Решение № 259 от 08.06.2022, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Плевен, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд –

Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Недялко Иванов при секретар Милена Кръстева изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 278 по описа за 2022 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно -процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на Т.К.П.,*** чрез адв. В.П., съдебен адрес: *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0374-000053/07.03.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Червен бряг, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни.

В жалбата се посочва, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Според оспорващия оспорената заповед е издадена в нарушение на изискването за форма, като са изложени съображения, че в разпоредителната част на оспорената заповед, се съдържа и текстово, и цифрово посочване чрез изписване на правната норма, на приложената мярка, а именно прекратяване на регистрацията на ППС. Не е посочено обаче регистрацията на кое ППС се прекратява, което е един от основните реквизити в разпоредителната част на заповедта, защото принудителната мярка се прилага именно спрямо посоченото ППС. В случая няма изписано след „заповядвам“ нито конкретно ППС, нито каквито и да било негови индивидуализиращи белези.

Посочва се, че съгласно чл.172, ал.2, т.1 от ЗДвП, един от начините за прилагане на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол е недопускане управлението на моторното превозно средство, какъвто резултат се постига с прекратяване регистрацията на ППС и според оспорващия в разпоредителната част на заповедта следва да се посочи прилаганата мярка - в случая прекратяване регистрацията на ППС, да се индивидуализира това ППС, спрямо което се прилага мярката. Счита, че е допуснато нарушение, като в оспорената заповед, мярката е приложена заради това, че МПС е управлявано от Л. В. П. лице „с отнето сумпс същото по административен ред” в този смисъл е неправоспособен водач и като фактическо основание за издаване на заповедта не е описан съставен АУАН на нарушителя за това, че управлява МПС след като е лишен по административен ред от правоуправление, а е следвало в същата да се съдържа позоваване и на акта. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.172, ал.4 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м", "н" и т.

2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. т.е. във всички случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния водач (какъвто в случая има) и във всички случаи в издадената заповед освен отделно описание на нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед липсва, а именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът е неправоспособен и този акт има не само обвинителна и констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ.

Намира, че неправилно, органът е приложил мярката за срок от 180 дни, а законът не предвижда прекратяване на регистрация за дни, а от 6 месеца до една година, като органът е следвало за посочи срока на прекратяване на регистрацията в месеци или една година, а не в дни. В атакувания ПАМ не са изложени мотиви на какво основание е прието, че следва да се приложи за максимално предвидения в закона срок.

Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т.

4 АПК и води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т.

5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви и след като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок от 180 дни, а като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона.

В жалбата се твърди, че Т.К.П. не е знаел, че Л. В.

П. е с отнето свидетелство за правоуправление т.е. неправоспособен водач. Моли се за отмяна на оспорената ПАМ и присъждане на разноски - държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият - Т.К.П.,*** не се явява, представлява се от адв. В.П., която заявява, че поддържа жалбата и заявява, че заповедта следва да бъде отменена, като излага доводи относно липса на мотиви, индивидуализация на продължителност на мярката. Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът

– Началник РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Червен бряг, не се явява, не се представлява.

Административният съд - Плевен, осми състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Приложен е АУАН № 585531/07.03.2022 година, с който на

Л. В. П. за това, че на 07.03.2022 г. в 14.45 часа в гр.Червен бряг на кръстовище, образувано от ул. „Антим I“ и бул.

„Европа“ посока с. Реселец управлява товарен автомобил, собственост на Т.К. П. като използва мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо използването му без участие на водача и управлява с отнето СУМПС.

По делото е приложена и заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на директора на ОД на МВР Плевен

(лист 10) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, и т. 5 от ЗДвП, като в т. 1.3 такава компетентност имат и началниците на РУ при ОД на МВР Плевен – за нарушения извършени на територията обслужвана от съответното РУ.

На 07.03.2022 година е съставена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0374-000053 от 07.03.2022 год. по чл.

171 т.2а, б.А от ЗДвП, с която на Т.К.П. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни”, като се отнемат СРМПС № ********* и два бр. рег. № ******, за това че в град Червен бряг кръстовището образувано ул. Антим I и бул. Европа, посока с.Реселец, лицето Л. В. П., ЕГН **********, управлява товарен автомобил Мерцедес Спринтер с per. номер *******, като използва мобилен телефон по време на движение без устройство позволяващо използването му без участието на ръцете водача и управлява с отнето СУМПС същото по административен ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като по делото е приложена заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 10) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, и т. 5 от ЗДвП, като в т. 1.3 такава компетентност имат и началниците на РУ при ОД на МВР Плевен – за нарушения извършени на територията обслужвана от съответното РУ, а оспорената заповед е издадена от началник РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен, за нарушение извършено в гр. Червен бряг.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.

Съгласно чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство", без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от

Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая по делото е безспорно установено, че Л. В. П. управлява

МПС с отнето СУМПС по административен ред и автомобилът е собственост именно на оспорващия – Т.П..

Неоснователни са доводите на оспорващия, че не е посочен акт, с който е отнето свидетелство за управление на П., тъй като обстоятелството, че оспорващият е управлявал моторното превозно средство с отнето СУМПС, се установява от съставения АУАН, който като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно неговата вярност до доказване на противното по аргумент от чл. 189, ал.

2 ЗДвП, като не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН.

Съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, тъй като са налице предпоставките на сочената норма на чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП - управление на МПС с отнето свидетелство и собственост на автомобила на лицето, спрямо което е наложена мярката. Възраженията изложени в жалбата, че не е индивидуализирано ППС на което се прекратява регистрацията в разпоредителната част на атакуваната заповед за ПАМ, не позволява индивидуализация на конкретното ППС не се споделят от съда, тъй като както в мотивите е индивидуализирано конкретното ППС, а също така и в разпоредителната част, след определянето на срока за който се прекратява регистрацията, са посочени и отнети документи, а именно и 2 бр. рег.

№ **********, които безспорно са на ППС на което е прекратена регистрацията.

Възражението на оспорващия, че в заповедта за налагане на ПАМ е следвало да се посочи, че се издава въз основа на съставен АУАН, в който е констатирано, че лицето управлявало МПС е неправоспособен, в случая с отнето

СУМПС по административен ред, също не се споделя от съда, тъй като АУАН е задължителна предпоставка за съставяне на НП, освен в случаите когато ЗАНН допуска издаване на НП без необходимостта от съставен АУАН. В случая обаче, заповедта за налагане на ПАМ се издава като в нея не е цитиран АУАН, с който е констатирано конкретното нарушение, но АУАН е част от преписката, приложен е към процесната заповед и не може да се възприеме, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в нея подробно е описано соченото в АУАН и не е нарушено изискването за форма на административния акт.

Съдът счита за неоснователно и наведеното от оспорващия, възражение, че органът е приложил мярката за срок от 180 дни, а законът не предвижда прекратяване на регистрация за дни, а от 6 месеца до една година и в атакувания ПАМ не са изложени мотиви на какво основание е прието, че следва да се приложи за максимално предвидения в закона срок, като административно-наказващият орган следва да изложи мотиви, когато определя конкретния срок на наказанието, освен ако не се налага минимално допустимото. В процесния случай е именно така, наложено е минималното наказание от 6 месеца, а не максимално, както се твърди в жалбата, като в случая срокът е определен в дни, а именно 180 дни, но това всъщност е минималния срок, поради което неизлагането на мотиви не съставлява нарушение, тъй като мярката е определена към минимума.