Решение № 123 от 30.09.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Д., 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100246 по описа за 2024 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 417 от ГПК.

Ищеца твърди в исковата молба, че на 01.04.2022г. Е. И. К., с ЕГН ********** е подписала в полза на ищеца Запис на заповед, с която е обезпечила Договор за паричен заем № 635*, сключен между страните на 01.04.2022г. В тази връзка страните са подписали погасителен план към договора за заем, съгласно който ответната страна е следвало да погаси задължението си на 17 месечни вноски с дати: от 01.05.2022г. до 01.09.2023г.

Записът на заповед, издаден от Е. И. К., с ЕГН ********** на 01.04.2022г. отговаря на формалните изисквания на закона, като е издаден в съответната форма и в него няма зачерквания, добавки и поправки. Същият съдържа всички императивно установени реквизити за форма и съдържание, посочени в чл. 535 от ТЗ и Тълкувателно решение № 1/28.12.2005г. по т.д. № 1/2004г. на ОСГК на ВКС за необходимите реквизити, а именно: съдържа наименованието „Запис на заповед", изписан на български език в началото на текста на документа; съдържа безусловно обещание на издателя Е. И. К. да плати сумата в размер от 5 406.00 лева; съдържа място на плащането: гр. Х., ул. Л. № **, съдържа името на лицето, на което трябва да се плати „К. Й.” ООД, с ЕИК:

1

*********; съдържа дата и място на издаването: 01.04.2022г. в гр. Д.; съдържа падеж - същият е с падеж „на предявяване", съответно е предявен за плащане на издателя на 02.04.2022г. Това обстоятелство е удостоверено с подписа на последния, с което е настъпил на същата дата уговорения в него падеж „на предявяване" за плащането му /чл. 487, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 537 от ТЗ/.

Съдържа подпис на издателя Е. И. К., подписът е положен собственоръчно, ангажирайки го като автор на записа на заповед с всички юридически последици от това. Предвид пълнотата на съдържанието, представената Запис на заповед представлява редовен от външна страна документ, материализиращ безусловно и неотменяемо задължение на издателя Е. И. К., с ЕГН ********** да плати на поемателя „К. Й.” ООД, с ЕИК: *********, посочената сума пари. Редовността на процесната Запис на заповед обуславя действителността на задължението на издателя и удостоверява паричното вземане, инкорпорирано в него. Същият представлява годно основание за издаване на Заповед за изпълнение предвид разпоредбата на чл. 418, ал. 2 вр. чл. 417, т. 9 от ГПК. Твърди, че към настоящия момент ответникът Е. И. К. е изпълнил само част от задължението си, като остатъка в размер на 2733.47 лева, остава изискуем и дължим в полза на ищеца „К. Й." ООД. С оглед на гореизложеното, дружеството - ищец „К. Й.” ООД, с ЕИК: ********* е депозирало в PC - Девин Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, против длъжника Е. И. К., с ЕГН ********** и е образувано ч. гр. д. № 20245410100177 по описа на съда за 2024г. С разпореждане № 415/02.05.2024г. Районен съд - Девин отказва да издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, като указва на заявителя, че може да предяви установителен иск за установяване на вземането си против длъжника, за сумите: 2733.47 лева - главница, представляваща част от дължимата сума по Запис на заповед от 01.04.2022г., платим на предявяване, предявен на 02.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата 2 733.47 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда 30.04.2024г., до окончателното изплащане, както и разноски 68.67 лева - държавна такса и 700.00 лева - адвокатско възнаграждение, в едномесечен срок, считано от влизане в сила на разпореждането, с което съдът отказва да издаде заповед за изпълнение. С оглед на всичко изложено, за ищцовата страна дружеството „К.

Й." ООД възниква правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск, посредством който „К. Й." ООД да установи вземането си 2 против Е. И. К., с ЕГН **********, за сумите: 2733.47 лева - главница, представляваща част от дължимата сума по Запис на заповед от 01.04.2022г., платим на предявяване, предявен на 02.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата 2733.47 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда 30.04.2024г., до окончателното изплащане, както и разноски 68.67 лева държавна такса и 700.00 лева - адвокатско възнаграждение.

Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да установи със силата на присъдено нещо - съществуването на посоченото вземане, в претендираните размери - съгласно част от дължимата сума по Запис на заповед от 01.04.2022г. в размер на 2733.47 лева, като съдът признае за установено в отношенията между страните „К. Й.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., бул. Б. № ***, представлявано от В. М. И. против Е. И. К., с ЕГН **********, че ответницата Е. И. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Смолян, общ. Д., гр. Д., ул. М. № ** дължи на ищцовото дружество „К. Й." ООД, с ЕИК: *********, сумите 2733.47 лева - главница, представляваща част от дължимата сума по Запис на заповед от 01.04.2022г., платим на предявяване, предявен на 02.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата 2733.47 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда 30.04.2024г., до окончателното изплащане, както и разноски 68.67 лева - държавна такса и 700.00 лева - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 422 вр. 415 от ГПК във връзка с чл. 538, ал.

