Решение № 114 от 08.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 7163/2023
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 08.01.2024
- В сила
- 09.05.2024
- Състав
- ИВИАНА ДИМЧЕВА ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 и сл. · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
- чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
- чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.647, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110207163 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0030235, издаден от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на „***“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен и издаден в нарушение на административно – процесуалните правила, при неяснота и неправилно приложение на съответните законови материално-правни разпоредби. Посочва се, че не е ясен приложеният закон, тъй като чл.638, ал.4 от КЗ и чл.638, ал.1, т.2 от КЗ са отделни хипотези на възможно нарушение. Поради това се твърди, че нарушителят не може да разбере какво нарушение му е вменено. В жалбата се посочва, че на основание чл.647, ал.3, вр. чл.638, ал.4 от КЗ може да се издаде Електронен фиш само, ако е заснето управлението на моторно превозно средство (МПС), за което няма сключен и действащ застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Същевременно се посочва, че в Електронния фиш не е отбелязан съставомерният факт по управление на МПС. Твърди се, че е неясен и адресатът на неизпълненото задължение по сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Според жалбоподателя в 1
Електронния фиш липсва конкретно описание на нарушението, тъй като не е посочено действието, извършено с автомобила. Освен това от Електронния фиш не можело да се установи на кого е наложена имуществената санкция, тъй като в обстоятелствената част е записано, че нарушител е законният представител на юридическото лице – собственик на МПС-то, а в санкционната част е посочено, че се налага „имуществена санкция“. С тези аргументи се иска от съда да отмени изцяло обжалвания Електронен фиш.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „***“ EООД се представлява от адв. В., който в съдебно заседание на 04.07.2023г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 03.10.2023г. адвокатът пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на Електронния фиш по мотиви, изложени в жалбата. Допълнителни съображения адв. В. е изложил и в писмена защита. Според процесуалния представител на Дружеството – жалбоподател има разминаване в номерата и документите, съдържащи се в административно-наказателната преписка относно устройството, с което е установено нарушението. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, във връзка с което се представя молба и документ за платен адвокатски хонорар.
В писмената защита на адв. В. е записано, че в административно – наказателната преписка се съдържа информация за техническото средство, с което е установено нарушението и там бил цитиран № 4835 (знак BG10-4835), като този номер се различавал от посочения в Електронния фиш номер на техническото средство TFR1-M 653. Освен това се твърди, че срокът на валидност на документа, удостоверяващ годността за ползване на техническото средство бил изтекъл на 24.02.2020г., което било преди датата на нарушението. Според адв. В. липсва надлежно съставен протокол за използването на мобилното техническо средство и удостоверение от Български институт по метрология относно установената техническа годност и изправност на използваното автоматизирано техническо средство. Прави се извод, че липсва техническо средство, което да установи твърдяното нарушение и поради това било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при установяване на нарушението. Заради това се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна СДВР не изпраща процесуален представител пред СРС, НО, 10 състав.
По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 270043 от 29.09.2023г. от юрк.
Иванова. С тях се иска съдът да остави без уважение жалбата, тъй като е неоснователна.
Претендира се да са налице всички изискуеми реквизити на Електронния фиш и да са спазени разпоредбите на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Процесуалният представител на СДВР твърди, че нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство – собственост на юридическо лице и поради това съгласно чл.638, ал.1, т.2 от КЗ предвиденото по закон наказание било наложено на неговия законен представител – А. С.. Посочва се, че образецът на Електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи и заради това липсата на подробно описание на нарушението оставало извън задължителните реквизити в чл.189, ал.4 от ЗДвП и не представлявало нарушение на 2 процесуалните изисквания към формата и съдържанието на обжалвания Електронен фиш.
Същевременно се заявява в Електронния фиш да е налице и достатъчно по обем описание на нарушението, което „дори и лаконично съответства“ на утвърдения образец и е достатъчно и от гледна точна правота на защита на наказаното лице, тъй като изложените факти му давали възможност да разбере кога, къде и при какви обстоятелства е извършил административното нарушение, за което е наказан и в какво се е проявило то, като е пояснено, че става въпрос за шофиране без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Процесуалният представител на въззиваемата страна отбелязва, че от приложения по делото Протокол № 9-38-20/23.10.2020г. се установява, че автоматизираното техническо средство TFR1-M № 653 е преминало първоначална и последваща метрологична проверка и към датата на констатиране на нарушението се счита за одобрено съобразно нормативните изисквания. Претендира се административният орган правилно да е приложил разпоредбата на чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, съгласно която е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева. В писмените бележки се твърди наказанието да е правилно индивидуализирано в законоустановения му размер.
