Решение № 625 от 26.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Варна, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Т.

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Т. Въззивно гражданско дело № 20233100500524 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. В. И. с ЕГН 7907220966 с адрес ****, чрез пълномощник адв. Б. Б., с.а. ****, срещу Решение № 260428 от 10.11.2022г., постановено по гр.д.№ 12575/2020г. по описа на ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО въззивникът А. В. И. ЕГН ********** е осъден да заплати на „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 204600560 със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район „Одесос“, бул. „Владислав Варненчик“ № 81, ет. 8, офис 23, сумата от 8801,24 лева /осем хиляди осемстотин и един лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща възнаграждение за осъществено посредничество за продажба на недвижим имот въз основа на протокол за оглед от 15.10.2019 г., на основание чл. 51 от ТЗ вр.чл. 79 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и е постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон.

Конкретно се оспорва извода на съда за постигнато между страните съгласие за търговско посредничество за закупуване на имот, представляващ ап.17 в г*** за което на дружеството се дължи възнаграждение. Счита се, че ищецът не е доказал сключването на устен договор за посредничество с П. Ю.

М., а дори и да е сключен такъв, то той не е собственик на процесния имот, 1 съответно не е легитимиран да сключва такъв договор, доколкото негов собственик е баща му Ю. П. М.. Това означава, че дружеството не е притежавало права да предлага за продажба процесния имот от името на собствениците. Сочи се, че собственикът на имота е имал сключен договор за предоставяне на ексклузивни права по отношение на имота само с „Адрес недвижими имоти“ АД. Поддържа се възражението, че е налице дописване на протокола от 15.10.2018г. в частта относно процесния имот, без същия да е посещаван за оглед. Настоява се, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ответникът е посещавал единствено недвижимия имот, предлаган от ищеца, и находящ се в гр.Варна, ул.Бачо Киро ет.5 ап.19 с продажна цена от 135 хил.евро. Според въззивникът съдът неправилно е постановил решението си като е обосновал изводите си, кредитирайки единствено показанията на видените от ищеца свидетели, въпреки тяхната заинтересованост от изхода на спора. Като се цитират показанията на св. А. Д., се настоява, че именно тя е лицето, което посредничи за сключване на договора за покупко-продажба на недвижимия имот. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на сторените разноски в двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „Хоум Ту Ю България“ АД представя писмен отговор, в който счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно, а въззивната жалба за неоснователна. Изразява се становище, че кредитирани в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, установяват по безспорен начин сключването на договор за посредничество от 15.10.2018г. между ищеца и ответника, както и неговото съдържание. Оспорва относимостта на факта дали собственикът на имота е страна по договора за посредничество с дружеството. Счита изводите на исковия съд за основани на годни и относими доказателства по делото.

Настоява, че доколкото е осъществен правопораждащият факт за дължимост на възнаграждението на ищеца, а именно- сключване на договора за покупка на имота между същите страни, за които ищецът е посредничил, то целта на уговорената услуга е осъществена. Противопоставя се на доказателствените искания на въззивника. Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 2

ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Пред Районен съд Варна ищецът „Хоум Ту Ю България“ гр.Варна е заявил за разглеждане осъдителен иск срещу А. В. И. за присъждане на сумата от 9 505.59 лв., представляваща възнаграждение за посредничество при покупка на недвижим имот, съгласно протокол за оглед от 15.10.2019г.

Исковата претенция се основава на сключен между страните неформален договор за посредничество при покупка на недвижим имот с определени параметри.

Предявен е иск с правно основание в разпоредбата на чл.79 от ЗЗД вр. с чл.51 от ТЗ.

Ищцовото дружество „Хоум Ту Ю България“ гр. Варна е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.2 от ТЗ с основен предмет на дейност : посреднически услуги при покупко-продажба, замяна и отдаване под наем на недвижими имоти, вътрешна и външна търговия и др.

Пред исковия съд е поставен на разглеждане иск за осъждане на ответника за сума, представляваща дължимо възнаграждение по договор за посредничество.

Договорът за посредничество е вид търговски договор, който няма нарочна правна уредба, но някои от основните негови характеристики се извличат чрез тълкуване на нормите, касаещи търговския посредник – Раздел ІІ на глава VІ на Търговския закон. Договорът за посредничество следва да бъде определен като договор, по който винаги едната страна е търговски посредник по смисъла на чл.49 от ТЗ, който посредничи между две страни с оглед интереса им от постигане на конкретна правна сделка. Интересът на другия съконтрахент за участие в договора произтича от нуждата да бъде свързан с друга страна за сключване на конкретна сделка. Предвид осъществяването на целената сделка на търговския посредник се дължи възнаграждение.

