Определение № 916 от 11.10.2022, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 916 гр. Велико Търново, 11.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20224100500675 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.419 ал.3 вр. чл.278 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агрокрафт“ ЕООД със седалище с.Родина, общ. Златарица, Д. З. Т., „Ланд и Сайд инвест“ ЕООД със седалище с.Козаревец, общ.Лясковец, „Сий Сайд“ ЕООД със седалище с.Козаревец, общ. Лясковец, и М. Т. М., всички чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК, в качеството им на длъжници по Чгр.д.

№90/2022г. по описа на РС – Елена, против Разпореждане №178/25.03.2022г., с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, постановено по Чгр.д.№90/2022г. по описа на РС – Елена, с искане за неговата отмяна. Развити са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че неправилно е издадена заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, т.к. със заявлението по чл.417 ГПК заявителят „Финмарк Комерсиал“ ЕООД не е представил нито един от визираните в чл.417 ГПК документи. Сочи се, че представеното със заявлението по чл.417 ГПК Споразумение от 11.06.2019г. не може да служи за издаване на ИЛ по реда на чл.417 ГПК. Твърди се, че в това споразумение не е отразено за кои доставки, в какви срокове и за какви количества става въпрос. Сочи се, че в самото споразумение е записано, че поръчителите поемат задължението на купувача солидарно, падежът е настъпил на 31.07.2019г., като заявлението по чл.417 ГПК е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл.147 ал.1 ГПК и е прекратено поръчителството. Твърди се, че заявителят „Финмарк Комерсиал“ ЕООД претендира плащане за едно и също вземане два пъти, доколкото се е снабдил със заповед по чл.417 ГПК и ИЛ въз основа на същото споразумение по Ч.гр.д.№328/2020г. по описа на РС – Елена. Молят съда, да постанови определение, с което да отмени по отношение на длъжниците – частни жалбоподатели обжалваното Разпореждане №178/25.03.2022г., с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, постановено по Чгр.д.№90/2022г. по описа на РС – Елена. Не претендират разноски.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от другата страна – заявител „Финмарк Комерсиал“ ООД със седалище гр.Свищов.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, запозна се с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на подадено от заявителя „Финмарк Комерсиал“ ООД със седалище гр.Свищов, чрез пълномощника му адв.М. – ВТАК, заявление по чл.417 ГПК против длъжниците – частни жалбоподатели е образувано Ч.гр.д.№90/2022г. по описа на РС – 1

Елена, по което с обжалваното Разпореждане №178/25.03.2022г. е разпоредено издаване на заповед по чл.417 т.3 ГПК и ИЛ, издадена е Заповед №55/25.03.2022г. по чл.417 т.3 ГПК против длъжниците – частни жалбоподатели за вземанията, посочени в заявлението, въз основа на представен в оригинал документ по чл.417 т.3 ГПК – Споразумение от 11.06.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните относно съдържащите се в него задължения за заплащане на парични суми, допуснато е незабавно изпълнение на заповедта по чл.417 т.3 ГПК и е издаден ИЛ.

Заповедта по чл.417 т.3 ГПК, издадена по Ч.гр.д.№90/2022г. по описа на РС – Елена, е връчена по реда на чл.418 ал.5 ГПК само на длъжника „Агрокрафт“ ЕООД на 30.04.2022г., само срещу когото е образувано ИД №333/2021г. по описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС, като в рамките на едномесечният срок от връчването на заповедта за изпълнение, а именно на 12.05.2022г. е подадена настоящата частна жалба, заедно с възражения срещу заповедта по чл.414 ал.1 ГПК, както от длъжника „“Агрокрафт“ ЕООД, така и от длъжниците – поематели, като частната жалба, подадена от длъжниците – поематели, макар и преждевременна, е в срок и като такава е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е подадена от активно процесуално легитимирани страни, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният срок по чл.419 ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.419 ал.3 ГПК в настоящото производство по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл.418 ал.2 изречение първо и ал.3 ГПК, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

На основание чл.418 ал.2 изр.1 ГПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение /ликвидно и изискуемо/ вземане срещу длъжника.

