Решение № 183 от 19.06.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. гр. Д., 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500238 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба с рег. № 22164/16.12.2022 год. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин-7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от изпълнителния директор Г. Т. Т., чрез упълномощения юрисконсулт М. К., срещу решение № 1084/18.11.2022 год. по гр. Дело № 319/2022 год. по описа на Д.кия районен съд, с което жалбоподателят е осъден ДА ЗАПЛАТИ на И.

К. И. с ЕГН ********** гр. Д., *** по банкова сметка в „ПИБ“ АД IBAN: *** , BIC:FINVBGSF с титуляр „Хай Скуул Ентъртейнмънт“ ООД сумата от 1 009,11 лв. /хиляда и девет лева 11 ст./, представляваща недължимо платена сума (след допуснато изменение по реда на чл. 214 от ГПК, чрез увеличение на предявения иск от 834,57 лв. на 1 009,11 лв.), представляваща разликата между общо платената сума от 3 009,11 лв. и чистата стойност на кредита от 2 000 лв. по Договор за паричен заем № 4153891/25.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на иска – 02.02.2022 г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане, както и сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща сторените по делото разноски.

1

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на 16.12.2022 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 05.12.2022 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Според изложеното от жалбоподателя решението на районния съд е неправилно, необосновано, немотивирано и несъобразено със събраните по делото доказателства. В него били изложени факти и обстоятелства, несъответстващи на обективната истина и приети за установени от първоинстанционния съд неясно на каква база. Решаващият съд е обосновал своите правни изводи единствено въз основа на част от събраните по делото доказателства, като неясно по какви критерии е игнорирал някои от представените и приети по делото писмени доказателства.

С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение се претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за отхвърляне на предявения иск. Оспорва се изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл, като се настоява, че районният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства, представени от страна на жалбоподателя в хода на производството.

Във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, страните повторно излагат всички свои фактически твърдения, оспорвания, възражения и правни доводи относно основателността и доказаността на заявената претенция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна сочещ, че решението на Районен съд – Д. е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

2

Спорни между страните са въпросите във връзка с пасивната материално-правна легитимация на ответника по предявения иск, доколкото „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено единствено да приема плащания от името и за сметка на „Файненшъл България“ ООД, но не е страна по процесния Договор за предоставяне на поръчителство. Сочи се, че сумата, която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца, представлява възнаграждение за поръчителство като същата е дължима на третото за делото лице „Файненшъл България“ ООД. Спорно е и обстоятелството дали процесният договор за кредит е валиден и действителен.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 319/2022 г. по описа на Д.кия районен съд е образувано по искова молба на И. К. И. с ЕГН ********** от гр. Д., ***, чрез упълномощения адвокат В. Н. от АК – гр. София, с която срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин-7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от изпълнителния директор Г. Т. Т. и А. В. М., е предявен иск за заплащане на основание чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 55, ал. 1, предл. Първо от ЗЗД на сумата от 806,11 лв., представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № 4153891/25.05.2021 г.

С молба от 07.07.2022 г. ищецът е поискал изменение на предявения иск, чрез неговото увеличение на сумата от 1 009,11 лв., от която: 174,54 лв. – неоснователно заплатена възнаградителна лихва по договора, и 834,57 лв. – неоснователно заплатено възнаграждение за поръчителство по процесния 3 договор.

Според изложените в исковата молба твърдения между страните е бил сключен договор за потребителски кредит на 25.05.2021 г. за сумата от 2 000 лв. Срокът на договора е бил за 34 седмици, с уговорен брой на погасяващите вноски – 17, като общата дължима сума е възлизала на 2 250,97 лв. /сбор от заемната сума и размера на възнаградителната лихва/. Заемателят е следвало да предостави в срок от три дени от датата на сключване на договора обезпечение: двама поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемателя дружество – поръчител.

В тази връзка ищецът сключил Договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД при уговорено възнаграждение от 1 200,03 лв., платимо на вноски - всяка по 70,59 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.

Според ищеца той е погасил предсрочно 2 806,11 лв., включваща главница лихви и възнаграждение за поръчителство. И. К. И. настоява, че процесният договор е недействителен, до степен на нищожност, по следните съображения: Налице е противоречие с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, вр. с чл.

