Решение № 56 от 28.10.2024, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Балчик, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20243210200183 по описа за 2024 година

Образувано е по повод на подадена въззивна жалба от „ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ БГ“ АД, чрез изп. директор А. З., срещу НП №*** г., издадено от зам. изп. директор на Агенция по вписванията - Н. А. Б., с което на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП на „ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ БГ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, представлявано от изп. директор А. З., е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лв. за нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП.

В жалбата се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди се, че във връзка с приемане на ЗМИП през 2019 г. от Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България са отправили запитване дали юридическите лица публични акционерни дружества, чиито акции се търгуват на регулирания пазар следва да обявят действителен собственик по реда на ЗМИП. Сочи се, че становището на контролиращия орган Държавна агенция „Национална сигурност“, САД „Финансово разузнаване“ било, че в случая се прилагат изключенията по §2, ал. 1, т. 1 от ДР към ЗМИП. Пояснява се, че изключението по §2, ал. 1, т. 1 от ДР към ЗМИП се прилага и по отношение на непублично дружество, което се контролира от публично дружество. Поддържа се, че съгласно книгата на акционерите на „ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ БГ“ АД към *** г. единствен акционер, притежаващ пряко *** % от акциите/правата на глас е публичното дружество ***. Излага се, че съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗМИП публичните дружества, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, са освободени от задължението да декларират действителния собственик.

Сочи се още, че акциите на публичните дружества са обект на публично предлагане и тяхната структура на собственост е публично достъпна. Настоява се, че непублично 1 юридическо лице „ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ БГ“ АД се контролира от публичното дружество ***, което от своя страна е задължено да спазва изискванията на ЗППЦК за публично разкриване на своите акционери и структурата на собствеността. Обобщава се, че информацията за структурата на собствеността на ***, включително участието му в „ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ БГ“ АД е публично достъпна и не представлява скрита информация, която би изисквала допълнително разкриване чрез деклариране на действителен собственик.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, изпраща представител юриск. В.

К., който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Счита, че са налице т.

„а“, „б“ и „в“ на §14 от ДР на ЗППЦК, доколкото чрез свързани лица *** притежава над *** от броя на гласовете, двама от членовете на Съвета на директорите на *** в лицето на К.С.

(***) и М.Т. притежават съответно *** и *** от общия брой на акциите, други дъщерни дружества, също са акционери. По същество пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С наказателното постановление дружеството-жалбоподател е било санкционирано за извършено на *** г. нарушение по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, вр. §9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността (едно от които безспорно е давността), формите на съучастие, приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Ето защо, на основание чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, следва да се приеме, че независимо от спирането или прекъсването на давността по отношение на деянието на настоящия жалбоподател, административнонаказателното преследване за това деяние се изключва, ако са изтекли четири години и половина от извършване на нарушението.

В случая, предвид датата на извършване на административното нарушение – *** г., то още към момента на издаване на наказателното постановление (*** г.) посоченият давностен срок от четири години и половина следва да се счита за изтекъл, а последното обстоятелство изключва въобще административнонаказателното преследване по отношение на дружеството-жалбоподател или казано с други думи – изключва правомощието на държавата да възбуди административнонаказателно производство срещу жалбоподателя и да му наложи административно наказание. Към настоящия момент това правомощие следва да се счита за погасено и доколкото изтичането на абсолютната давност засяга самия процес, то обжалваното НП следва да бъде отменено, а цялото административнонаказателно производство, в рамките на което това НП е издадено, следва да бъде прекратено.

Във връзка с горното трябва да се отбележи, че изтичането на абсолютната давност по НК като обстоятелство, изключващо отговорността, няма изрична различна уредба в 2

ЗАНН, поради което горепосочените разпоредби на НК са приложими в административнонаказателното производство по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН. Ето защо, с изтичането на четири години и половина от извършването на нарушението, се изключва възможността да бъде реализирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 82, ал. 3, вр. ал. 1, б. "а" от ЗАНН, която изключва изпълнението на наказанието, независимо от спирането и прекъсването на давността. С оглед на това, единственото законосъобразно развитие на производството се изразява в отмяна на НП и в прекратяване на административнонаказателното производство, водено против дружеството-жалбоподател, каквато е и константната практика на административните съдилища.

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да възложи на Агенция по вписванията гр. София да заплати на жалбоподателя сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 80 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №*** г., издадено от зам. изп. директор на Агенция по вписванията - Н. А. Б., с което на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП на „ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ БГ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, представлявано от изп. директор А. З., е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лв. за нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП.

ПРЕКРАТЯВА образуваното административно наказателно производство, водено срещу „ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ БГ“ АД, ЕИК ***, във връзка с което е издадено Наказателно постановление №*** г. от зам. изп. директор на Агенция по вписванията - Н.

А. Б..

ОСЪЖДА Агенция по вписванията гр. София да заплати на „ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ БГ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Добрич в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните.

Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________

3