Договорът за посредничество е неформален, формата може да е от необходимост само във връзка с доказването – чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. При договорът за посредничество посредникът дължи свързване на страните по 3 една бъдеща сделка. В тази сделка той не участва пряко, нито има задължения по нея за извършване на каквито и да са други правни или фактически действия. Действително неговото възнаграждение е поставено под условие от реализирането на тази сделка, за която той е свързал страните, тъй като възнаграждение би му се дължало само ако сделката е реализирана.

Изложеното различава договорът за посредничество от договора за поръчка и от комисионния договор. (В тази връзка – Решение № 37 от 27.04.2012 година, постановено по т.д. № 1143 по описа за 2010 год. на Търговска колегия, І т.о. на ВКС).

Предмет на договора за посредничество е постигането на определен резултат – свързване на страните и подпомагането им да сключват договори.

Достатъчно е сключването на договора да е резултат на това, че посредникът е свързал страните по него. В тази сделка посредникът не участва като представител на някоя от страните, не действа при сключване на сделката нито от свое име, нито от чуждо име. В случая нормите на договора за поръчка и комисионния договор не са приложими дори и субсидиарно, доколкото посочените договори имат различно съдържание.

Основната задача на търговския посредник се състои в събирането на двете страни и удостоверяване сключването на сделката, за което той трябва да положи усилията и грижата на добрия търговец. Със сключване на сделката, за която търговския посредник е посредничил за него се поражда правото на възнаграждение.

В исковата молба ищецът сочи, че през м. октомври 2018 г. се свързал с П. Ю. М., който искал от дружеството да посредничи при продажбата на недвижим имот: апартамент жилище № 17 с идентификатор ****, находящ се в г***, с обща застроена площ от 259.54 кв.м. Дружеството поема ангажимент да посредничи. Сочи се, че на 15.10.2018 г. е извършен оглед на недвижимия имот от ответника А. И., за което бил съставен протокол за оглед. В протокола е обективирано задължение на купувача да заплати възнаграждение на ищеца в размер на 3% без вкл. ДДС, както и да не прави последващи огледи, да не води преговори и да не сключва договор за посочения имот без присъствие на представител на агенцията и да не сключва той или негов родина, или трето лице от негово име закупи показания имот без участието на представител на Агенцията. В протокола недвижимият имот бил индивидуализиран приблизително, но в достатъчна степен, за да се породят правата и задълженията по договора за посредничество, доколкото към датата на подписването му все още не бил сключен писмен договор за посредничество. Сочи, че на 18.12.2018 г. между П. М. и ищцовото дружество бил подписан писмен договор за посредничество при продажбата на процесния недвижим имот, който бил с адрес *** /уточнено в първо с.з./, като имота се предлагал на цена от 234 000 евро. Твърди, че през следващите месеци ищецът е посредничил за сключване на сделката. Тврърди се, че на 16.05.2019 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 187, том 2, per. № 4659, дело № 379 от 2019 4 г. по описа на нотариус В. Г., вписан под № 549 в НК, с който ответникът А.

И. закупил процесния недвижим имот. Въпреки осъществяване на продажбата и извършеното посредничество ответникът не бил заплатил възнаграждението на посредника. С предявяне на иска се настоява за присъждане на дължимата сума.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника А. В. И., с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Не спори, че е осъществил контакт с ищеца и други агенции за търсене на жилище, но такова било предложено и осъществен оглед на жилище в **** с продажна цена 135 000 евро. Твърди, че друго жилище не е посещавано и друг протокол за оглед не е подписван между страните. Сочи, че при всички огледи е подписвал протокол, като за процесния имот такъв не е съставян. Твърди, че през м.февруари/март разбрал за продажба на апартамент от собственик Ю. М., за който му посредничила адв. А. Д..

Настоява, че за покупката на този апартамент не му е посредничил представител на ищеца и не е осъществяван оглед с негово участие. Твърди, че собственик на апартамента, който ответникът е придобил, не е лицето, с което ищецът е сключил споразумение за продажба на 18.12.2018г. П. М..

Твърди, че подготовката на всички документи – договор за кредит, предварителен договор и нотариален акт, се осъществили от адв. Д.. Оспорва авторството и съдържанието на протокол за оглед от 15.10.2018 г., при твърдения, че ап. 17 не е бил предмет на оглед. Настоява за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Не е спорно, че с нотариален акт № 187 от 16.05.2019 г., том 2, per. № 4659, дело № 379 от 2019 г. по описа на нотариус В. Г., вписан под № 549 в НК ответникът А. В. И. е придобил чрез покупко-продажба от Ю. П. М. и Й.

Б. М.а собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент жилище № 17 с идентификатор ****, находящ се в г***, с обща застроена площ от 259.54 кв.м.