Присъда № 327 от 02.06.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 327/02.06.2025 г. по НОХД 2511/2025 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийския районен съд обвинителен акт, с който обвинява А. С. Х., ЕГН **********, в извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, изразяващо се в това, че в периода от 16 до 18.05.2022 г. включително, в гр. София, използвайки неустановено по делото техническо средство – неустановен по делото ключ и използвайки неустановено по делото моторно превозно средство, отнел чужди движими вещи – хладилник марка “Беко”, модел CRCSA366IX40DXBN на стойност 759,99 лева, готварска печка марка „Беко“ модел FSM67320DXT на стойност 929,99 лева, съдомиялна марка „Беко“ модел DVS05044X на стойност 569,99 лева, пералня със сушилня марка „Беко“ модел HTV7736XSHT на стойност 799,99 лева и два броя телевизора марка „JVС“ модели LT-43VA3000 на стойност 599,99 лева LT39VAH300 на стойност 459,99 лева, всичко на обща стойност 4119,94 лева (четири хиляди сто и деветнадесет лева и деветдесет и четири стотинки), от владението на Л. Т. Д., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, както следва: с протоколно определение по ЧНД № 2370/2017 г. в сила от 05.07.2017г., с което му е определено едно общо наказание измежду наложените по НОХД № 20632/2013 г., НОХД № 4538/2014 г., НОХД № 12966/2013г., НОХД № 14114/2013г., НОХД № 12157/2013 г., НОХД № 14157/2013г., НОХД № 2877/2014г., НОХД № 21474/2013 г. и НОХД № 2194/2015 г. всичките по описа на CPC, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година и 8 (осем) месеца, което наказание на основание чл. 24 НК е увеличено с 4 (четири) месеца и с което е му е определено едно общо наказание измежду наложените по НОХД № 6088/2016г. по описа на СРС и НОХД № 3283/2013 г. по описа на СГС, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 4 (четири) години и 8 (осем) месеца, което наказание на основание чл. 24 НК е увеличено с 6 (шест) месеца и е определено отделно изтърпяване на наложеното по НОХД № 383/2013 г. по P C гр. Елин Пелин лишаване от свобода за срок от 6 (шест) месеца, което е приведено в изпълнение с присъда по НОХД № 20632/2013 г. по описа на СРС, както и го обвинява в извършване на престъпление с правна 1 квалификация по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. “Б“ НК, изразяващо се в това, че на 20.04.2022 г. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага – сумата от 3000 лева (три хиляди лева) възбудил заблуждение у Л. Т. Д., че ще закупи от нейно име и ще монтира климатик, както и че ще изработи и монтира четири интериорни врати в жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Б.“, ул. „К.“, бл. ., вх. ., ет. .. и с това причинил на Д. имотна вреда в размер на 3000 лева (три хиляди лева), която сума била предадена от Д. на подсъдимия още същия ден и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, както следва: с протоколно определение по ЧНД № 2370/2017 г. в сила от 05.07.2017 г., с което му е определено едно общо наказание измежду наложените по НОХД № 20632/2013 г., НОХД № 4538/2014 г., НОХД № 12966/2013 г., НОХД № 14114/2013 г., НОХД № 12157/2013 г., НОХД № 14157/2013 г., НОХД № 2877/2014 г., НОХД № 21474/2013 г. и НОХД № 2194/ 2015 г. всичките по описа на CPC, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година и 8 (осем) месеца, което наказание на основание чл. 24 НК е увеличено с 4 (четири) месеца и с което е му е определено едно общо наказание измежду наложените по НОХД № 6088/2016 г. по описа на СРС и НОХД № 3283/2013 г. по описа на СГС, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години и 8 (осем) месеца, което наказание на основание чл. 24 от НК е увеличено с 6 (шест) месеца и е определено отделно изтърпяване на наложеното по НОХД № 383/2013 г. по P C гр. Елин Пелин лишаване от свобода за срок от 6 (шест) месеца, което е приведено в изпълнение с присъда по НОХД № 20632/2013 г. по описа на СРС.

Съдебното производство пред СРС е протекло по общия ред на Глава XX от НПК.

В хода на съдебното производство по делото пострадалата Л. Т. Д. е конституирана в процесуалното качество на частен обвинител.

На етапа на съдебното следствие представителят на СРП е упражнил правомощията си по чл. 287, ал. 1 НПК, изменяйки фактическите обстоятелства на първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А и б. “Б“ НК, като актуалното такова срещу подсъдимия А. С. Х., ЕГН ********** е за това, че на 20.04.2022 г. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага – сумата от 3000 лева (три хиляди лева) възбудил заблуждение у Л. Т. Д., че ще закупи от нейно име и ще монтира климатик, както и че ще изработи и монтира четири интериорни врати в жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „Б.“, ул. „К.“, бл. ., вх. .., ет. ... и с това причинил на Д. имотна вреда в размер на 3000 лв. (три хиляди лева), която сума му била предадена от Д. още същия ден и деянието е извършено в условията на опасен 2 рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66, както следва: с протоколно определение по ЧНД № 2370/2017 г. в сила от 05.07.2017 г., с което му е определено едно общо наказание измежду наложените по НОХД № 20632/ 2013 г, НОХД № 4538/2014 г., НОХД № 12966/2013 г., НОХД № 14114/2013 г., НОХД № 12157/2013 г., НОХД № 14157/2013 г., НОХД № 2877/2014 г., НОХД № 21474/2013 г. и НОХД № 2194/2015 г. всичките по описа на CPC, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година и 8 (осем) месеца, което наказание на основание чл. 24 НК е увеличено с 4 (четири) месеца и с което е му е определено едно общо наказание измежду наложените по НОХД № 6088/2016 г. по описа на СРС и НОХД № 3283/2016 г. по описа на СГС, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години и 8 (осем) месеца, което наказание на основание чл. 24 от НК е увеличено с 6 (шест) месеца и е определено отделно изтърпяване на наложеното по НОХД № 383/2013 г. по PC гр. Елин Пелин лишаване от свобода за срок от 6 (шест) месеца, което е приведено в изпълнение с присъда по НОХД № 20632/2013 г. по описа на СРС. Съдебното производство е продължило по измененото обвинение.

Обвинението, повдигнато от СРП срещу подсъдимия А. С. Х. с правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК е останало непроменено.

В проведеното открито съдебно заседание представителят на Софийска районна прокуратура поддържа повдигнатото срещу подсъдимия А. С. Х. обвинение, като счита, че същото е установено по безспорен и несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. В подкрепа на този извод се позовава на съвкупността от гласни доказателствени средства, като поставя акцент върху показанията на Д., И. и С., които счита за еднопосочни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите събрани доказателствени материали. Представителят на държавното обвинение пледира подсъдимият Х. да бъде признат за виновен в извършване на вменените му престъпни деяния, като за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК, съобразявайки се с многобройните осъждания на подсъдимия, които датират в продължение на повече от 10 години, както и съобразявайки се с последното наказание, което е търпял преди да извърши настоящото престъпление, се счита, че за постигане на целите, предвидени в чл. 36 от НК, макар и стойността на инкриминираните вещи да не надвишава многократно минималната работна заплата, следва да бъде отмерено наказание в размер на 5 /пет/ години „лишаване от свобода“, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, букви А и Б от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. По отношение на второто престъпление с правна квалификация по чл. 211, вр. чл.

3

209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А и б. “Б“ НК се счита, че за постигане на целите на чл. 36 от НК следва да бъде определено наказание в размер на 4 /четири/ години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК се предлага на подсъдимия да бъде наложено най-тежкото наказание измежду определените му за извършените престъпления, а именно – в размер на 5 /пет/ години „лишаване от свобода“.

Повереникът на конституирания в производството частен обвинител – адв. В., пледира, че от събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че подсъдимият А. С. Х. е осъществил от обективна и субективна страна престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.

Солидаризира се изцяло и със становището на представителя на държавното обвинение по отношение размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия за извършените от него две престъпления.

Претендират се сторените от частния обвинител разноски в производството за адвокатско възнаграждение в досъдебната и в съдебната фази на процеса.

Частният обвинител Л. Т. Д. се солидаризира с позицията на повереника си.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. А. Г., релевира доводи за доказателствена необезпеченост на обвинителната теза и намира, че вменените на А. С. Х. престъпни деяния не са доказани в производството по делото по безспорен и несъмнен начин. Поставя се акцент върху това, че обвинителният акт страда от съществени процесуални, процедурни и чисто логически несъответствия, които са свързани с точния адрес на мястото, на което е извършено деянието. Сочи се, че между подсъдимия и пострадалата е налице устен договор, който е без крайна дата, следователно неговото нарушаване би следвало да бъде предмет не на наказателноправната наука и наказателното право, а следва да бъде отнесено към гражданскоправната сфера. Изтъква се, че не стана ясно процесните вещи нито кога евентуално са изчезнали от имота, нито как подсъдимият евентуално ги е взел, или евентуално къде ги е занесъл. Поддържа се становище за липса на каквито и да било доказателства по делото за връзка между подсъдимия и изчезналите вещи и евентуално какво се е случило с тях, като местонахождението им не е установено на територията на държавата. По изложените съображения моли подзащитният й да бъде оправдан по възведените му обвинения.

Подсъдимият А. С. Х. разбира в какво е обвинен и се възползва от правото си да даде обяснения по делото. В тях той навежда, че няма представа къде се намират въпросните електроуреди, които се твърди, че е изнесъл от апартамента, като причината да напусне жилището и да прекрати договорните отношения са били разногласия между него и възложителя по отношение качеството на извършване на ремонта, както и срока на изпълнение.

Акцентира, че не е поемал ангажимент да поставя врати и климатик, респективно пари за такава дейност не са му давани. Сочи, че няма никакви отношения с представител на марка “Mitsubishi” и не е доставял на свои клиенти интериорни врати или климатици, като не разполага с цех или 4 възможност за изработка на интериорни врати. Поддържа, че е имал намерения да се върне и да довърши дейността си в апартамента на свидетеля Д.. Аргументира наличие на процесуални нарушения в хода на производството и противоречия в събрания доказателствен материал.