Решение № 20 от 06.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20231100900814 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от Ч. О. Ф. срещу „К.И.“ ООД искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на четири решения, приети на 13.04.2023г. от името на общо събрание на ответното дружество, както и на две решения, приети на 13.04.2023г. от името на Ф.Ф. в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството като последица от предходните решения, а именно: 1) решение за изключване на ищеца като съдружник в дружеството; 2) решение за изплащане на дела на изключения съдружник; 3) решение за преразпределение на дяловете от капитала на дружеството; 4) решение за изменение на дружествения договор; 5) решение за освобождаване на ищеца като управител на дружеството; 6) решение за овластяване на Ф.Ф. като управител на дружеството.

Заявени са следните основания за незаконосъобразност на решенията:

1) нарушения на правилата за свикване на общото събрание (общото събрание е свикано от съдружника Ф.Ф. при липса на основание по чл. 138, ал. 2, изр. 2 ТЗ, тъй като искането му за свикване на събрание е уважено от управителя на дружеството; поканата за общото събрание не е адресирана до ищеца в качеството му на съдружник, а в качеството му на управител; поканата е връчена в срок до датата на общото събрание, който е по-кратък от предвидения в чл. 23, ал. 4 от дружествения договор);

2) нарушения на правилата за провеждане на общото събрание (общото събрание е започнало преди часа, посочен в поканата за свикването му)

3) нарушения на правилата за изключване на съдружник (липсва решение на общото събрание за отправяне на предупреждение до изключвания съдружник; предупреждението е изпратено до ищеца в качеството му на управител, а не на съдружник; предупреждението, изхожда от лице, за което към предупреждението не е представено доказателство за учредена представителна власт от съдружника Ф.Ф.; предупреждението е отправено повече от година преди провеждането на общото събрание; предупреждението не индивидуализира вменените нарушения на изключвания съдружник и не определя срок за отстраняването им);

1

4) липса на основания по чл. 126, ал. 3 ТЗ за изключване на ищеца като съдружник в ответното дружество, респективно липса на основание за приемане на последващите решения от 13.04.2023г.

Особеният представител на ответното дружество, назначен по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК, оспорва исковете с възражения, че задълженията на ищеца като управител да свика общо събрание по искането на съдружника Ф.Ф. от 15.03.2023г. не са изпълнени надлежно, тъй като не е спазен срокът по чл. 138, ал. 2, изр. 2 ТЗ, освен това в дневния ред на свиканото от управителя общо събрание за 18.05.2023г. са включени и въпроси, за които съдружникът не е отправял искане по чл.

138, ал. 2, изр. 1 ТЗ, общото събрание от 13.04.2023г. е надлежно свикано и проведено при осигурено право на участие на ищеца в него, изпълнени изисквания на чл. 126 ТЗ и наличие на нарушение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, изразяващо се в това, че ищецът е изтеглил 60 000 евро от банковата сметка на дружеството, но не е отчел 50 000 евро от изтеглената сума.

Безспорно е по делото, но се и установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че от вписването на ответното дружество в търговския регистър на 05.11.2012г., включително до датата на процесните решения от 13.04.2023г., съдружници в дружеството са Ч. О.

Ф. и Ф.Ф. с равни дялове от капитала, а управител на дружеството е Ч. О. Ф..

Приемането от съдружника Ф.Ф. на процесните решения от 13.04.2023г., за чиято отмяна са предявени конститутивните искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ, както и съдържанието на тези решения, също не са предмет на спор по делото, а се и установят от протоколите, съставени за провеждане на общото събрание от 13.04.2023г. и за приетите на същата дата решения от Ф.Ф. в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството, които са представени с исковата молба и са приети като писмени доказателства по делото (л. 14-22 и л. 65 от делото).

