Решение № 222 от 19.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Ловеч, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА П. като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234300500309 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК С решение № 76/31.05.2023 г., постановено по гр.д. № 890/2022 г., Районен съд-Тетевен е отхвърлил като недопустим – поради липса на правен интерес за ищците К. И. К., ЕГН ********** и А. И. К., ЕГН **********, двамата от с. Г., Ловешка област, *** и поради липса на активна процесуална легитимация на ищците Ж. М. К., ЕГН **********, К. М. И., ЕГН **********, М. М. И., ЕГН ********** и А. М. И., ЕГН **********, предявения с основание чл.124, ал.1 от ГПК установителен иск против Община Тетевен за признаване за установено, че същите са собственици на 361/659 ид.части от имот с идентификатор *** по КККР на с.Г., Община Т., Ловешка област, одобрена със заповед №РД-18-1788 от 30.10.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК - София. Със същото решение К. И. К., ЕГН **********, А. И. К., ЕГН **********, Ж. М. К., ЕГН **********, К. М. И., ЕГН **********, М. М. И., ЕГН ********** и А. М. И., 1

ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Община - Тетевен сумата в размер на 1 600.00 лв., представляваща сторени разноски в производството пред всички съдебни инстанции.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 2986/21.06.2023 г. от К. И. К., ЕГН **********, А. И. К., ЕГН **********, Ж. М. К., ЕГН **********, К. М. И., ЕГН **********, М. М. И., ЕГН ********** и А. М. И., ЕГН **********, всички с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Ст.С.. Излагат, че същото е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.

На първо място възразяват, че съдът е постановил недопустим съдебен акт като е приел, че искът е недопустим и го е отхвърлил, вместо да прекрати производството по делото, което е съществено процесуално нарушение и лишава страните от една съдебна инстанция. Оспорват извода на първоинстанционния съд, че в случая е налице хипотезата на 299 ГПК и чл.298, ал.1 ГПК. Твърдят, че приложеното по делото решение по гр.д. № 161/2002 г. на РС – Тетевен касае правото на собственост на ищците върху терена от трасето на улицата преди изменението й през 2014 г., поради което не може да се приеме, че е налице сила на пресъдено нещо по повод предмета на делото в настоящия процес. Предмет на разглеждане по гр.д. № 161/2002 г. на ТРС е била част от имот пл.№ 155 в кв.10 по ПУП, действал към 2002 г., когато не е била приета КК на с.Г.. Твърди се, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, които изключват приложението на чл.298 и чл.299 ГПК, тъй като липсва идентичност между предмета на настоящето дело и този по гр.д.

№ 161/2002 г. на РС – Тетевен.

Молят въззивния съд да обезсили изцяло като недопустимо обжалваното решение или да го отмени като незаконосъобразно, като разпореди да се разреши възникналия спор по същество с всички законни последици.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Община – Тетевен, чрез пълномощника ст.юрисконсулт Й. В.. В нея изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна, а обжалваното решение на ТРС правилно, законосъобразно и обосновано.

Подробно описва всички промени, касаещи процесния имот, постановени 2 съдебни решения и издадени заповеди на Кмета на Община – Тетевен. Счита, че събраните по делото доказателства налагат извода на съда за приложението на чл.298 и чл.299 ГПК, тъй като е налице идентичност между предмета на настоящето дело и влязлото в сила решение по гр.д. № 161/2002 г. на РС – Тетевен.

Моли съда да потвърди обжалваното решение, вкл. и в частта за присъдените разноски. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ищците.

В съдебно заседание въззивниците чрез упълномощения процесуален представител адв.Ст.С. поддържат въззивната жалба на изложените в нея основания и молят съда да постанови решение, с което уважи исковата им претенция и присъди направените по делото разноски. Подробно доводи адв.

Ст.С. излага в представената писмена защита.

Въззиваемият Община – Тетевен чрез пълномощника юрисконсулт В. моли съда да отхвърли въззивната жалба по изложените подробно съображения в представената писмена защита, като претендира разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

С протоколно определение от 26.09.2023 г. съдът е оставил отново без движение исковата молба на основание чл.129, ал.2, във вр. с чл.129, ал.4 и чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК за отстраняване на констатираните нередовности.

С молба вх. № 5676/03.10.2023 г. пълномощникът на въззивниците е конкретизирал петитума на исковата молба в смисъл, че моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на Община – Тетевен, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на 361/659 ид.ч. от имот с идентификатор № *** по КККР на с.Г., Община Т., Ловешка област, одобрена със заповед № РД-18-1788 от 30.10.2018 г. на ИД на АГКК-София, ведно с всички законни последици, като им присъди и направените съдебно-деловодни разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми 3 на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Съдебният състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и извършените процесуални действия, съобрази оплакванията във въззивната жалба, доводите и възраженията в депозирания от ответника отговор, както и направеното пред настоящата инстанция уточнения по реда на чл.129, ал.4 във вр. с ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 603/2019 г. по описа на РС Тетевен е образувано по подадена искова молба от К. И. К., А. И. К., Ж. М. К., К. М. И., М. М. И. и А. М. И., с която е бил предявен иск против Община –Тетевен с посочено правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР и направено искане съдът да постанови решение, с което признае за установено по отношение на Община – Т., че ищците са собственици по наследство и давностно владение на 361/659 ид.ч. от имот с идентификатор № *** по КККР на с.Г., Община Т., Ловешка област, както и че е допусната грешка в КККР на с.Г., като при отразяване на границите на така описания имот в кадастралната карта като такива на улица, така и при отразяване имената на собствениците му в кадастралния регистър към нея, ведно с всички законни последици, като им присъди и направените съдебно-деловодни разноски.

