Определение № 139 от 24.02.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. София, 23.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20221000600173 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.440 от НПК.

С определение от 04.02.2022г. по ЧНД №254/2022г., Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на осъдения Б. С. Б. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание „лишаване от свобода“, постановено по нохд №130/2020г. по описа на РС Разград.

Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от осъденият Б.Б. чрез адв.Т.. В нея се изразява несъгласие с втория извод на съда, че не са налице достатъчно доказателства за поправянето на Б.. Твърди се, че с цялостното си поведение в мястото за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, Б. е дал доказателства за поправянето си. Посочва се, че лишеният от свобода не е наказван за допуснати нарушения на вътрешните правила. Не се спори, че Б. не е ангажиран с трудова дейност и не участва в социални мероприятия, но останало неясно дали това е по негова воля или не му е предлагано от администрацията.

Обръща се внимание, че неполагането на труд, когато не е по вина на лишения от свобода, не може да се отчита в негова реда. Според защитата не следва да бъде кредитиран социалния доклад за Б., тъй като в него липсва посочване какви конкретно действия са извършвани с него. По тези съображения се моли да бъде отменено определението на СГС и да бъде постановено друго, с което да бъде условно предсрочно освободен лишеният от свобода Б..

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:

1

С определение от 04.02.2022г. по ЧНД №254/2022г., Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на осъдения Б. С. Б. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание „лишаване от свобода“, постановено по нохд №130/2020г. по описа на РС Разград.

Най-напред съдът установил от представената актуална справка от началника на СЦЗ, че осъденото лице Б.Б. е постъпил в Затвора в гр.София на 22.06.2021г., когато по отношение на него е било приведено в изпълнение общо наказание от 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, определено по нохд №130/2020г. на РС Разград, за престъпление по чл.196 от НК, с предварителен арест от 1 година, 7 месеца и 1 ден. Към датата на съдебното заседание пред първия съд той е изтърпял фактически 2 години, 2 месеца и 13 дни, с остатък за изтърпяване от 1 месец и 17 дни.

Правилно първостепенният съд установил, че е налице първата предпоставка, визирана в чл.70 ал.1 т.2 от НК, а именно осъденият Б. да е изтърпял не по-малко от 2/3 от наложеното наказание, тъй като наложеното наказание е при опасен рецидив.

Контролната съдебна инстанция споделя направения от първият съд извод, че не е налице втората предпоставка изискуема от закона – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Съдът констатирал, че при лишения от свобода е констатиран среден риск от рецидив – 45 точки. В изготвения доклад са посочени ясно изразени дефицити касаещи отношение към правонарушението, формално приема отговорността за деянието и не разбира в пълна степен мотивите за извършеното деяние, не приема присъдата за справедлива, не разпознава факторите допринесли за извършване на правонарушението, начин на живот и обкръжение, приобщен към хора с утвърдени криминални нагласи, с безразсъдно и рисково поведение. Освен това Б. не разпознава проблемите си, което води до липса на способност за тяхното разрешаване и не осъзнава последствията от собствените си действия.

Необходимо е да се посочи в отговор на аргумента на защитата, че именно тези ясно и конкретно описани дефицити при лишения от свобода Б. са пречка да бъде постановено условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието. Видно е, че прогресивната система не е била приложена по отношение на Б.. Не на последно място, осъденото лице е бил с предварителен арест от 1 година и 7 месеца, като в този период от време с него не е била извършвана работа. А извършваната до момента работа с него, не е дала положителен резултат.

Първостепенният съд, съобразявайки и нормата на чл.439а от НПК е преценил в съвкупност и останалите доказателствени източници, находящи се в личното досие на осъденото лице и достигнал до извод, че следва да се осигури възможност на администрацията на пенитенциарното заведение да продължи работата си в насока 2 поправяне в пълнота на осъденото лице и постигане на положителен резултат в процеса на превъзпитание.

Контролната съдебна инстанция напълно споделя направените от първостепенният съд изводи като правилни и законосъобразни.

Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.

Въззивната съдебна инстанция напълно споделя становището на първия съд и намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.02.2022г. по ЧНД №254/2022г., с което Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на осъдения Б. С. Б. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, постановено по нохд №130/2020г. по описа на РС Разград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3