22 от Закона за потребителски кредит/ ЗПК/, тъй като не е спазена изискуемата форма; не е посочен общ размер на кредита като съществен елемент от съдържанието на договора, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

7 вр. с чл. 22 от ЗПК; не е посочен ГПР – в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК /посочен е само като процент без основани данни как е формиран, т.е. липсва ясна методика на формиране на ГПР, освен възнаградителната лихва не са посочени останалите такси и разходи/.

Договорът за поръчителство излиза извън присъщата си функция за обезпечаване на заема. Клаузата за договор за поръчителство е нищожна поради противоречие с Директива 2008/48/ЕО. Сумата от 1200,03 лв. е заплатена на ищеца, а не е прехвърлена на дружеството – поръчител. Клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва по необезпечени заеми, и не е посочен погасителен план, което противоречи на чл.11, ал. 1, т.11 вр. с чл. 22 от ЗПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, според който предявените искове са изцяло неоснователни и 4 недоказани. Представителят на „Изи Асет Мениджмънт“ АД настоява, че Договорът за паричен заем, сключен между страните, е валиден и действителен, поради което претендираната сума е надлежно платена. При сключването на обсъждания договор са спазени всички изисквания на ЗПК: налице е яснота как е формиран ГПР, като са посочени всички негови съществени компоненти; клаузата за неустойка не е нищожна, тъй като не е уговорена в нарушение на добрите нрави и не е прекомерна – неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. След като кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение по сключения договор: поръчителство на две лица или банкова гаранция, то за кредитора е възникнал правен интерес да се инициира сключването на Договор за поръчителство с трето лице.

Ответникът отрича процесният договор да противоречи на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, както и че уговорената между страните възнаградителна лихва накърнява добрите нрави. Оспорват се твърденията на ищеца относно неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, доколкото потребителят е информиран изрично, че има право да се откаже от сключения договор в 14-дневен срок от неговото подписване. На следващо място обсъжданият договор не съдържа неравноправни клаузи, които да обосноват неговата нищожност.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.05.2021 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин-7“, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от изпълнителния директор Г. Т. Т., от една страна като заемодател и И. К. И. с ЕГН ********** гр. Д., ***, от друга страна като заемател, е сключен Договор за паричен заем № 4153891 с предмет сумата от 2 000 лв. По силата на договора заетата сума, ведно с начислената договорна лихва и възнаграждението за поръчителя по сключения Договор за поръчителство между „Файненшъл България“ ЕООД и И. К. И., възлизащи общо на 3 451 лв. е следвало да бъде върната със 17 погасителни вноски, всяка една от които в размер на 13,41 лв.

Уговореният годишен лихвен процент е в размер на 35%, а ГПР е в размер на 40,53%. Посочената сума от 3 451 лв. е формирана от сбора на 5 главното задължение от 2 000 лв., 250,97 лв. – размерът на възнаградителната лихва и 1 200,03 лв. – дължимото възнаграждение по Договора за поръчителство.

По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебносчетоводна експертиза в.л. по която дава следното заключение, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда, а именно:

Общата сума, която И. К. И. е заплатил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е в размер на 3 009,11 лв., от която 1 421 лв. са погасени чрез периодични плащания през периода от 11.06.2021 г. до 13.09.2021 г., а сумата от 1 588,11 лв. са платени предсрочно на 17.09.2021 г.

Експертът е установил, че с посочените плащания в размер от 3 009,11 лв. са разпределени за погасяване на:

2 000 лв. – главница;

174,54 лв. – възнаградителна лихва по седмични вноски с падежи от 11.06.2021г. до 17.09.2021г. вкл.

834,57 лв. – за възнаграждение на поръчител.

Вещото лице докладва, че предвид размера на дължимите суми по Договора – 3 450,08 лв., в.ч главница от 2 000 лв., възнаградителна лихва от 250,97 лв. и възнаграждение за обезпечение от 1 200,03 лв., оскъпяването за срока на заема от 17 седмици е увеличен от 12,55% на 72,55 % , т.е. от 250,97 лв. на 1 451 лв. /1 200,03 лв. възнаграждение поръчител + 250,97 лв. договорна лихва/ спрямо договорената заемна сума от 2 000 лв., или увеличението е в размер на 221,90% на годишна база.