Според юрк. Иванова съставът на нарушението по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ е осъществен във всички случаи на управление на моторно превозно средство (МПС), за което няма сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, независимо от вината за несключване на застраховката – виновно неизпълнение на задължението за сключване на застраховка, едностранно прекратяване на договора за застраховка от застрахователя поради неплащане на застрахователна премия, несключване на застраховката поради обстоятелството, че МПС не е регистрирано в страната или е спряно от движение и т.н. Във всички тези случаи юрк. Иванова приема, че деецът осъществява изпълнителното деяние на нарушението и се засягат обществените отношения, осигуряващи спазването на забраната по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В същите писмени бележки процесуалният представител на СДВР заявява, че нямало никакво съмнение по отношение на субекта на нарушението, тъй като имуществената санкция е наложена на юридическото лице – собственик на МПС, а А. К. С. бил посочен единствено като законен представител на санкционираното Дружество, а не в качеството му на наказано физическо лице, тъй като законният представител е лицето, което осъществява представителство по закон на Дружеството и на същото следвало да се връчи Електронния фиш. Твърди се, че административно – наказващият орган е приложил правилната материална квалификация на деянието, тъй като в случая било налице неизпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ за МПС, което е собственост на юридическо лице. От обективна страна не било изпълнено задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. Налице е обективна отговорност на юридическото лице и е без значение виновното поведение на длъжностно лице. От представената по делото разпечатка от „Гаранционен фонд“ се доказвало, че липсва сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към 22.03.2021г. за лек автомобил с рег. № ****. С оглед на тези 3 съображения юрк. Иванова иска от съда да потвърди изцяло Електронния фиш, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Освен това и на основание чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, процесуалният представител на въззиваемата страна прави и изрично възражение за прекомерност по отношение на претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
Дружеството „***“ ЕООД е собственик на лек автомобил „****” с рег. № ****.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-15941 от 23.03.2021г. за времето от 13.30 часа до 15.40 часа на 22.03.2021г. автоматизирано техническо средство/система (АТСС) в и д TFR1-M № 653 е било позиционирано в гр. София, бул. „П. Яворов“ до № 36, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се по посока от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“ при стационарен режим на измерване и приближаваща посока на задействане.
На 22.03.2021г. в 14:20 часа в гр. София, бул. „П. Яворов“ до № 36, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“ бил заснет в движение лек автомобил „****” с рег. № ****. Движението на автомобила и неговата скорост били установени и заснети с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, Радар № 653. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г. и за нея има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Относно това техническо средство е била извършена и последваща проверка, за която е издаден Протокол № 9-38-20 от 23.10.2020г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M. Видно от Протокол № 9-38-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от 23.10.2020г. тази проверка се отнася до мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M № 4835 с идент. № 653/14.
Към 22.03.2021г. лек автомобил „****” с рег. № **** нямал активна застраховка „Гражданска отговорност“.
Срещу „***“ ЕООД бил издаден процесният Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0030235 от СДВР за това, че на 22.03.2021г. в 14:20 часа в гр. София, бул. „П. Яворов“ до № 36, с посока от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“, като законен представител на юридическо лице, което е собственик на МПС - лек автомобил „****” с рег. № ****, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като е установено нарушение на Кодекса за застраховането с автоматизирано техническо средство/система TFR1-M № 653. Поради това и на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на „***“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в 4 размер на 2000 (две хиляди) лева.
Този Електронен фиш е бил връчен на А. К. С. - управител на „***“ ЕООД на 10.05.2023г., след което е бил обжалван с жалба, подадена чрез ОПП – СДВР до СРС на дата 17.05.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно : снимка – клип № 21369; справка за собствеността на МПС с рег. № ****; Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи; писма от Главна Дирекция „Национална полиция”; Протокол № 9-3820 от 23.10.2020г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-15941 от 23.03.2021г. със снимка на техническото средство; справка от СДВР за датата на съставяне/връчване на обжалвания Електронен фиш; справка от „Гаранционен фонд“;