С решение № 260036/25.05.2021г. по гр.д. № 603/2019 г. и Решение № 260057/30.11.2021г. (в производството по чл.247 ГПК), РС Тетевен е признал за установено по отношение на Община Тетевен, че К. И. К., ЕГН ********** и А. И. К., ЕГН **********, са собственици на общо 6/8 идеални част от само 32 кв.м. от имот с идентификатор № *** при граници: от север и юг улица, от запад училищен двор и от изток УПИ I, II, III, IV в кв.10 по КККР на с.Г., Община Тетевен, одобрена със заповед № РД – 18-1788 от 30.10.2018 г. на ИД на АГКК – София, както и че е допусната грешка в кадастралната карта на с.Г., общ. Т., одобрена със заповед № РД – 18-1788 от 30.10.2018 г. на ИД на АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота, като 32 кв.м. отбелязани на комбинирана скица се заключват между т.4 и т.5 в югоизточния ъгъл на имота и са част от този имот по кадастрална карта, тези 32 кв.м. са грешка в кадастралната карта и точно там имот с идентификатор *** не отговаря на одобрения ПУП – 4

ПР, като искът е отхвърлен за остатъка от 2/8 ид.части. Комбинираната скица за имот с идентификатор № *** по КККР на с.Г., общ. Тетевен, изготвена от вещото лице по назначената и приета експертиза, приложена към делото (л.226 от първоинстанционното дело) е неразделна част от решението.

С решение № 260036/25.05.2021г. по гр.д. № 603/2019 г., районният съдът е прекратил производството по делото по отношение на ищците Ж. М.

К., ЕГН **********, К. М. И., ЕГН **********, М. М. И., ЕГН **********,

А. М. И., ЕГН **********, поради липса на правен интерес.

Срещу тази част от решението е подадена въззивна жалба от Ж. К., К.

И., М. И. и А. И. и образувано в.гр.д. № 321/2021 год. по описа на ОС – Ловеч.

С определение № 446/09.07.2021г., въззивният съд е оставил без разглеждане като недопустима, поради просрочение по чл.275, ал.1 ГПК посочената жалба и е прекратил производството по отношение нея, а делото върнато на ТРС за изпълнение на процедура по чл.247 ГПК по отношение въззивната жалба на К. И. К.фи А. И. К.. Срещу това определение не е постъпила частна жалба и то е влязло в законна сила на 21.07.2022 г.

След постановяване в производството по чл.247, ал.1 ГПК на решение № 260057/30.11.2021г. по гр.д. № 603/2019 г., срещу него е постъпила отново въззивна жалба от Ж. К., К. И., М. И. и А. И., която е върната с разпореждане № 260001/10.01.2022 г. на РС – Тетевен и производството по делото прекратено. Това разпореждане е било обект на контрол по в.ч.гр.д. № 85/2022 г. по описа на ОС – Ловеч. С Определение № 167/14.03.2022 г., окръжният съд е потвърдил разпореждането за връщане на въззивната жалба.

Срещу това определение не е подадена частна жалба и то е влязло в законна сила на 04.04.2022 г.

Против Решение № 260036/25.05.2021г. по гр.д. № 603/2019 г. е постъпила въззивна жалба с вх. № 261098/23.06.2021г. от ищците А. И. К., К.

И. К., Ж. М. К., К. М. И., М. М. И., А. М. И., по повод на която е образувано в.гр.д. № 203/2022 г. по описа на ОС Ловеч. С определение от 05.09.2022 г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е заличил като страни в процеса Ж. М. К., К. М. И., М. М. И. и А. М. И. с оглед постановеното определение № 446 по в.гр.д. № 321/2021 г. по описа на ЛОС.

С Решение № 175/ 04.10.2022 г. по в.гр.д. № 203/2022 г. на ЛОС, 5 въззивният съд е обезсилил на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК решение № 260036/25.05.2021г. по гр.д. № 603/2019 г. на РС – Тетевен, в частта, с която е признато за установено по отношение на Община – Тетевен на основание чл.54, ал.2 ЗКИР, че К. И. К., ЕГН ********** и А. И. К., **********, двамата от с. Г., общ. Т., ***, са собственици на общо 6/8 ид.ч. от само 32 кв.м. от имот с идентификатор № *** при граници: от север и юг улица, от запад училищен двор и от изток УПИ I, II, III, IV в кв.10 по КККР на с.Г., Община Тетевен, одобрена със заповед № РД – 18-1788 от 30.10.2018 г. на ИД на АГКК – София, както и че е допусната грешка в кадастралната карта на с.Г., общ. Тетевен, одобрена със заповед № РД – 18-1788 от 30.10.2018г. на ИД на АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота, като 32 кв.м. отбелязани на комбинирана скица се заключват между т.4 и т.5 в югоизточния ъгъл на имота и са част от този имот по кадастрална карта, тези 32 кв.м. са грешка в кадастралната карта и точно там имот с идентификатор *** не отговаря на одобрения ПУП – ПР, като искът е отхвърлен за остатъка от 2/8 ид.части, както и в частта за присъдените на К. И. К. и А. И. К. разноски, като постановено по непредявен иск.

Със същото решение е обезсилено на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК изцяло Решение № 260057/30.11.2021г. ( в производство по чл.247 ГПК), като постановено по непредявен иск и делото е върнато на РС – Тетевен за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решение № 175/ 04.10.2022 г. по в.гр.д. № 203/2022 г. на ЛОС не е обжалвано от страните пред ВКС.

След връщане на делото за ново разглеждане от РС Тетевен, е образувано гр.д. № 890/2022 г., по което е постановено обжалваното решение № 76/31.05.2023 г., което е предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция.