Решение № 266 от 02.09.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Козлодуй, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20241440100351 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК на С. С.

Н., ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй чрез адвокат М. С. от АК-Враца против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 1310013375 със седалище гр.София, за признаване за установено, че не дължи поради изтекла погасителна давност сумата от общо 8 150.15 лв. неплатена главница и лихви по договор за банков кредит, за които е бил издаден изпълнителен лист от 04.05.2016г. по ч.гр.д. № 544/2016г. на Районен съд Козлодуй в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, което вземане е било прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия и за събирането на което вземане е образувано изпълнително дело № 599/2016г. по описа на ЧСИ Цветелина Дахлева. Претендира разноски.

Ищецът излага обстоятелства, че на 04.05.2016г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 544/2016г. на PC Козлодуй в полза на "ОББ” АД срещу нея за сумата от 7 363.60лв., от които 6 567.52лв. - главница, договорна лихва в размер на 208.11лв. дължима за периода от 17.03.2015г. до 18.04.2016г., наказателна лихва в размер на 587.97 лв., ведно със законна лихва върху главницата от 19.04.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски за държавна такса в размер на 147.27лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 639.28лв. Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело № 599/2016г. по описа на ЧСИ 1

Цветелина Дахлева, per. № 900, район на действие ОС - Враца. На 19.10.2021г.

ЧСИ Дахлева е констатирала настъпилата перемция и на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратила производството по изпълнителното дело, като изрично е отбелязала, че последното валидно изпълнително действие по делото - запор на банкови сметки на длъжника е извършено на 29.08.2017г. Постановлението не е обжалвано и е влязло в законна сила. След прекратяване на делото и връщане оригинала на изпълнителния лист, ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на сключен договор за цесия между дружеството и „ОББ“ е подал на 10.12.2021г. в качеството си на взискател молба за образуване на ново изп.дело въз основа на същия изпълнителен лист , по която ЧСИ Цветелина Дахлева е образувала изп.д. № 350 по описа за 2022г. С молбата е направено искане за извършване на справки за имуществено състояние на длъжника, но не са посочени принудителни способи, поради което молбата е нередовна. На 28.04.2022г., взискателя е подал нова, уточняваща молба в която е посочил актуален размер на дълга и е приложил вносна бележка за платени такси само за образуване на дело, извършване на справки и изпращане на призовки, но не и за извършване на действия. ЧСИ е изискал информация от съответните учреждения и държавни органи, но не са предприемани принудителни действия. Било е установено от справка от 20.04.2022г. на БНБ, че длъжника няма банкови сметки, за което взискателя (ответника) е бил уведомен на 29.04.2022г. С молба от 10.05.2022г. взискателя е поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника. Към молбата е приложил вносна бележка за платена такса за налагане на запора. Същия ден ЧСИ е уведомила дружеството взискател, че отказва да изпълни искането и няма да наложи запор на банковите сметка на длъжника, тъй като сметките са закрити. Според ищеца неизвършването на това изпълнително действие е по причина, за която взискателя отговаря и според него не представлява валидно изпълнително действие прекъсващо давността. Взискателя не е посочил друг способ до момента на подаване на исковата молба, поради което ищеца счита, че вземането на ответника по изпълнителен лист от 04.05.2026г. издаден по ч.гр.д. № 544/2016г. на КРС Козлодуй е погасено по давност. Цитира съдебна практика.

В съдебни заседания за ищеца се явява адвокат С. и поддържа иска.

Ответника в срок е подал писмен отговор на исковата молба, с който 2 оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва обстоятелствата в исковата молба относно вземането, размера му и двете образувани при ЧСИ Дахлева изпълнителни дела за него. Счита, че вземането не е погасено по давност. Излага съображения, че давностният срок в периода 13.03.2020 г. 20.05.2020 г. е спрял да тече при обявеното извънредно положение и специалния закон. Счита, че периодът от 2 месеца и 7 дни следва да се добави след момента когато е следвало да изтече давността на 29.08.2022 г. и тя е следвало да изтече 05.10.2022 г. Освен това, след прекратяването на изпълнително дело № 599/2016 г., погасителната давност е била прекъсвана многократно с депозирането на молби за извършване на изпълнителни действия - молба от 10.05.2022 г. за налагане на запор на банкови сметки; молба от 05.07.2023 г. за извършване на изпълнителни действия; молба от 26.02.2024 г. за налагане на запор на банкова сметка и молба от 27.02.2024 г. изпратено запорно съобщение за налагане на запор на банкова сметка на длъжника.

В съдебни заседания за ответника не се явява пълномощник.