От останалите приети писмени доказателства по делото се установяват следните фактически обстоятелства от значение за редовното свикване и провеждане на процесното общо събрание на 13.04.2023г. и законосъобразността на приетите на това събрание решения от съдружника Ф.Ф.:

На 29.03.2022г. от пълномощник на съдружника Ф.Ф. е изпратено писмено предупреждение по чл. 126 ТЗ до съдружника Ч. О. Ф. (л. 61 от делото) за това, че е теглил значителни финансови суми от сметките на дружеството и ги е ползвал за лични нужни, а в същото време сумите са осчетоводявани в касата на дружеството без да са реално налични, което при евентуална проверка от данъчните органи ще доведе до санкция за дружеството.

На 15.03.2023г. от пълномощник на съдружника Ф.Ф. е изпратена покана до Ч. О. Ф. в качеството му на управител на „К.И.“ ООД (л. 46 от делото) за свикване на общо събрание на съдружниците в дружеството, което да се проведе на 13.04.2023г. от 14,00 часа с дневен ред въпросите, по които са приети процесните решения от 15.03.2023г.

На 29.03.2023г. от Ч. О. Ф. в качеството му на управител на „К.И.“ ООД е свикано общо събрание на дружеството на 18.05.2023г. от 11,00 часа с дневен ред, който включва въпросите, посочени в поканата от съдружника Ф.Ф., но и други въпроси, в това число решение за прекратяване на дружеството (т. 1 от дневния ред), назначаване на ликвидатор (т. 2 от дневния ред), изключване на Ф.Ф. като съдружник в дружеството (т. 3 от дневния ред), като въпросите от дневния ред, посочен в поканата от съдружника Ф.Ф. са включени в следващите точки от дневния ред на свиканото общо събрание (л. 54-56 от делото).

Описаните и установени от приетите писмени доказателства по делото обстоятелства, 2 включително при съвкупната им преценка със съдържанието на протоколите от 13.04.2023г. за приемане на процесните решения от съдружника Ф.Ф. за изключване на ищеца като съдружник в дружеството и уреждане на последиците от изключването, не са достатъчни да обусловят извод за спазване на правилата на закона и устава за свикване и провеждане на процесното общо събрание и в частност правилата, чието нарушаване е заявено като част от основанията на предявените искове за отмяна на решенията по реда на чл. 74, ал. 1 ТЗ.

На първо място основателни са съображенията в исковата молба, че проведеното на 13.04.2023г. общо събрание на съдружниците в ответното дружество не е надлежно свикано с поканата от 15.03.2023г., изпратена от съдружника Ф.Ф. до ищеца Ч. О. Ф., тъй като периодът от време от датата на поканата до датата на общото събрание е по-кратък от предвидения в чл. 23, ал.

4, изр. 2 от дружествения договор 30-дневен срок, приложим по отношение и на двамата съдружници в дружеството, като от съдържанието на цитираната уставна клауза не може да бъде направен извод, че действието й е дерогирано по отношение на съдружник, който е и управител на дружеството.

По-съществено в случая е, че разпоредбата на чл. 138, ал. 2 ТЗ, която регламентира възможността и реда за свикване на общо събрание от съдружник в ООД, поначало не предвижда възможност за упражняване на това право на съдружника чрез определяне с едностранно изявление на дата, час и дневен ред на общото събрание преди изтичане на предвидения в разпоредбата 2седмичен срок на бездействие на управителя, а тъй като по делото не са ангажирани доказателства, но и твърдения за други искания от съдружника Ф.Ф. до управителя на ответното дружество за свикване на общо събрание на дружеството, направени преди или след датата на цитираната покана от 15.03.2023г., съдът по изложените съображения и в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК дължи да приеме, че въпросната покана не изпълнява изискването на чл. 138, ал. 2 ТЗ.