В процесният случай подаденото от заявителя „Финмарк комерсиал“ ООД заявление по чл.417 ГПК се основава на представен в оригинал документ по чл.417 т.3 ГПК – Споразумение от 11.06.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните относно съдържащото се в него задължение за заплащане на парични суми, който е редовен от външна страна. Удостовереното в документа по чл.417 т.3 ГПК парично вземане е с настъпил падеж /31.07.2019г./ преди датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда, подадено на 25.03.2022г., поради което представеният документ по чл.417 т.3 ГПК, освен, че е редовен от външна страна, удостоверява и подлежащо на изпълнение /ликвидно и изискуемо/ вземане срещу длъжниците, посочени в заявлението – частни жалбоподатели, поради което са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.418 ал.2 изр.1 ГПК за издаване на ИЛ, което обуславя неоснователност на частната жалба и отхвърлянето й на това основание. Противно на твърденията в жалбата, удостовереното с документа по чл.417 т.3 ГПК вземане за главница, освен изискуемо, е и е ликвидно – определено по основание и по размер – признат като дължим и неизплатен остатък от купувача на продавача в размер на 81012,96лв., произтичащо от сключен Договор за търговска продажба на отложено плащане №27/11.06.2019г. Обстоятелството, че в представеният документ не е отразено за кои доставки, в какви срокове и за какви количества става въпрос не променя извода, че документа по чл.417 т.3 ГПК удостоверява ликвидно вземане, доколкото основанието за плащане е представеният документ по чл.417 т.3 ГПК, с който е призната дължимостта на вземането, произтичащо от договор за търговска продажба и това е достатъчно за неговата индивидуализация.

Действително, срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен, като с изтичането му се прекратява самото поръчителство, който, като преклузивен се прилага служебно от съда.

Съгласно т.4б от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, не са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД. По силата на представеният документ по чл.417 т.3 ГПК 2 длъжниците – частни жалбоподатели Д. З. Т., „Ланд и Сайд Инвест“ ЕООД, Сий Сайд“ ЕООД и М. Т. М., в качеството на поематели, са се задължили да отговарят солидарно за задължението на купувача по споразумението, като при проверката на документа от формална страна, каквато само е дължима в заповедното производство, не следва тяхна изрично изявена воля за поемане на поръчителство, нито следва еднозначен и категоричен извод, че поетото от тях задължение е като поръчители по реда на чл.138 и сл. от ЗЗД, а е дължима преценка, тълкуване и доказване на действителната обща воля на страните дали поемателите са поели задължението на купувача по споразумението при условията на чл.101 ЗЗД /поемане на дълг/встъпване в дълг/ или в качеството на поръчители по смисъла на чл.138 ал.1 и сл. от ЗЗД, който въпрос, според съда в настоящият му състав, подлежи на изследване и разрешаване в рамките на състезателния исков процес по чл.422 ал.1 ГПК, а не във формалното заповедно производство, поради което и оплакването за прекратено поръчителство, поради изтекъл срок по чл.147 ал.1 ЗЗД към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, е неоснователно.

Неоснователно е и оплакването в частната жалба, че заявителят претендира плащане за едно и също вземане два пъти – въз основа на един и същ документ по чл.417 т.3 ГПК, доколкото служебно известен на съда факт, за който съобщава на страните по реда на чл.155 ГПК е, че издадените заповед по чл.417 ГПК и ИЛ по Ч.гр.д.№328/2020г. по описа на РС – Елена, съществуването на вземането по които е предмет на установяване по реда на чл.422 ал.1 ГПК по ТД №99/2021г. по описа на ВТОС, са въз основа на Споразумение от 26.03.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните, който документ е различен от документа по чл.417 т.3 ГПК, предмет на настоящото производство, т.е. касае се за различни парични вземания, произтичащи от самостоятелни основания.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Претенцията на частните жалбоподатели за съдебни разноски за настоящото производство е неоснователна и следва да бъде отхвърлена не само с оглед изхода по делото, но и доколкото отговорността за разноски следва да се разпредели, съобразно изхода по спора в производството по чл.422 ал.1 ГПК.

Съгласно т.8 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, настоящото въззивно определение, постановено в заповедното производство, не подлежи на касационно обжалване.

Водим от изложените съображения, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане №178/25.03.2022г., постановено по Чгр.д.

№90/2022г. по описа на РС – Елена.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Заверен препис от влязлото в сила определение да се изпрати служебно по изп. дело №20218090400333 по описа на ЧСИ Силвия Косева с район на действие ВТОС за сведение и изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3