По делото са събрани писмени доказателства – изпълнителни дела № 599/2016 г. и № 350/2022г и двете по описа на ЧСИ Дахлева; справка от ЧСИ Дахлева за размер на дълга на ищеца по изп.д. № 350/2022г. и писмо от РС Козлодуй относно ч.гр.д. № 544/2016г. на PC Козлодуй.

По фактите страните не спорят и те се доказват от събраните писмени доказателства и техните твърдения, а именно:

Процесното задължение е предмет на изпълнително дело № 350/2022г. по описа на ЧСИ Цветелина Дахлева, peг. № 900, район на действие Окръжен съд Враца и съгласно справка за размера на дълга възлиза общо на 15 332.97 лева, от които главница 6 567.52 лева, със законна лихва от 19.04.2026г.; законна лихва в размер на 5708.68 лева за периода от 19.04.2016г. до 18.06.2024г.; договорна лихва в размер на 208.11 лева; наказателна лихва в размер на 587.97 лева; разноски по ЧГД в размер на 786.55 лева и разноски в ИД в размер на 100 лева, както и такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ 1 374.14 лева. Длъжник по него е ищеца. Вземането е от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 18.03.2013 г., сключен между ищеца С. С. Н. (кредитополучател) и „Обединена българска банка" АД (кредитор).

3

За вземането е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 04.05.2016г. по ч.гр.д. № 544/2016 г. по описа на PC Козлодуй. Ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобил вземането въз основа на сключен договор за цесия с цедента „ОББ" АД от 31.01.2018 г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист от 04.05.2016г. по ч.гр.д. № 544/2016 г. е образувано първоначално от „ОББ“ АД ИД № 599/2016 г. по описа на ЧСИ Цветелина Дахлева. В хода на изпълнителното производство ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател, в качеството на частен правоприемник на процесното вземане. На 29.08.2017г. ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на ищеца. ИД № 599/2016 г. е прекратено поради настъпила перемпция на 19.10.2021г.

Въз основа на същия изпълнителен лист и молба на ответника (взискател) от 10.12.2021г. срещу ищеца (длъжник) е образувано отново ИД № 350/2022г. по описа на ЧСИ Дахлева за процесното вземане. С молбата е направено искане за извършване на справки за имуществено състояние на длъжника, като не са посочени принудителни способи.

На 28.04.2022г., взискателя е подал нова, уточняваща молба в която е посочил актуален размер на дълга и е приложил вносна бележка за платени такси само за образуване на изпълнителното дело и за извършване на справки и изпращане на призовки. Не е внесъл такси за извършване на действия. ЧСИ е изискал информация от учреждения и държавни органи в изпълнителното производство, като не са предприети принудителни действия. На 20.04.2022г. е получена справка от БНБ, че длъжника не разполага с банкови сметки.

Справката е изпратена на имейл адреса на взискателя и той се е запознал с нея на 29.04.2022г.

С молба от 10.05.2022г. взискателя е поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД и „ОББ“ АД и е приложил вносна бележка за платена такса за налагане на запора в размер на 36 лева. Уведомен е от ЧСИ, че отказва да изпълни искането да наложи запор на банковите сметка на длъжника, тъй като сметките на последния (длъжника) в посочените банки са закрити, видно от справката БНБ. В мотивите ЧСИ изрично е отбелязал, че взискателя е получил справката БНБ преди да подаде молбата и е знаел, че длъжника няма банкови сметки. ЧСИ изрично е уведомил взискателя, че в 3-дневен срок следва да подаде изрична молба, с 4 която да посочи други способи за изпълнение, за които да се усвоят платените по делото такси, в противен случай ще възстанови сумата по сметката от която е постъпила. В указания срок, взискателя не е посочил друг способ и съдебния изпълнител е възстановил сумите.

С молба от 05.07.2023г. взискателя е поискал да бъде извършена справка за налични банкови сметки на длъжника и при установяване на такива да наложи запор. Към молбата е приложен документ за платена такса.

С молба от 26.02.2024 г. взискателя е поискал налагане на запор на банкова сметка и на 27.02.2024 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на банкова сметка на длъжника.

Съдът приема от правна страна следното:

Предмет на спора е установяване недължимост на вземане от банков кредит поради настъпила погасителна давност в хода на висящ изпълнителен процес. Това вземане се погасява с общата петгодишна погасителна давност.

Тъй като изпълнителното дело за процесното вземане е образувано след 26.05.2015г. (ИД № 599/2016г. на ЧСИ Дахлева е образувано на 17.05.2016г.), намира приложение на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС- така Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС.

Според т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК, ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл. 330, ал. 1,6. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява с постановление. С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар. перемпция настъпва по силата 5 на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.

Съгласно т. 3 на ТР № 2/2023г. то тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК, ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

В т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че: „Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен 6 при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД.”.