Решение № 702 от 29.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Велико Търново, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500911 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1167/28.09.2023 г, постановено по гр. дело № 1965/2023 г., ВТРС е изменил на основание чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК, размера на издръжката, определен с Решение № 350/22.07.2019 г., постановено по гр. дело № 556/2019 г. на ВТОС, като е осъдил И. И. Р., ЕГН **********, да заплаща на М. Н. Д., ЕГН **********, като майка и законен представител на Н. И. И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 05.07.2023 г. до настъпване на законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане. Отхвърлил е иска за горницата над 250 лв. до пълния предявен размер от 350 лв. Ответникът е осъден да заплати на М. Д. направените по делото разноски в размер на 222,22 лв., а по сметка на ВТРС е осъден да заплати ДТ в размер на 115,20 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. Д. е осъдена да заплати на И. Р. сумата от 277,78 лева – разноски по делото. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Подадена е въззивна жалба от ответника против така постановеното Решение № 1167/28.09.2023 г. по гр. д. № 1965/2023 г. на ВТРС, в частта, с която е увеличен размерът на месечната издръжка за сумата над 200 лв. до 1 присъдения размер над 250 лв. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението, поради неговата необоснованост. Твърди, че присъденият от първоинстанционния съд размер издръжка не е съобразен с действителното му финансово състояние. Заявява, че би могъл да заплаща увеличен размер на издръжката, но не повече от 200 лв. Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на първата инстанция в изменителната част и да постанови ново, с което да присъди увеличение на издръжката не повече от 200 лв. В съдебно заседание ответникът заявява, че може да заплаща издръжка в размер на 210 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, като счита същата за неоснователна и недоказана, с оглед на което моли същата да бъде оставена без уважение. Изразява своето несъгласие по отношение на присъдения от първата инстанция размер на издръжката, както и относно размера, който ответникът заявява, че може да заплаща ежемесечно. В тази връзка, М. Д. като законен представител на Н. И. също обжалва в срок първостепенното решение. Намира, че районният съд не е обсъдил и извършил преценка на събраните по делото доказателства. Счита, че мотивите към решението са неприемливи и нелогични. Моли да бъде отменено решението в неуважената част и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция. Претендира разноски.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден като цяло и допустим в обжалваната част съдебен акт.

Решението в необжалваната част е влязло в сила.

Великотърновският окръжен съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 150 СК.

Предявен е от М. Д., като законен представител на малолетния Н. И. против И. Р.. От съда се иска да се постанови решение, с което да измени размера на издръжката, която ответникът е осъден да плаща, съгласно Решение № 350/22.07.2019 г., постановено по гр. дело № 556/2019 г. на ВТОС, като увеличи размера от 170 лв. на 350 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на така определената издръжка.

При постановяване на обжалвания съдебен акт ВТРС е приел за установено, че Н. И. е син на ответника И. Р.. С Решение № 350/22.07.2019 г., постановено по гр. дело № 556/2019 г. на ВТОС ответникът е осъден да заплаща на М. Д., в качеството на майка и законен представител на Н. И., месеч,на издръжка в размер на 170 лв.

Не се спори, че малолетният Н. И. е син на ответника.

Не се спори и че М. Д., заедно с детето и баба му по майчина линия, живеят заедно в едно жилище. По делото не се твърди, но не се и установява, че и двамата родители имат други ненавършили пълнолетие низходящи, на които дължат безусловна издръжка. Не е спорно и че майката е трудово 2 ангажирана като заема длъжността „***” в ТД на А. „***”, гр. *** и получава месечно възнаграждение в размер около 2 000 лв., а бащата е регистриран в Дирекция „Бюро по труда” гр. *** като безработно и активно търсещо работа лице.

Спорен между страните е размерът на издръжката, който следва да се определи в съответствие с принципа, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази насока въззивният съд приема следното:

Съгласно чл. 143 СК безусловно е задължението на родителите да изплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като същата се определя в съответствие с възможностите и материалното състояние на родителя. При изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на разпоредбата на чл. 150 СК е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания, или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Съдът намира, че в настоящия случай е изпълнена предпоставката да е налице трайно съществено изменение на нуждите от издръжка. Налице са няколко обстоятелства, които предпоставят изменената нужда, като най-същественото от тях, е промяната във възрастта на детето.

Изминали са 4 години от определяне на предходния размер на издръжката, като за този период от време, детето е пораснало до възрастта от *** години.

Това израстване е свързано със съществени промени в живота на детето, обвързани както с физическата промяна в него – бързото му израстване, предполагащо и нужда от повече средства за храна, облекло, обувки, така и с навлизането в етап от живота му, в който същото следва да прояви активност в интелектуален и образователен план, за да осигури пълноценното си развитие – да завърши основното си образование, както и при възможност за това, да положи усилия в други извънкласни дейности, развиващи благоприятни личностни характеристики у него. Понастоящем детето е ученик в *** клас и му предстои полагане на матури и кандидатстване в друго училище, поради което е необходимо посещението на школа за уроци с цел по-задълбочена подготовка. На следващо място, детето тренира ***, чиято месечна такса е 200 лв. и ***, за който майката заплаща месечно 50 лв.

Допълнително детето посещава занималня с включена храна, за която М. Д. заплаща между 420 – 450 лв., което се подкрепя от събраните по делото доказателства. В началото на всяка учебна година е необходимо закупуването на учебници, помагала, както и дрехи и обувки за подрастващия. Не на последно място, налице е нужда и от повече почивка, последната от своя страна, възприемана в различните и форми – както на отдих, така и на забавления и социални контакти. Изложеното е придружено от съпътстващи фактори, каквито са: увеличилия се размер на минималната работна заплата – служещ като база за определяне на минималния размер на издръжката, но също и като индекс за променящите се икономически реалности в държавата, а също и наличието на значителна инфлация и поскъпване на множество 3 битови услуги в страната. Последното икономическо явление драстично и рязко нараства през текущата година, поради което е адекватно предположението, че заявените разходи за комунални услуги и прехрана на детето закономерно са нараснали. От всичко изложено съдът прави логичния извод, че в настоящия случай е налице промяна в обстоятелствата около първоначално присъдената издръжка, и тази промяна е съществена и трайна, като предполага завишаване на размера на същата.

На следващо място, по отношение на ответника И. Р., първоинстанционният съд е приел, че е в трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, т.е. не е в невъзможност да дава издръжка (ППВС № 5/1970 г., т. 11 ). Издръжката е алиментно задължение и следва от самия закон. Тезата на ответника, че не получава доход, поради факта, че е безработен, не звучи правдиво. По делото се установява, че същият развива особен вид търговска дейност чрез *** продажби на различни артикули.

По изложените съображения, въззивният съд намира, че И. Р. е в състояние да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Н. И., с оглед на което приема, че ревизираният съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

При този изход на делото на въззивника не му се дължат разноски, но същият и не претендира такива. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и доколкото не уважава подадената от нея въззивна жалба.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1167/28.09.2023 г., постановено по гр. дело № 1965/2023 г. по описа на ВТРС в обжалвана част.

В необжалваната част Решение № 1167/28.09.2023 г., постановено по гр. дело № 1965/2023 г. по описа на ВТРС е влязло в сила.

ОСЪЖДА И. И. Р., ЕГН ********** да заплати на М. Н. Д., ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението, съобразно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5