. 15, считано от 31.7.15 г. Това решение също било отменено от АССг /решение по адм.д. № 3498/19 г./, но против същото била подадена касационна жалба и не било влязло в сила. Сочи се, че решенията на КЕВР подлежат на предварително изпълнение и искания за спиране на изпълнението им са недопустими.

Възразява , че процесният договор за изкупуване на ЕЕВИ е действал само през ограничени периоди от време /заявен като „първи период“/, като в останалите периоди /“втори период“/ ищецът е продавал произведената ЕЕ на трети лица, като се е е възползвал от възможността по чл. 31, ал.12 от ЗЕВИ, според който количествата електрическа енергия над тези по ал. 5, т. 1 производителите могат да ползват за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или да продават по свободно договорени цени по реда на глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката и/или на балансиращия пазар. Ответникът счита, че по посочената причина процесният договор е действал само за периодите ноември и декември 2016 г., но не и през останалите процесни периоди.

Посочени са съответните дати за процесните години, на които ищецът е достигнал НСП. През 2016 г. произведените количества над НСП били изкупени от ответника на цена за излишък. През 2017 и 2018 г., след достигане на тези нива ищецът бил започнал да продава ЕЕ на трети лица, т.е. ответникът не бил изкупувал ЕЕ над определените нива на НСП.

Развиват се съображения, че НСП се прилага за процесния обект дори и след отмяната на решение СП-1/31.7.15 г., а именно, че НСП е определено като средногодишно производство на ЕЕ от 1 КW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на префенциални цени за изкупуване след приспадане на собствените нужди на производителя /пар.1, т. 29 от ЗЕВИ, т.е. то представлявало условно количество ЕЕ, определено от КЕВР за период от 12 месеца, с цел покриване на разходите и осигуравен възвращаемостта на инвестициите на производителите, в зависимост от вида на ВИ, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начина на монтиране на съоръженията, инвестиционните разходи, нормата за възвращаемост, структурата на капитала и на инвестицията /чл. 32 от ЗЕВИ/.

Позовава се на чл. 31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ, определяща кои обекти са изключени от приложението на този текст, като счита, че посочването е изчерпателно и е недопустимо разширително тълкуване – т.е. за процесния обект НСП е приложимо.

Позовава се на чл. 30 от договора, според който в случай, че нормативен акт или административен акт на компетентен орган променят условията, при които се сключва договора, и новите условия са задължителни за страните, то те ще се прилагат в отношенията между тях, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение. Счита, че изменението на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ /ДВ, бр. 26 от 2015 г./ е именно такова условие, с настъпването на което се променя цената на изкупуване на ел.енергия по договора– преди достигане на СПН и след това.

Развиват се съображения, че може да се определи НСП дори и при липса на такова, определено от КЕВР, по изчислителен метод, тъй като са налице всички необходими за това стойности /т. Б.4 от отговора/.

По отношение на периодите, за които ищецът е продавал ЕЕ на трети лица, тъй като е била над СПН, ответникът поддържа становище, че процесният договор въобще не е действал, поради което ответникът не дължи суми за произведената ЕЕ по силата на този договор.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа изцяло исковите си претенции.

Не оспорва обстоятелството, че е издадено ново решение на КЕВР - № СП-2/6.3.19 г., което е предмет на съдебно обжалване. Поддържат се доводи, че това решение следва да бъде подложено на инцидентен съдебен контрол в настоящия процес, като ищецът счита, че същото е нищожен административен акт и като такъв изобщо не е породило правни последици, евентуално е незаконосъобразен, като се излагат подробни съображения в тази насока в допълнителната искова молба.