Основателни се явяват и съображенията на ищеца в исковата молба, че в случая задълженията му по чл. 138, ал. 2 ТЗ в качеството на управител на дружеството във връзка с поканата от съдружника Ф.Ф. са изпълнени с насрочването на общо събрание за 18.05.2023г., тоест липсва основание за свикване на събранието от съдружника без възложени управителни функции, като с оглед възраженията, изложени от особения представител на ответното дружество, следва да се посочи, че нито правилата на чл. 138 ТЗ, нито клаузи от устройствения акт на ответното дружество, изключват възможността управителят на дружеството при изпълнение на правомощията му по чл. 138, ал. 2 ТЗ да свика общо събрание на дружеството по искане на съдружник да включи в дневния ред на свиканото общо събрание и други въпроси в упражняване на общото му правомощие по чл. 138, ал. 1 ТЗ.

Изложеното е достатъчно предявените искове за отмяна на решенията на общото събрание на ответното дружество от 13.04.2023г. да се приемат за основателни поради нарушения на предвидените в чл. 138 ТЗ правила за свикване на общото събрание, но трябва да се отбележи, че основателни се явяват и възраженията на ищеца за нарушаване и на нормативните правила за провеждане на събранието. Както се посочи по-горе, общото събрание е свикано с поканата от съдружника Ф.Ф. за 13.04.2023г. от 14,00 часа, а видно от съставения протокол за събранието провеждането му е започнало в 13,30 часа. Това нарушава основното право на ищеца като съдружник в ответното дружество да участва при провеждането на общите му събрания, а обстоятелството, че по основния въпрос от дневния ред на събранието ищецът няма право на глас 3 съгласно чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ, не изключва правото му на участие в събранието, предвидено с разпоредбите на чл. 123 ТЗ и чл. 136, ал. 1 ТЗ като императивно условие за законосъобразно осъществяване на правомощията на върховния орган на дружеството.

Основателни са и част от възраженията в исковата молба за нарушения на регламентираното в чл. 126, ал. 3 ТЗ изискване за гарантиране на правата на съдружник при гласуване и приемане на решение за изключването му от общото събрание на дружеството, а именно възраженията за липса на надлежно отправено писмено предупреждение до ищеца с индивидуализиране на конкретните нарушения на задълженията му като съдружник.

Нарушенията на задълженията на съдружник за лоялност и съдействие към дейността на дружеството, които са основания за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ, могат да представляват само конкретни действия (индивидуализирани по време, място и начин на извършване, както и с посочване на конкретните неблагоприятни последици, настъпили за дейността на дружеството като пряка и непосредствена последица от тях) или бездействия (индивидуализирани чрез конкретните обстоятелства, които са наложили предприемане на действия от съдружника за съдействие за осъществяване на дейността на дружеството).

Конкретни действия или бездействия на ищеца, индивидуализирани по посочения начин, не са описани нито в предупреждението от 29.03.2022г., нито в поканата от 15.03.2023г., нито в останалите писмени доказателства по делото, които съдържат данни за изявленията на страните, направени преди провеждане на процесното общо събрание, което е достатъчно да обуслови извод, че решението за изключване на ищеца като съдружник е прието и в нарушение на чл. 126, ал. 3 ТЗ поради липса на предоставена възможност на ищеца в изискуемата от разпоредбата писмена форма да предприеме действия за изпълнение на задълженията му като съдружник, респективно за отстраняване на вредоносни последици за дружество от нарушения на тези задължения.

Конкретни обстоятелства относно вменените на ищеца нарушения на задълженията му като съдружник и управител на дружеството са изложени едва в протокола за процесното общо събрание от 13.04.2023г., като мотиви на решението за изключването му като съдружник в дружеството, но индивидуализирането на нарушенията при гласуването и приемането на това решение не дерогира последиците от липсата на надлежно писмено предупреждение до ищеца за отстраняване на нарушенията по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ, а не на последно място трябва да се посочи, че описаните в протокола нарушения (изразяващи в действия на ищеца по изтегляне на суми в общ размер 60 000 евро от банковата сметка на дружеството и бездействие да отчете част от тези суми в общ размер 50 000 евро) не се установяват от събраните доказателства по делото.