Решение № 1622 от 11.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1622 гр. Пловдив, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330108092 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. Т. Ч., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК срещу „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сума в размер от 2 240, 61 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена до имот, находящ се в ................................................................................ за периода от 01.11.2010 г. до 30.04.2012 г.; сумата от 2431, 70 лева – законна лихва върху главницата, считано от 03.10.2012 г. до 22.05.2023 г. и от тази дата до окончателното й плащане; сумата от 224, 74 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 01.01.2011г.- 02.10.2012г. и сумата от 263, 27 лева – разноски в заповедното производство, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 06.11.2012 г. по ч.гр.д. № 15433/ 2012 г. по описа на Районен съд- Пловдив, III- ти гр. с-в и които вземания са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 315/ 2013 г. по описа на ЧСИ П.

И., район на действие Окръжен съд- Пловдив, поради погасяването им по давност.

В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15433/ 2012 г. по описа на РС- Пловдив , III- ти гр. с-в, в полза на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД срещу Т. Н. Ч. – наследодател на ищеца е издаден изпълнителен лист за горепосочените суми. Въз основа на изпълнителният лист е образувано изп. дело № 315/2013 г. по описа на ЧСИ П. И., район на действие ОС- Пловдив. Ищецът счита, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, тъй като през период от повече от пет години преди подаването на исковата 1 молба в съда взискателят – ответник не е отправил валидно искане за извършване на изпълнителни действия. Изтъква се, че наследодателят на ищеца е починал на 20.06.2015г., като след тази дата и към подаването на исковата молба в съда ищецът не е получавал известия за предприети срещу него изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело. Същевременно, макар и с молба от 17.05.2023г. ищецът да е поискал от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла давност, то е постановен отказ, тъй като погасяването по давност на вземанията предмет на изпълнението, не е факт, който може да бъде отчетен от съдебния изпълнител. С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва иска. Твърди се, че по изпълнителното дело са извършвани множество изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността, поради което счита, че вземанията не са погасени по давност. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В рамките на настоящото производство не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че в полза на ответното дружество е издаден Изпълнителен лист от 06.11.2012 г. по ч.гр.д. № 15433/ 2012 г. по описа на РС- Пловдив, III- ти гр. с-в за следните вземания – 2240, 61 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена до имот в .............................................................................. за периода 01.11.2010 г. до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /03.10.2012 г./ до окончателното й изплащане; сумата от 224, 74 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 2

01.01.2011г.- 02.10.2012г. и сумата от 263, 27 лева – разноски в заповедното производство и които вземания са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 315/ 2013 г. по описа на ЧСИ П. И., район на действие Окръжен съд- Пловдив. Не съществува спор между страните и че заповедта по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила най-късно на 06.11.2012 г. ( датата, на която е издаден изпълнителният лист ). Не е налице спор и че ищецът Н. Т. Ч. е единствен наследник на починалия в хода на изпълнителния процес длъжник Т. Н. Ч. (починал на 20.06.2015г., видно от Удостоверение за наследници от 16.05.2023г., издадено от Община Пловдив, район „Централен“ – л. 7 от делото ).

От приетото копие на изп. дело № 315/ 2013 г. по описа на ЧСИ П. И., район на действие Окръжен съд- Пловдив се установява, че същото е образувано по подадена молба от взискателя ( ответник в настоящия процес ) с вх. № 6807/ 25.02.2013г.

Съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение от 28.03.2023г. по т.д. № 3/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Тоест, след като изп. дело № 315/ 2013 г. по описа на ЧСИ П.

И. е образувано на 25.02.2013г., то за вземанията, предмет на същото, давност не тече до 26.06.2015г. Предвид това, настоящият съдебен състав не счита за нужно да подлага на коментар осъществяваните по посоченото изпълнително дело действия до дата 26.06.2015г.

По отношение активността на взискателя „ЕВН България Топлофикация” ЕАД след дата 26.06.2015г. следва да се акцентира върху следното: вземанията на взискателя по Изпълнителен лист от 06.11.2012 г. издаден по ч.гр.д. № 15433/ 2012 г. по описа на Районен съд- Пловдив, III- ти гр. с-в се базират на услуга по доставка на топлинна енергия. Цитираният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 9683/ 05.10.2012г. по ч.гр.д. № 15433/ 2012 г. по описа на Районен съд- Пловдив, I I I - ти гр. с-в. След влизане в сила на заповедта за изпълнение, длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години. Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) – изрично в тази връзка Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по 3 гр. д. № 1030/ 2022 г., IV- то г. о., ГК.

Предвид гореизложените принципни съображения досежно давността, то за да се изведе заключение, че процесните вземания са погасени по давност, то от дата 26.06.2015г. ( датата на приемане на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по т.д.

№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС ) до датата на подаване на исковата молба в съда ( 05.06.2023г. ) следва да се изтекъл период от повече от пет години, в който ответникътвзискател да не е предприел съответни действия, с които да прекъсне хода на давността. От приетото изп. дело № 315/ 2013 г., по описа на ЧСИ П. И. се установява, че с молба вх. № 27730/ 01.10.2015г. взискателят е поискал като длъжник да бъде конституиран ищецът в настоящото производство- Н. Т. Ч.. Следвайки това, последователно с молби с входящ

№

.................................................................................................................................... е искано извършването на изпълнителни действия, но не са заплащани изискуемите такси по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители ( Тарифата ). Последното обстоятелство се изяснява и от приетото по делото писмо от ЧСИ П. И. с вх. № 2879/ 10.01.2024г. ( л. 53 ), в което изрично е отразено, че по горепосочените молби, с които е искано извършването на изпълнителни действия, не са заплатени от взискателя авансово дължимите такси и не са извършени поисканите в молбите изпълнителни действия. Предвид това, настоящият съдебен състав приема, че нито едно от поисканите в горецитираните молби изпълнителни действия не би могло да прекъсне хода на давността. Взискателят в изпълнителения процес ( ответник в настоящия) трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (запор на сметки, извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Тоест, след като взискателят не е внесъл изискуемата такса съобразно Тарифата, то не би могло да се приеме, че е налице валидно искане за осъществяване на изпълнително действие, което да обвърже и съдебния изпълнител.

Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че ответникът в качеството си на взискател по изпълнителното дело, не е поискал валидно извършването на нито едно изпълнително действие от 26.06.2015г. до датата на образуване на настоящото исково производство (05.06.2023г.). Съответно, от 26.06.2015г. до 05.06.2023г. е изтекъл период от повече от пет години, без да е налице действие, което да прекъсне хода на давността. Съобразно това всички вземания, предмет на издадения Изпълнителен лист от 06.11.2012 г. по ч.гр.д. № 15433/ 2012 г. по описа на Районен съд- Пловдив, I I I - ти гр. с-в и които вземания са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 315/ 2013 г. по описа на ЧСИ П. И., район на 4 действие Окръжен съд- Пловдив, са погасени по давност.

По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда право на разноски в полза на ищеца. По делото се доказа да са сторени разноски от ищеца, както следва: 209, 40 лв. – заплатена държавна такса и 7, 90 лв. – такса за издаване на обезпечителна заповед. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 216, 90 лв.

В рамките на настоящия процес, ищецът е представляван от адв. Г. К.. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 30.05.2023г. (л. 17), хонорарът на адв. К. е договорен при условията на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 Закон за адвокатурата (представляваното лице е юрист/ адвокат). Съдът, като взе предвид правната сложност на делото, удостовереният материален интерес и обстоятелството, че са проведени три открити съдебни заседания, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. К. следва да се определи възнаграждение в размер от 1066, 90 лв., което да бъде заплатено от ответната страна.