1 от ТЗ. за направените в настоящото производство деловодни разноски, както и разноски за адвокатско възнаграждение.

В о. с. з. ищеца не се явява и не изпраща представител. Със становище пълномощника на ищеца – адв. С. М., моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи иска излага подробни съображения, претендира за разноски.

В о. с. з. ответницата не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че в РС - Девин е образувано ч. гр. дело № 177/2024 г., по което с Разпореждане № 415/02.05.2024 г. е отказано да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, тъй като на 3 основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК искането е в противоречие със закона. На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК е указано на заявителя „К. Й.“ ООД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление гр. Х., общ. Х., обл. гр. Х., общ. Х., обл. Хасково, бул. Б. № ***, бул. Б. № ***, чрез пълномощник адв.

С. А. М., със съдебен адрес гр. гр. Х., общ. Х., обл. Хасково, бул. Б. № ***, общ. гр. Х., общ. Х., обл. Хасково, бул. Б. № ***, обл. Смолян, бул. Б. № ***, че може да предяви установителен иск за установяване на вземането си против Е. И. К. за сумите: 2733.47 лева - главница, представляваща част от дължима сума по запис на заповед от 01.04.2022г., платим на предявяване, предявен на 02.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата 2733.47 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.04.2024г. до окончателното изплащане, както и разноски 68.67 лева - държавна такса и 700.00 лева - адвокатско възнаграждение в едномесечен срок, считано от влизане в сила на разпореждането, с което съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.

Установява се, че на 01.04.2022г. Е. И. К., с ЕГН ********** е подписала в полза на ищеца Запис на заповед, с която е обезпечила Договор за паричен заем № 635*, сключен между страните на 01.04.2022г., по силата на която Е. И. К., с ЕГН ********** безусловно, неотменяемо и без протест се задължава да плати на „К. Й.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. Л. № **, представлявано от В. М. И. сумата в размер на 5406.00 лева /пет хиляди четиристотин и шест лева/.

В Договор за паричен заем № 635*/01.04.2022г., сключен между страните е уговорено ответницата да погаси задължението си на 17 месечни вноски за периода от 01.05.2022г. до 01.09.2023г. Сумата отпусната по подписания договор е в размер на 2200.00 лева; размера на погасителната вноска е 171.57 лева, при ГПР – 48.053 %.

Така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Предявеният установителен иск по чл. 422, ал.1, във връзка с чл.

415 ал.1 от ГПК и чл. 417 от ГПК за установяване на дължимост на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч. гр. д. № 177/2024г. по описа на Районен съд – Девин, по което с Разпореждане № 415/02.05.2024 г. е отказано да се 4 издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, тъй като на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК искането е в противоречие със закона. На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 е указано на заявителя „К. Й.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., общ. Х., обл. гр.

Х., общ. Х., обл. Хасково, бул. Б. № ***, бул. Б. № ***, чрез пълномощник адв.

С. А. М., със съдебен адрес: гр. гр. Х., общ. Х., обл. Хасково, бул. Б. № ***, общ. гр. Х., общ. Х., обл. Хасково, бул. Б. № ***, обл. Смолян, бул. Б. № ***, че може да предяви установителен иск за установяване на вземането си против Е. И. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Д., общ. Д., обл.

Смолян, ул. Т. № * за сумите: 2733.47 лева - главница, представляваща част от дължима сума по запис на заповед от 01.04.2022г., платим на предявяване, предявен на 02.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата 2733.47 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.04.2024г. до окончателното изплащане, както и разноски 68.67 лева - държавна такса и 700.00 лева - адвокатско възнаграждение в едномесечен срок, считано от влизане в сила на разпореждането, с което съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането е получено от заявителя /настоящ ищец/ на 15.05.2024г.

Настоящият установителен иск е предявен на 10.06.2024г. /п.к./ в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, съдът намира иска за основателен.

В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК съдът е длъжен да разгледа и установи наличието на отношенията между страните и всички наведени от страните доводи за недължимост на сумата по издадената заповед по чл. 417 от ГПК. При възникнал спор между страните всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича годни за В мотивите на т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 29.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС е прието, че с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното 5 правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. В конкретния случай с отговора на исковата молба от ответника са наведени доводи за възникване на каузално правоотношение между страните – факт по който не се спори, доколкото към подаденото заявление по чл. 417 ГПК е представен препис от Договор за паричен заем № 635*/01.04.2022г., сключен между страните по делото. Съдът по реда на чл. 154 ГПК изрично е указал на ищеца, че следва да докаже твърденията в исковата си молба, а именно: наличието на следните материално правни предпоставки, с оглед уважаване на заявената искова претенция, а именно: валиден Договор за паричен заем № 635*/01.04.2022г., по който е предоставена на ответника сума пари и нейният размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; че по силата на договора ответникът е поел задължение за заплащане на неустойка в размер посочен в погасителния план и падежа на същата, съответствие на размера на начислената лихва с императивните правила. А в тежест на ответната страна е да оспори тези твърдения.